Генетичен тест може да намали рисковете от сърдечносъдови усложнения при пациенти с коронарна ангиопластика

Първото по рода си международно кардиологично изследване разработва персонален генетичен тест, който да намали с 34% възможните сериозни последствия от балонна ангиопластика (перкутанна коронарна интервенция), използвана за лечение на най-често срещаните сърдечни заболявания.

Балонна ангиопластика

За пациенти, подложени на перкутанна коронарна интервенция (ПКИ) – нехирургична процедура, при която лекарят издува балон и поставя метален стент в стеснени артерии, за да подобри циркулацията на кръвта до сърцето, изборът на антиагрегантно лечение може да има жизненоважно значение за изхода от него, както и за намаляване риска от сърдечен удар или инсулт.

Експериментът „TAILOR-PCI“, в който участват д-р Майкъл Фаркоу, кардиолог и член на екипа на Кардиологичния център „Peter Munk“, и д-р Навийн Перейра, професор по медицина и кардиолог в клиника „Mayo“, е фокусиран върху ефективността на генетичнообусловената терапия при пациенти с перкутанна коронарна интервенция (ПКИ), в сравнение с традиционната форма на лечение.

Изследването описва индивидуалния подход в медицината, когато става въпрос за антиагрегантна терапия, и съответно дава възможност на лекарите да сменят посоката на лечението според специфичните нужди на пациента с перкутанна коронарна интервенция (ПКИ). Така специалистите по-лесно ще могат да изберат подходящата терапия за хората със сърдечни заболявания след извършена ПКИ.

Риск от образуване на тромби след балонна ангиопластика

Поставянето на балон и метален стент в артерията може да раздразни кръвоносния съд и да предизвика съсирване, което да не позволи лечение на артерията. На пациентите с ПКИ се предписват противосъсирващи медикаменти като най-често специалистите избират Клопидогрел, който не позволява на тромбоцитите да се групират и така да образуват тромби. Въпреки това при 1/3 от болните генът CYP2C19, отговорен за активирането на съставките на Клопидогрела, не функционира.

Пациентите с увреден ген са по-застрашени от настъпването на сърдечносъдови усложнения като например сърдечен удар или инсулт една година след извършването на ПКИ.

Действащите насоки не изискват генетично тестване преди да се предпише Клопидогрел. Целта на проучването е да се разбере дали генетичното тестване би намалило сърдечносъдовите усложнения след извършена ПКИ.

Научният експеримент „TAILOR-PCI“

Медицинското списание „American Medical Association“ публикува резултатите от експеримента „TAILOR-PCI“ на 25.08.2020г. В него участват 5 302 души със запушена коронарна артерия, с един или повече стентове. Учените проследяват състоянието им в продължение на година след интервенцията.
Половината от пациентите са тествани за изменения в гена. При 35% от тях се назначава алтернативно противосъсирващо лечение с продукти с активна съставка тикагрелор, а останалите са лекувани с Клопидогрел, както и цялата контролна група, която не е подложена на генетичен тест преди ПКИ.

Макар опитът на учените да не постига крайната си цел – 50% по-нисък риск от сърдечносъдови проблеми в срок от една година след процедурата, резултатите все пак показват 35% по-малък брой на случаите със сериозни сърдечносъдови усложнения.

Д-р Перейра признава, че очакванията на екипа не са се оправдали съвсем, но все пак изследването им помага на 35% от пациентите да избегнат усложнения.

Последвалият анализ на проучването показва, че през първите три месеца след извършването на балонна ангиопластика при пациентите, подложени на генетичния тест, се наблюдават почти 80% по-малко усложнения, в сравнение с онези, които не са били тествани.

След 2012 г., когато се ражда идеята за изследването, стандартът за проследяване и лечение на пациенти с ПКИ се повишава значително. Стентове с покритие с медикаментозен състав и други подобрения в терапиите до голяма степен ограничават сърдечносъдовите усложнения, но същевременно затрудняват задачата на учените. Към момента те работят върху удължаване продължителността на проучването и проследяване на пациентите след първата година.

Трудът им е финансиран от „Mayo Clinic“ и Националния център по сърдечни, белодробни и кръвни изследвания.