Здравеопазването в България поглъща много пари, но няма ефект

Европейската комисия публикува доклад за състоянието на системите на здравеопазването в Европа за 2019 г.

Един от изводите в профила на България е, че делът на бюджетните средства за здравеопазване е 52% и намалява през последните години.

В същото време, констатират експертите, страната ни е на първо място в евросъюза по дела на частните разходи, които са 47%, и това им дава основание да направят извода, че бедните не са в състояние да си позволят здравни грижи. Увеличението на разходите за здраве е за сметка на директните плащания от хората.

14% от населението не е обхванато от системата на здравното осигуряване. По данни на финансовото министерство през 2017-а неосигурени са 719 000 души или 10,2%, но според НЗОК става дума за 14%.

Сериозен проблем е липсата на медицински кадри и драстичните диспропорции между различните области в страната. Това води отново до недостъпни здравни грижи за представителите на различни социални групи. Експертите описват проблема като свръхконцентрация на здравни заведения, услуги и специалисти в големите градове и липсата им в селските райони. Факт, който многократно е подчертаван както от БЧК, така и от различни пациентски организации.

Друг проблем, идентифициран в доклада, е недостигът на специалисти и особено на медицински сестри и лични лекари. Подобни липси не позволяват развитието на първичната помощ.

Любопитна е констатацията, че всяка пета процедура, осъществена в болница, може да бъде направена в доболничната помощ, докато всяка десета хоспитализация може да се избегне, когато болният има достъп до доболнична помощ.

Тук е мястото отново да припомним, че когато в края на октомври членовете на Надзорния съвет на НЗОКодобряваха проектобюджета за 2020 г., единственият глас „Въздържал се“ беше на представителя на пациентските организации Андрей Дамянов. Той аргументира гласуването си с това, че отново се наливат средства и се залага на болничното лечение, а доболничната помощ и профилактиката са пренебрегнати.

Услугите за дългосрочни грижи не са част от пакета на здравните дейности. На фона на застаряващото с бързи темпове население, осигуряването на дългосрочна грижа на приемлива цена би трябвало да се превърне във важно предизвикателство.

Независимо че средната продължителност на живота се е увеличила, тя продължава да бъде най-ниската в ЕС.

Детската смъртност намалява и от 13,3 на 1000 новородени през 2000 г., през 2018-а тя е вече 5,8. Водещата причина за смъртността в България, посочват още европейските експерти, са сърдечносъдовите заболявания. Има доста предизвикателства и при справянето с инфекциозните болести. Все още не е овладяно разпространението на туберкулозата, независимо че новите случаи са намалели, рязко се е увеличила и заболеваемостта от морбили.

Антимикробната резистентност провокира безпокойство и е определена като значим проблем на българската здравна система. Ниските равнища на преживяемост от онкозаболявания също са тема, която притеснява ЕК.

Не на последно място експертите определят като траен проблема с високата задлъжнялост на обществените болници. „България финансира своите болници, като използва плащания за отделен случай чрез клинични пътеки (КП). Методът на изчисляването цената на КП би трябвало да отразява разходите за медицински дейности, помощни услуги, консултации след изписването, но реално отразява способността на НЗОК да плаща, а не разходите, направени от болницата“. Проблем е и дисбалансът между КП - някои са финансирани прекомерно, други недостатъчно.

Данните показват още, че ефикасността на здравните услуги е ниска, а качеството на грижите много бавно се подобрява.

Според доклада здравната система се управлява чрез различни национални стратегии, които обаче се прилагат изключително бавно.

Не на последно място анализаторите посочват като основно препятствие пред реформите честата смяна на политическите ръководства, което води до отсъствие на приемственост, но и до липса на последователност.

Датата на публикацията е обновена по технически причини.