Д-р Стойчо Кацаров: Здравната ни система не е под натиск, други са причините за извънредното положение

Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) е убеден, че здравната ни система не е подложена на натиск, а причините за извънредното положение трябва да бъдат търсени на друго място. Анализът, който той прави и който е публикуван на страницата на ЦЗПЗ, е точен и ясен. В него отсъства емоцията, но присъстват цифрите, с които той доказва защо смята, че здравната ни система е в състояние да се справи с кризата COVID-19. Тези му изводи провокират резонния въпрос какво налага удължаването на извънредното положение и дали това се дължи на некомпетентност, или на причината трябва да се търси на друго място.

Публикуваме целия анализ на д-р Стойчо Кацаров:

„Нашата здравна система с всичките й недостатъци, за които много сме говорили, все пак има капацитет да се справи с епидемия от коронавирус.

Според данните на Националния център по обществено здрави и анализи (НЦОЗА) страната ни разполага с 53 000 болнични легла, от които 40 000 са легла за активно лечение. Имаме и 2000 интензивни легла и толкова респиратора.

За миналата година (2019-а) са:

• извършени 2 300 000 хоспитализации при използваемост на леглата от 62
• имаме близо 30 000 лекари и 50 000 сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и фелдшери
• имаме разгърната мрежа от спешни центрове и филиали
• имаме над 4500 лични лекари и още толкова специалисти в извънболничната помощ и зъболекари.

Това е огромен ресурс, голяма част от който в момента стои неизползван. Болничните легла са много повече, отколкото биха ни трябвали дори и при най-лош сценарий.

Да вземем за пример Италия, която е образец за лошо управление на кризата с COVID-19.

Общият брой на потвърдените заразени с коронавирус за 2 месеца (февруари и март) е 115 000 души.

Сега да видим какво би се получило, ако в България се развие италианският сценарий.

Населението на Италия е 60 милиона души или тя е девет пъти по-голяма от България. Ако екстраполираме данните при италианския сценарий, броят на регистрираните случаи, заразени с коронавирус в България за април и май би достигнал 12 000 души. Дори всичките да бъдат хоспитализирани едновременно за два месеца, ще ни останат „свободни” още 41 000 болнични легла.

Според епидемиологичните данни, събрани от различни страни, 10% от всички заразени се нуждаят от хоспитализация. Тъй като броят на заразените е по-голям от броя на регистрираните случаи (Италия както и България тества предимно хора със симптоми), нека удвоим този показател, като допуснем, че 20% от заразените ще постъпят в болница.

Според публикуваните данни 4053 пациенти или 3.6% от случаите в Италия са имали нужда от интензивни грижи.

Да видим какво се получава при такова допускане:

• Италия, която е с население от 60 000 000 души има заразени 115 000, в болници са настанен 23 000, а в интензивни отделения 4035.
• България е с население от 7 000 000 души. При този вариант ще са заразени 13 417, в болници ще се лекуват 2683, а в интензивни отделения 473.

При развитие на италианския сценарий в България за период от 2 месеца ще се наложи 2683 пациенти да бъда настанени за болнично лечение. Ако приемем, че средният им престой е 15 дни, то ние бихме имали нужда от 670 легла за тяхното лечение.

Тъй като заразяването няма да става равномерно нека направим допускане, че в пика на епидемията ще имаме нужда от два пъти повече легла от средното – 1340.

Както беше посочено по-горе, здравната ни система разполага с 53 000 легла, от които 40 000 за активно лечение. Максималният брой легла, които биха ни били необходими за лечението на болни с COVID-19 се равнява на 3% от разкритите легла за активно лечение (2,5% от всички легла).

Възможно ли е леглата да не стигнат защото са заети от хора с други заболявания?

• Според данните на НЦОЗА, използваемостта на леглата в болниците през миналата година е била 66.2%, тоест 1/3 от леглата за активно лечение или 13300 легла са били свободни така или иначе, което е 10 пъти повече от необходимите в пика на епидемията 1340 легла.

Да видим как биха изглеждали нещата от гледна точка на възможностите за интензивно лечение и обдишване на най-тежките случаи. Със Заповед № РД-01-159/27.03.2020 на здравния министър за нуждите на интензивното лечение на болни с COVID-19 са определени 1324 легла.

• При развитие на италианския сценарий, общият брой на болните, нуждаещи се от интензивно лечение за период от 2 месеца, е 473 или почти три пъти по-малък от всички, определени със заповедта на министъра, интензивни легла.
• Пикът на броя заразени за един ден в Италия през последните два месеца беше 4200 души. Спрямо нашето население, би следвало пикът на новорегистрираните случаи да е 490 души (20 пъти повече от съобщаваните до този момент).
• Средногодишно в страната се извършват над 20 милиона прегледа или по над 55000 на ден. Прегледаните пациенти с коронавирус биха били 0,9% от всички прегледи, извършвани в страната. Тоест, ако средно един лекар извършва по 100 прегледа на седмица, то в разгара на пандемията ще прави по 101.

Сега да допуснем, че 20% от тези 490 новооткрити заразени с коронавирус пациенти трябва да се хоспитализират. Това прави общо 98 хоспитализации на ден.

• През 2018 година по данни на НЦОЗА, броят на хоспитализациите страната е бил 2 207 000, което е средно 6 046 хоспитализации на ден. 
• 98 хоспитализирани в пика на епидемията от коронавирус ще са точно 1.6% от обичайния брой хоспитализирани дневно в страната. Това дори е по-малко от разрешеното от НЗОК отклонение в размер на 3% в месечния брой хоспитализации, отчитани от болниците.

Можем да направим още съпоставки и екстраполация на данни, но тези са напълно достатъчни, за да докажат, че капацитетът на здравната ни система е достатъчно голям, за да обслужи без проблем епидемия от COVID-19 с мащабите на италианската и дори два или три пъти по-голяма.

Числата не лъжат. Капацитетът на здравната ни система е много по-голям от нуждата, която би възникнала и при най-лош сценарий.

Правителството взе решение да удължи блокадата на страната с още един месец. При липсата на каквито и да е данни за оценка на кризата и по признанието на кабинета, че не може да направи прогноза, единственият аргумент за удължаване на срока на извънредното положение, посочен в прессъобщението бе „да бъде намален натискът върху здравната система”.

В момента в страната ни има малко над 400 заразени, от които малко над 100 настанени в болница. Здравната система в момента не само, че не е под натиск, а в резултат на забраната за планови операции, профилактични прегледи и страха на хората от заразяване, тя бездейства.

Както може да се види от направения анализ и прости изчисления и при развитие на най-лошия възможен сценарий, нашите болнични и извънболнични структури имат капацитет в излишък, за да приемат и лекуват болните с COVID-19.

Тези изводи неизменно водят до основния въпрос:

Какви са истинските причини за въвеждане и за продължаване на извънредното положение в страната? Дали това е резултат на въпиюща некомпетентност при управлението на кризата или има други, неизказани мотиви?“