Здравната комисия отхвърли предложението за промени в психиатричната помощ

Първото за 2026 г. заседание на парламентарната Комисия по здравеопазване разгледа шест предложения на представители на различни парламентарни групи за промени в Закона за здравето. Дискусия с множество изказвания провокира единствено предложението, внесено от Стела Николова и група депутати от ПП-ДБ за промени в Закона за здравето в частта му, посветена на психиатричната помощ.

Предложението

Законопроектът е внесен от Стела Николова и колегите й от парламентарната група на „Продължаваме промяната-Демократична България“ на 18 декември 2025 г. Това е третият парламент, в който предложението бива представяно. В мотивите към него депутатите отбелязват, че в основата на законодателната им инициатива са констатациите и критиките в доклада на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ), който е резултат от посещението на членовете му в България през март 2023-а. Сред констатациите са, че все още не са изпълнени препоръките от предишните посещения на Комитета, които са насочени към лечението, условията и правните гаранции за хората с психични разстройства. Това включва лошо отношение от страна на персонала – и физическо, и вербално, използването на механични средства за ограничаване, както и недостигът на персонал.

Вносителите подчертават, че законопроектът им е отговор на тези критики и отговоря на нуждата правата на хората с психични заболявания да бъдат гарантирани, но и да бъде запазено достойнството им като забранява всички форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или налагане на наказание.

Сред тези предложения са:

• Пациенти с психоза или тежко личностово разстройство или с трайна психична увреда в резултат на психично заболяване да имат право да използват услугите на психотерапевт, свещенослужител или юрист, а при онези от тях, които заради заболяването могат да извършат престъпление, което представлява опасност за околните, услугите да бъдат използвани след оценка на риска
• Създаването на комисии за психично здраве в общините, в които има лечебни заведения за психиатрична помощ, в които влизат представители на гражданското общество и неправителствени организации, и които наблюдават, подпомагат ресоциализацията и уведомяват здравния министър и прокуратурата при нарушения.
• Забрана на всяка форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение или налагане на наказание, а за нарушение ще се приема и поставянето в лоши условия за лечение, липсата на храна, на облекло, на отопление, на качествено медицинско обслужване и продължителната изолация.
• Временното физическо ограничаване да бъде крайна мярка и за кратък период.
• Искането за задължително настаняване и лечение да се разглежда от съдия, който притежава специална подготовка по правата на хората с увреждания.
• Създаването на Национален служебен регистър за хората с психиатрични проблеми.

Заседанието на Комисията по здравеопазване

По време на дискусията Стела Николова от ПП-ДБ заяви, че „е време да бъде направена крачка напред към европейската грижа за тези пациенти.“ Заяви, че предложенията за промени се основават на препоръките на Комитета, на омбудсмана и на предписанията по Националния превантивен механизъм.

От изказванията стана ясно, че подкрепата е принципна, защото нужда от промени има, но не и в голяма част от конкретните предложения.

Министър Силви Кирилов изрази принципната подкрепа на ведомството и подчерта, че приемат засилването на съдебния контрол, когато става дума за задължително настаняване и лечение и на защитата срещу изтезания и нечовешко отношение към болните. Притесненията са свързани с неяснотата за участието на неправителствените организации в общинските комисии и наблюдението им върху лечението, което е изцяло от компетентността на лекуващите лекари.

Принципна е и подкрепата от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на правосъдието, чийто представител заяви, че много от текстовете трябва да бъдат прецизирани.

Катя Христова, която е началник на кабинета на омбудсмана, подчерта, че е важно редът за налагане на временните мерки да бъде ясно регламентиран.

В крайна сметка гласуването показа, че предложенията не се приемат и проекта е отхвърлен. Гласовете „за“ бяха три, „против“ 2, а „въздържал се“ 12.

Експертите

По време на заседанието становища представиха и специалистите.

Проф. Вихра Миланова изрази мнението на Експертния съвет по психиатрия. Според членовете му Законът за здравето в неговата част за психичното здраве трябва да бъде актуализиран. В същото време предложенията няма да решат, а ще създадат нови проблеми. Проблем е, че авторите не са се съобразили с клиничната специфика на психиатричните заболявания, особеностите при лечението на острите състояния и възможностите на лечебните заведения. За да има смислени и работещи промени, е нужен професионален диалог, категорична е проф. Миланова.

Проф. Георги Ончев представи позицията на Българската психиатрична асоциация, която също подкрепя по същество проекта. В същото време предложението за задължителна аутопсия на починал в психиатрична болница и който няма близки, създава презумпцията за априорна виновност, каза проф. Ончев. Той подчерта още, че няма научни доказателства за ефективната роля на свещеник и психотерапевт в затворена институция за хора с тежки мозъчни заболявания.

Д-р Цветеслава Гълъбова представи не само позицията на Сдружението на служителите на държавните психиатрични болници, но и собственото си като психиатър с опит над три десетилетия в най-тежката психиатрична болница в София.

Попитах я, знак за какво е този проектозакон. „За нищо! Той е почти същият като представения по време на 49-то Народно събрание. Тогава изложихме същите аргументи. Предложените промени освен че сатанизират българските психиатри, поставят под съмнение нашата компетентност да лекуваме, почтеността ни, морала и интегритета“, категорична е д-р Гълъбова. Задава и въпроса: „Защо е необходимо да ни наблюдават непрекъснато НПО-та? Има Министерство на здравеопазването, МВР, съд, прокуратура. Какво ще ни кажат, което не знаем? Не може неправителствени организации да бъдат инструмент на държавата, ако е така, да я закриваме!“

Директорката на Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ постави на фокус още няколко въпроса. Първият от тях е защо въобще се допуска, че психичноболните умират непременно от насилие и има изричен текст как да бъдат аутопсирани задължително, ако нямат близки. И още: „Защо е това непрекъснато разделяне на психиатрията от медицината, та тя е медицинска специалност. Това че у нас е натикана в задния двор на здравеопазването, не означава, че нещо ще се промени чрез свръхонтрол и свръхрегулация. Не, няма“, категорична е д-р Гълъбова.

Отправи остра критика и към предложението хората с установена диагноза да подписват декларация, в която да кажат при кой лекар искат да се лекуват и какъв вид терапия предпочитат. Откога пациентът определя вида на терапията, пита д-р Цветеслава Гълъбова и определя това като безумство. Припомня, че многократно е обяснявала не само на народната представителка Стела Николова, но и на колегите й, че, докато не бъде упражнен натиск държавата да изпълните своите задължения, нищо няма да се промени. А задълженията на държавата са да осигури много персонал.

„Хиляди пъти съм го повтаряла. В психиатрията нямаме нужда от скъпо оборудване, а единствено от много персонал и добри материално-битови условия. Стандартът е 1 човек от персонала да отговоря за двама или трима болни. У нас за 30 болни отговорят 1 медицинска сестра и един санитар.“

Няколко са примерите, които дава още д-р Гълъбова, за да защити тезата си, че предложенията са бутафорни. Единият е за нуждата от вързване. 40-годишен мъж, надрусан с наркотици. Водят го три полицейски и два жандармерийски екипа, всички въоръжени, той е с белезници на ръцете и на краката и пет пъти е умиряван с тейзър. „Омбудсманът иска регламент за връзването. Полицаите и жандармеристите си тръгват. Какво правим? В същото време настанихме наша пациентка по спешност в гастроентерологично отделение, защото повръщаше кръв. На следващия ден социалната работничка я заварва вързана с четири свински опашки за кревата“, коментира двойните стандарти психиатърката. Възмутена е и затова, че в „ИСУЛ“ отказват операция на техен пациент със счупена тазобедрена става. Лекарят се аргументира с основното му заболяване (шизофрения) и със социалния му статус (мъжът е циганин). Затова пише, че преминават към консервативно лечение.

Пита още каква може да е ролята на един свещенослужител и как да осигурят представители на различните религии например, тъй като при тях идват бежанци.

И заключава, че тези предложения дори не са популистки, просто са безмозъчни. Признава още, че са подложени на безумен натиск и пита докога.

Д-р Цветеслава Гълъбова е категорична, че проблемите ще се решат, когато има много и високоспециализиран и високоплатен персонал, но и когато Министерството на здравеопазването се оглавява от министър и екип, които знаят какво правят и са готови да работят за каузи, а не по поръчка.

Другите промени в Закона за здравето

Останалите пет предложения за промени получиха одобрението на депутатите от здравната комисия. Сред тях са текстовете, с които се регламентира оказването на първа помощ с автоматични дефибрилатори. Съществена беше намесата на известния кардиолог проф. Иво Петров.

Първоначалното предложение е, че с тази техника могат да работят само медицински специалисти или хора, които са обучени затова. Проф. Петров заяви, че подобен текст обезсмисля законопроекта, защото автоматичните външни дефибрилатори са регистрирани за работа от необучени хора и дори от деца. Според окончателния вариант всеки може да оказва първа помощ.

Прието беше и предложението на Лъчезар Иванов от ГЕРБ, с което се въвеждат по-строги санкции за незаконна употреба и продажба на райски газ. Нарушителите ще бъдат наказвани със затвор до 5 години и санкция от 5 000 или 10 000 лева.

Членовете на здравната комисия одобриха и идеята на Васил Пандов и колегите му от ПП-ДБ неправителствени организации и Народното събрание да инициират национални здравни програми.

Не одобриха предложенията на Радостин Василев и група народни представители от „МЕЧ“ за промени, свързани с детските ясли и яслените групи и медиците, които работят в тях, подкрепа не получиха и идеите на ПП-ДБ за промени в работата на ТЕЛК, свързани с електронна идентификация при подаване на заявления и със създаване на система за автоматизирана оценка на риска.