Доц. Михаил Околийски: Грижите за психичното здраве на българите са в катастрофално състояние

Състоянието на грижите за психичното здраве на българите е катастрофално, категоричен е доц. Михаил Околийски. За съжаление, представителят на СЗО за България не е голям оптимист, че скоро ще настъпи промяна. Междувременно в доклада на СЗО, посветен на психичното здраве през първите 22 години на 21 век, е налице констатацията, че проблемите с него в света се увеличават рязко и е нужна глобална промяна особено по отношение на грижите, които се полагат за хората с психични проблеми.

Стряскаща е статистиката, която показва, че през 2019-а един милиард души в света живеят с психични разстройства.

Грижата за психичното здраве в България

Факт е, че у нас има огромна нужда от навременни и адекватни грижи за психичното здраве. Най-тревожно е състоянието в извънболничната помощ, а това означава само едно – в България няма превенция.

„Сериозен проблем е, че не се обръща внимание на тревожността, депресивните разстройства и посттравматичния стрес. Те почти не съществуват сякаш. У нас акцентът се поставя върху тежките състояния“, казва доц. Околийски. На практика българите, които имат нужда от психолог или психиатър, не могат да разчитат на Здравната каса. Тя заплаща само две посещения първия месец, а след това по едно на месец. Консултациите с тези специалисти са винаги за сметка на нуждаещите се от тях.

Доц. Околийски признава, че дори средствата, заложени за психично здраве в Плана за възстановяване и устойчивост, не дават големи надежди проблемът да бъде разрешен. Причината е, че повечето от тях са предназначени най-вече за ремонти в 12-те психиатрични болници у нас. Това обаче няма как да разреши основният проблем, а той е свързан с липсата на превенция.

Трябва да се инвестира не само в реконструкция на сгради. Голямата инвестиция трябва да бъде в психичното здраве като цяло. На първо място в първичната психична помощ и психо-социалната рехабилитация. Както и в кадрите, които в тази сфера винаги са били малко. Недостигът им сега се увеличава, а това крие реални рискове за системата.

Защо, пита доц. Околийски, не инвестираме в евтиното, а винаги във възможно най-скъпото? „Например, защо липсва първичната помощ в областта на психичното здраве, защото не организираме подкрепа в общността, защо нямаме мобилна грижа. Защо липсва превенцията?“ Всичко, за което говори психиатърът, е лесно постижимо, не изисква огромни суми, но пък, за да е факт са нужни воля и визия.

От една страна е очевидно защо здравните власти са насочили вниманието си към съществуващите психиатрични болници. „Те са в ужасно състояние. Май само тези в София и Ловеч са добре. Ясно е, че трябва да бъдат ремонтирани. Но от друга страна би могло да се помисли в бъдеще леглата в тях да се намалят за сметка на доболничната помощ и услугите в общността“, подчертава доц. Околийски. Подобно действие ще бъде реален ход в полза на превенцията на психичното здраве.

Не по-малко сериозен проблем е и остарялата форма на обгрижване и терапия на хората с психични проблеми.

Както пояснява доц. Михаил Околийски, стигмата не спира да действа върху тях. Обществото продължава да не ги забелязва и да не ги разбира. Още по-лошото е, че дори не прави опити за това. Те живеят напълно изолирано. Скрити са. Повечето болници са извън градовете. Всичко това води до невъзможността те да се реинтегрират. Почти не могат да си намерят работа. Нито им предлагат, а ако сами потърсят, по-често е да им откажат.

Картина, навяваща тъга и песимизъм. Картина на света, в който живеем и който би могъл да се промени единствено ако управляващи, специалисти и общество положат заедно усилия да намерят решение на проблемите. И особено ако не си затварят очите пред действителността.

Докладът на СЗО

Един милиард души в света живеят с психични разстройства през 2019-а. Данните са от доклад на СЗО, посветен на световното психично здраве от началото на 21 век до момента. Тревога буди информацията, че психичните разстройства са сред водещите причини за инвалидизация. Хората, страдащи от тях в тежката им форма, умират между 10 и 20 години по-рано от всички останали.

Основните причини за депресията се коренят в преживяно сексуално насилие в детството и тормозът и преследването.

>>> Психичното здраве на младежта в Европа се влошава, алармират от СЗО 

Множество фактори влияят върху психичното здраве, но като най-голяма заплаха за него СЗО определя:

• социалните и икономически неравенства;
• извънредните ситуации в сферата на общественото здравеопазване;
• войната;
• климатичните промени.

Проблемите с психичното здраве нарастват рязко в световен мащаб. Кризата се изостря особено по време на COVID пандемията.

Само през първата й година депресията и тревожността са се увеличили с над 25%.

Картината добива застрашителни размери, когато към нея се прибави, че стигмата, дискриминацията и нарушаването на човешките права на хората с психични заболявания продължават да бъдат разпространени навсякъде по света.

 Експертите на СЗО напомнят, че все още в 20 държави опитът за самоубийство е криминализиран, че най-бедните и най-уязвимите във всички общества са изложени на най-голям риск от заболяване и има нищожна вероятност да получат адекватни услуги.

71% от хората с психоза не получават услуга за психично здраве. Ако в страните с високи доходи 70% от жените и мъжете с психоза биват лекувани, то в държавите с ниски доходи това се случва едва на 12%.

Пропуските в обхвата на услугите, когато става дума за депресията, са още по-големи. В богатите държави подкрепа получават едва 23% от страдащите от нея, а в бедните – само 3%.

Анализът на данните и ситуацията в света води до основния призив на СЗО държавите да се ангажират с действия, които ще доведат до реална промяна по отношение на психичното здраве и грижите на правителствата и здравните власти за него.

Както подчертава генералният директор на СЗО, доброто психическо здраве означава и добро физическо здраве. „Връзката между доброто психично и общественото здраве, правата на човека, социалното и икономическото развитие е неразривна. Инвестицията в психичното здраве е инвестиция не само в по-добър живот, но и в бъдеще за всички“, категоричен е д-р Тедрос Гебейесус.

Според доклада психичното здраве продължава да бъде пренебрегвано. Пример затова е, че държавните разходи за него са не повече от 3 долара на човек, които се разпределят за психиатрични болници, а не за услуги в общността, от които имат смисъл и са от полза.

>>> СЗО: Спешно да се увеличат инвестициите за психично здраве, защото секторът е хронично недофинансиран

Директорът на отдела за психично здраве в СЗО Девора Кестел е на мнение, че всяка държава разполага с възможности, които да й позволят постигането на сериозен напредък към по-доброто психично здраве на населението. „Стратегическите промени са в състояние да окажат сериозно въздействие. Затова е добре да се разработят по-строги политики и закони за психичното здраве, да бъдат укрепени службите в общността, да бъде отделено значимо място в общото здравеопазване на психичното здраве“, казва Девора Кестел.

Държавите в света трябва да ускорят прилагането на Всеобхватния план за действие за психичното здраве 2013 – 2030. В него има препоръки за действие, основните сред които са:

• Повече инвестиции, за да бъдат осигурени средства, човешки ресурс, реални политики, информация и мониторинг.
• Сериозна ангажираност на обществото и институциите, която ще доведе до намаляване на рисковете и премахване на бариерите, които спират хората с психични проблеми да участват пълноценно в обществения живот.
• Създаване на мрежи от взаимосвързани услуги в общността и отдалечаване от психиатричните болници.
• Разширяване на възможностите за грижа при често срещаните състояния като депресия и тревожността.
• Решения, които ще доведат до преодоляване на стигмата и дискриминацията, намаляване на различията и насърчаване на социалната справедливост.