Изследвания за множествена склероза с отличието Оскар за наука

Акценти

Наградата за пробив, известна като Оскари за науката получават изследванията за множествена склероза, осъществени от проф. Стивън Хаузър и проф. Алберто Ашерио. Заслужено признание след десетилетия, посветени на изследването на множествената склероза (МС) - инвалидизиращото невродегенеративно заболяване, което засяга около три милиона души в света.

Проф. Стивън Хаузър и битката му с множествената склероза

Малко над четири десетилетия – толкова посвещава професорът по неврология и директор на Института за невронауки Weill от Калифорнийския университет в Сан Франциско д-р Стивън Хаузър на множествената склероза. Преди повече от 45 години проф. Хаузър среща Андреа. Млада жена, адвокат, която работи в администрацията на президента по това време Джими Картър. Изключително талантлива, както я описва неврологът, но целият й свят се срива изведнъж, след като бива покосена от множествена скрлероза.

„МС унищожи живота й. Спомням си добре, като я видях. Неспособна да говори, дясната й страна беше парализирана, не можеше да преглъща. Малко по-късно не можеше да диша самостоятелно. Тогава си помислих, че това е крайно нечестно.“ Това е, което кара 27-годишният млад лекар да вземе решение и да превърне битката с болестта в голямата цел и смисъл на работата си.

Проф. Хаузър припомня, че в онези години няма лечение за множествената склероза. И не само това, лекарите са песимисти, че може да бъде създадено лечение. Знае се, че болестта уврежда централната нервна система, а в следствие на това се появяват когнитивни и двигателни проблеми. Мнението на специалистите е в онези години е, че единственият виновник за появата за заболяването са белите кръвни телца, известни като Т клетки.

Проф. Стивън Хаузър поставя под съмнение това. Той и колегите му изучават задълбочено и В клетките и тяхната роля. Успяват да пресъздадат увреждането, което множествената склероза причинява на човешката нервна система при малки маймуни, известни като мармозетки.

Екипът на проф. Хаузър преминава през трудности, свързани с финансирането на изследванията. Това не ги спира. Успяват за убедят фармацевтичната компания Genentech да подкрепи тестването. И така се стига до 2006 г., когато става ясно, че лечението, насочено към В-клетките, води до намаление на възпалението на мозъка повече от 90%.

>>>Англия одобри хапчето кладрибин за пациенти с активна множествена склероза

Това е истинският пробив. В-клетъчните терапии за хората с МС представляват мощен нов подход за лечението на всички форми на болестта, но и първата терапия, която доказано действа при прогресиращата множествена склероза. Откривайки каква е ролята на В-клетките в произхода и прогресията на множествената склероза, неврологът и неговият екип, правят заболяването много по-разбираемо, то престава да бъде енигма. Всичко това отваря вратата за нови лечения, които успяват да забавят развитието на болестта при много от пациентите.

Проф. Алберто Ашерио и откритието му за вируса на Епщайн-Бар като причина за МС

Роденият в Италия епидемиолог и настоящ професор в Харвардското училище по обществено здраве д-р Алберто Ашерио посвещава също като американския си колега работата си в търсене на отговор на въпроса какви са причините за появата на множествената склероза, но и на заболявания като болестта на Паркинсон и амиотрофичната латерална склероза. От 1997 г. проф. Ашерио ръководи мащабно изследване за невродегенеративните заболявания. В него се включват повече от 400 00 жени и мъже, които предоставят подробна информация за начина си на живот, хранителните си навици, дават кръвни и клетъчни проби за генетични и други лабораторни анализи.

Сред най-значимите изследователски открития на имунолога е идентифицирането на вируса на Епщайн-Бар като причина за множествената склероза. Не по-малко значимо е и откритието, че високите нива на витамин Д могат да намалят риска от множествена склероза.

В началото проф. Алберто Ашерио търси отговор на въпроса какво кара белите кръвни телца да се обърнат срещу нас. Решава да проучи защо множествената склероза засяга най-вече хората в северното полукълбо. Според него географското разпространение на МС е поразително. „Заболяването е твърде необичайно за тропическите страни и близо до екватора, а това ме наведе на мисълта, че вероятно е замесен вирус“, споделя професорът от Харвард. Той и екипът му започват дългосрочно проучване и изследват милиони млади американски военни. След близо две десетилетия работа откриват отговора. През 2022 г. учените потвърждават връзката между множествената склероза и вируса на Епщайн-Бар.

>>>Вирусът на Епщайн-Бар може да предизвика множествена склероза

„Повечето от хората, които са заразени с вируса на Епщайн-Бар, никога няма да развият множествена склероза, но всеки, който е с МС, първо е имал Епщайн-Бар“, казва проф. Ашерио. Откритието все още не обяснява защо възниква множествената склероза, но дава реална надежда за намирането на нови лечения и на превантивни мерки за заболяването, което продължава да бъде нелечимо, а и настоящите му лечения не работят при всички заболели.

Пробивът на проф. Ашерио е в състояние да помогне за лечението и на други състояния. „Сега се опитваме да разширим изследването си и да проучим ролята на вирусната инфекция при други невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер или амиотрофичната латерална склероза или болестта на Лу Гериг“, споделя специалистът.

Наградите за пробив или Оскари за наука

Награда за пробив, известна като „Оскарите за наука“, отличава най-добрите учени в света, които работят в областта на фундаменталните науки – дисциплините, които задават най-големите въпроси и намират най-дълбоките обяснения. Става дума за науките за живота, фундаментална физика и математика.

„Наградата за пробив е създадена, за да отпразнува чудесата на нашата научна ера от основателите и спонсорите Сергей Брин, Присила Чн и Марк Зукърбърг, Джулия и Юри Милнър и Ан Вочицки“, припомнят организаторите.
Според Присила Чан и Марк Зукърбърг „тазгодишните лауреати на награда за пробив постигнаха невероятни крачки, включително лечения на сериозни заболявания, засягащи милиони хора по света, като показаха още веднъж трансформиращата сила на фундаменталната наука, която бива движена от любопитството.“

Три са наградите в раздела „Науки за живота“. Освен за изследванията за множествена склероза, следващата е за учените Даниел Дрокър, Джол Хабенър, Джен Холст, Лот Кнудсен и Светлана Мойсов. Отличието е за физиологичното разбиране на хормоните и създаването на високоефективни лекарства за диабет и затлъстяване. Откритието им поставя началото на нова ера на GLP-1 лекарства за кардиометаболитни нарушения. Пробивите на петима учени включват откриването на гена, който кодира хормона GLP-1, синтеза, изолирането и характеризирането на биологично активните форми на хормона, демонстрацията, че стимулира производството на инсулин, изясняването на по-широките му физиологични роли, включително контрола на апетита както и развитието на по-стабилната версия на хормона, който действа в тялото в продължение на дни и превръщането му в нов клас лекарства, които трансформират лечението на метаболитните заболявания, засягащи милиони хора по света.

>>>Древна ДНК разкрива причината за по-голямата заболеваемост от множествена склероза в Европа

Другият „Оскар за наука“ е за Дейвид Лиу за разработването на две мощни и широко използвани технологии за редактиране на гени. Технологиите са молекулярни машини, които коригират мутациите в ДНК, които причиняват генетични заболявания. Най-малко 15 клинични изпитвания за базово редактиране, които се провеждат в пет държави, потвърждават не само полезни, но и в някои случаи животоспасяващи резултати при лечението на хора, страдащи от Т-клетъчна левкемия, сърповидно-клетъчна анемия, бета-таласемия, висок холестерол.

Организаторите определят работата на проф. Стивън Хаузър така: „Наред с други приноси, той преобърна научния консенсус относно механизма на множествената склероза, като идентифицира В-клетките на имунната система като основния двигател на увреждането на нервните клетки. Допринесе за разработването и тестването на терапии за изчерпване на В-клетките, които направиха революция в съвременното лечение на болестта. Проф. Алберто Ашерио откри нужните условия за проява на МС – инфекция с вируса на Епщайн-Бар. По-голямата част от населението носи този патоген без тежки ефекти, но проф. Ашерио доказа, че заразяването с него повишана риска от развитие на множествена склероза, а това дава възможност за лечението й с антивирусни лекарства и разработването на ваксина за вируса на Епщайн-Бар, която може да предотврати ефективно и напълно МС.“

„За мен е чест да приема наградата за пробив. Това беше работата на много лекари, учени, представители на индустрията, спомоществователи, които вярваха във високорисковите начинания, националните здравни институти, които подкрепяха години наред науката и особено пациентите, които смело си партнираха с нас в клиничните изпитвания. Без тях този пробив не би бил възможен“, казва проф. Стивън Хаузър.