Как ракът може да предпази от болестта на Алцхаймер

Проучване на Университета за наука и технологии „Хуаджун“ в Китай идентифицира потенциална биологична връзка между рака и болестта на Алцхаймер – две от най-често срещаните хронични заболявания, свързани със стареенето. Откритията, публикувани в списанието Cell, показват, че раковите образувания могат да играят съществена роля в намаляването на риска от развитие на невродегенеративното заболяване чрез премахване на вредните амилоидни плаки (протеинови струпвания) в мозъка.

Болестта на Алцхаймер е най-честата форма на деменция, която се характеризира с образуването на амилоидни плаки, нарушаващи комуникацията между мозъчните клетки, което с течение на времето води до когнитивен спад и загуба на паметта. Съвременните лекарства за невродегенеративното заболяване трудно се справят с протеиновите струпвания, но все повече доказателства показват, че раковите образувания могат да помогнат за премахването им.

Какво показва проучването

За да видят дали и как ракът осигурява защита на мозъка, изследователите използват усъвършенствани миши модели на болестта на Алцхаймер. Те присаждат клетки от три вида злокачествени тумори (рак на белия дроб, дебелото черво и простатата) и установяват, че амилоидните плаки в мозъците на мишките се свиват с течение на времето.

Когато екипът анализира протеините, секретирани от трите вида тумори, открива, че специфичен белтък, наречен цистатин С (Cystatin C), пътува през кръвния поток, преминава кръвно-мозъчната бариера (пропусклива мембрана, която ограничава навлизането на патогени и опасни вещества от кръвта в мозъчната тъкан) и навлиза в мозъка.

Веднъж попаднал в мозъка, цистатин С се свързва както с амилоидни олигомери (токсични протеинови клъстери), така и с TREM2 рецептора върху микроглията в мозъка (специализирани имунни клетки на централната нервна система). Този процес активира микроглията, която преминава от латентно състояние в активен защитен режим и започва да разгражда натрупаните амилоидни плаки в мозъка*.

За да видят дали откритието им действително има значение за развитието на болестта на Алцхаймер, изследователите тестват паметта на мишките. За целта е проведен експеримент с воден лабиринт, в който гризачите трябва да запомнят местоположението на скрита платформа, за да избягат от водата.

Първоначално мишките с болестта на Алцхаймер се затрудняват да намерят изход от лабиринта. След лечение с пречистен цистатин С или протеини, секретирани от ракови клетки, обаче гризачите се представят много по-добре и откриват платформата по-бързо.

Обръщане на щетите

Докато повечето съвременни лечения за болестта на Алцхаймер се фокусират върху предотвратяването на нови увреждания, цистатин С премахва съществуващите амилоидни плаки. Ако резултатите от настоящото проучване бъдат потвърдени и по-късно повторени при хора, те биха могли да доведат до разработването на нови лечения за деменция.

„Нашите открития осигуряват значителен концептуален напредък в онкологичната невронаука и установяват терапевтични пътища, които са различни от настоящите стратегии за понижаване на бета-амилоида, насочени към разграждане на съществуващите амилоидни плаки.“, коментира Юминг Лу, старши автор на проучването.

*Lu Youming et al. Peripheral cancer attenuates amyloid pathology in Alzheimer’s disease via cystatin-c activation of TREM2. Cell. 2026.