Личната помощ за хората с увреждания, или кой как я разбира

На 28 май 2021 г. социалното министерство публикува за обществено обсъждане два проекта, свързани с личната помощ за хората с увреждания. Единият от тях е за промени в методиката, по която се осъществява индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа, която хората с увреждания имат, а другият е проект на Наредба за промени и допълнения в Наредбата от 2019-а за включване в механизма за лична помощ.

За промените в нормативната база

От социалното ведомство аргументират настоящите промени с нуждата нормативните актове да бъдат в съответствие с измененията в Закона за личната помощ, които са в сила от 1 януари 2021 г. В доклада на ведомството се подчертава, че в Наредбата се определят правилата за включването на механизма лична помощ и как се контролира процесът. Основната цел е синхронизация на действащата правна уредба, чрез която се предоставя личната помощ.

Промените се фокусират преди всичко върху контрола. Въвежда се ново приложение – образец на протокол за проверка на място. Установено е ясно финансовото обезпечаване на общините по отношение на ангажиментите им за администриране на механизма.

Промените в методиката ще доведат до яснота по няколко важни въпроса, подчертават от социалното ведомство. Така ще бъде уточнено кои са хората, нуждаещи се от лична помощ. Степените на зависимост ще бъдат прецизирани, а това е съществено за определянето на часовете. Не на последно място ще бъдат прецизирани разпоредбите, което ще позволи да бъдат разбрани и прилагани правилно.

Промените предлагат превенция от социална зависимост, но и недопускане на злоупотреби и на рискове за социалната система.

Най-общо става дума за синхронизация, която администрацията е длъжна да направи. Това обаче за пореден път провокира въпроса за личната помощ и начина, по който тя бива разбирана и прилагана у нас.

В доклада си до колегите си от Министерския съвет служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев пише, че в последните години в страната се наблюдава силно обществено напрежение по отношение на социалната политика и особено, когато става дума за правата на хората с увреждания и начините, по които те биват подкрепяни. Той констатира още, че средата е неблагоприятна, за да се видят положителните ефекти от действията, които правителството предприема и които са в интерес на хората с увреждания. Подобна среда не дава възможност реформите в сектора да бъдат успешни.

Констатациите на служебния социален министър са точни. Хората с увреждания от години не вярват на администрацията и управляващите. Сигурно защото дълго са били не само пренебрегвани и неглижирани, но и лъгани. И дори когато се появи работеща идея, те я приемат с резерви, убедени, че дори тя да е добра, изпълнението й със сигурност ще е лошо.

Антония Петкова за личната помощ и криворазбрания й смисъл

Антония Петкова е майка на дете с ДЦП. Жена с ясно изразени позиции, която заедно с множеството си съмишленици не спира да работи за каузата на хората с увреждания и особено за възможността те да заемат своето достойно място в обществото. Антония се бори със системата, която смята за остаряла и често безсмислена. Въпреки че трудно вижда светлина в тунела, не спира да прави възможното в името на промяната.

„Отдавна спрях да чета промените в закони и закончета, защото основата е сбъркана. За пореден път ще кажа, че не може нуждата от лична помощ да се обвързва с ТЕЛК. Не може още и да действат едни и същи мерки и правила за болни възрастни хора с увреждания и за деца с дефицити“. Тя е категорична, че системата е безсмислена, морално и правно остаряла. Особено страшна е за децата и тяхното бъдеще, но не по-малко опасна е за възрастните, които нямат възможности за работа, за развитие, за смислен живот, просто са натикани в дъното и оставени да зависят единствено от ТЕЛК, което е недопустимо.

Личната среща на Антония Петкова с възможността детето й да има асистент, я кара за пореден път да се убеди в абсурдността на ситуацията.

„Пълен абсурд е въпросникът, който трябваше да попълня. След това той става част от обща таблица, която пресмята и установява колко часа са нужни. Гледат само ТЕЛК и когато той е 90% и над 90% дават максималния брой точки, колкото да мълчат майките на децата“, разказва Антония. Тя е категорична, че законът за личната помощ не е в състояние да компенсира всички останали социалните услуги, които реално липсват у нас. А разказът й показва, че в основата на законите у нас не е човекът.

Факт е, че много често лични асистенти стават близките на хората с увреждания и децата със специални потребности. „Ако искаш личен асистент, то си го посочваш“, казва Антония. Все още у нас няма достатъчно добре обучени и компетентни хора, които да бъдат в състояние да изпълняват ролята на социални асистенти.

Според Антония Петкова е нужна кардинална промяна. Иначе ще продължава преливането от пусто в празно.

• Интервю с Антония Петкова

Павлина Григорова и нейната битка за правата на хората с увреждания

За нея сме писали многократно. Павлина е с множество заболявания, но това не й пречи да води постоянна битка със системата в името на хората. И да настоява, че всеки човек с увреждане е личност с достойнство и няма нужда да му бъдат подхвърляни помощи. Хората с увреждания имат нужда от смислена подкрепа, която да им позволи да работят и живеят достойно. Не да бъдат приемани като бреме, а да са част от социума.

Законът за личната помощ продължава да бъде закон „Майка и дете“, казва тя. И се аргументира: „Не става дума за закон за лична асистентска услуга, а за възможност майката да обгрижва детето си и да получава пари затова. Хора като мен нямат полза от този закон.“

• Павлина Григорова разказва за social.framar.bg

За да бъдат наред нещата, е нужно да се пипне медицинската експертиза, защото тя е водещият фактор. „Тя трябва да е адекватна и едва тогава да се обвърже с личните нужди на човека с увреждане. Тръгва се от медицинската и тя се обвързва със социалната услуга“, категорична е Павлина и уточнява, че не става дума за това някой да ти носи храна вкъщи, а за реална и смислена услуга. Иначе нищо и никога няма да се промени.

Предварително ли са обречени промените?

В продължение на години множество личности и неправителствени организации за хора с увреждания поставят проблемите. На темата са посветени стотици прояви, кръгли маси, обсъждания и форуми. Често представителите на тази група са на улицата и протестират. Темата става водеща за ден или два, след което се забравя. До следващия протест или до следващия вик на безсилие, мъка и ужас. И тази въртележка е сякаш без край.

Промяна може да има единствено когато държавата приеме, че в центъра на законите е човекът, а правилата се създават не защото така трябва, а защото благодарение на тях обществото функционира нормално, а хората живеят добре и достойно. Все още не сме достигнали необходимата зрялост за това.