Над 41% от родителите на деца с увреждания мислят за самоубийство

Акценти

Проучване във Великобритания, в което участват 750 родители на деца с увреждания или страдащи от продължителни заболявания, показва, че 42% от тях обмислят самоубийство.

Изследването

Ръководител на изследването е доц. Шовон О^,Дуайър от Университета в Бирмингам. Финансира се от Националния институт за изследвания в областта на здравеопазването и грижите (National Institute for Health and Care Research) и се осъществява в партньорството на родителите на деца с увреждания и сериозни заболявания.

„Сигурно много хора ще бъдат шокирани да чуят, че 42% от родителите са мислили за самоубийство. Но това, което е наистина шокиращо, е, че толкова много хора са се чувствали по този начин и никой не знае затова до момента на нашето проучване“, казва доц. О^,Дуайър.

По темата, посветена на майките и бащите, които се грижат за децата си, страдащи от тежки заболявания или са с някакво увреждане, са правени множество изследвания. Резултатите от тях показват, че като група всички те изпитват високи нива на стрес и социална изолация, отключват физически и психически заболявания, връзките между тях се разпадат и имат сериозни финансови затруднения. Настоящото проучване е първото в Обединеното кралство, по време на което родителите биват питани затова дали са мислили за самоубийство.

Както посочват авторите в статията, публикувана в Archives in Suicide Research: „Целта на това проучване беше да се проведе първото специализирано изследване за риска от самоубийство при родителите на деца с увреждания и тежки заболявания. Не само да бъде установен броят на изпитващите суицидни мисли, но и да бъдат идентифицирани рисковете и защитните фактори в тази група.“

>>>Увеличава се броят на младите французи, които мислят за самоубийство

Доц. О^,Дуайър споделя, че родителите от тази група са: „Най-отдадените и най-работливи хора, които познавам. Но всичко, което правят, остава невидимо, а те трябва постоянно да се борят със системата, която няма особен интерес да поддържа тях или децата им.“

Заедно с учените като част от екипа са и четири майки. Преди началото му те преминават през съответното обучение, след което сътрудничат като равноправни членове на изследователската група.

Важен акцент в проучването е това, че разделът за суицидните мисли и поведение включва адаптирана версия на въпросите от проучването на психиатричната заболеваемост при възрастни (2016 г. McManus et al).

Адаптациите позволяват на екипа да направи разлика между преживявания през целия живот и по времето, когато се полага грижа, но и преживяванията да бъдат уловени във времеви рамки, които са подходящи за сравнение с други проучвания на риска от самоубийство при болногледачите.

Участниците

От 787 души след скрининг за допустимост в изследването са включени 750. Живеят в различни райони на страната. Мнозинството са бели, хетеросексуални жени, родени в Обединеното кралство или Ирландия. Идентифицират се като майка или мащеха. Мнозинството от тях имат дългосрочни връзки, всички са завършили средно, а повечето и висше образование.

Половината от тях не са работили, а две трети се отказват от работата си, за да се грижат за детето. Над една трета от тях нямат официална регистрация при своя лекар като болногледачи, а 25% се грижат за повече от едно дете с увреждане или тежко заболяване.

>>>Проблемите на децата с хронични болести и хората с увреждания във фокуса на поредната кръгла маса

60% имат и други деца, които са напълно здрави.

Най-малкото дете в групата е под една годинка, а най-голямото е на 33. Едно на всеки пет деца е със заболяване или увреждане, определено като ограничаващо живота или терминално.

Резултатите

Анализът показва данни, които звучат стряскащо, коментира доц. О^,Дуайър. Повече от половината участници, тоест 55%, смятат, че „не си струва да се живее“, а 50% признават, че искат да бъдат „мъртви и далеч от всичко“.

47% мислят за самоубийство. Един на всеки осем родители прави план затова как да се самоубие, а един на всеки десет прави опит за самоубийство.

>>>Франция: Растат хоспитализациите след опити за самоубийство на девойки

След обработката и комбинирането на отговорите, за да се създаде зависима променлива, екипът определя, че 42% от участниците имат суицидни мисли и поведение. Повече от половината от тях никога не разкриват тези мисли и преживявания пред някого.

„Тези родители обичат децата си и искат най-доброто за тях, но често се чувстват впримчени в ролята си на обгрижващи. Те са наясно, че докато другите деца стават все по-независими и растат, техните няма да бъдат такива. Когато комбинирате това с въздействието на строгите икономии, разпадащата се здравна система и постоянните провали в сферата на социалните грижи, то не е изненадващо, че майките са претоварени и виждат самоубийството като единствен изход“, казва д-р О^,Дуайър.

>>>Какво е да живееш със суицидни мисли: Стъпките, които могат да ви помогнат да се освободите от техния капан

Джулия, която се грижи за дете с увреждане и е част от изследователския екип, споделя: „Когато в началото говорихме за изследването, родителите дори се страхуваха да кажат думата самоубийство. Защото е трудно да обясниш на хората, че можеш да обичаш детето си, да искаш най-доброто за него и в същото време да си толкова съкрушен, че да искаш да се самоубиеш.“

Ръководителката на проучването е категорична, че ако повече от 40% обмислят самоубийство, това е ясен знак, че съществуват сериозни проблеми. Очевидно е, че надбавките, отпускът и оценката на полагащите грижи не са достатъчни, за да смекчат въздействието. Тези хора не са признати и за приоритетна група в Националната стратегия за психично здраве и превенция на самоубийствата.

„Политиците трябва да приемат резултатите сериозно и да започнат да действат“, категорична е доц. О^,Дуайър и допълва, че са нужни наистина спешни действия, защото в Обединеното кралство живеят над 800 000 деца с увреждания и тежки заболявания.