НЗОК няма да заплаща биомаркерната диагностика за онкоболните

Здравната каса няма да заплаща биомаркерната диагностика за хората с онкологични заболявания. Въпреки че в бюджета й вече са отделени 5 милиона лева затова. Това стана ясно след подписването на анекса към Националния рамков договор на 22 май 2025 г. между НЗОК и Българския лекарски съюз. Няма да има и промяна в цените на клиничните пътеки. Предвидени са повече средства за педиатрите в извънболничната помощ - 23 милиона лева. В специализираната извънболнична помощ за първичния преглед Касата ще плаща вече по 50 лв, а за вторичния по 20,50 лева. Малко по-голяма е сумата и при диспансеризацията, при експертизата за временна неработоспособност, образната дигностика, микробиологичните и патоанатомични изследвания.

Биомаркерите отново ще бъдат за сметка на болните от рак

Представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК адвокат Силвия Величкова не подписа анекса към Националния рамков договор. Причината е, че биомаркерната диагностика отново няма да бъде поета от държавата. За пореден път хората, страдащи от онкологични заболявания у нас, са пренебрегнати и дискриминирани.

Темата е във фокуса на вниманието не от вчера. Лекари и пациентски организации показаха ясно колко е важна биомаркерната диагностика, защото не само спасява живот, но и спестява средства от често напълно неподходяща терапия, когато не е приложена навреме. Кръгли маси, обсъждания, стотици писма. Резултатът е винаги един. Съсловната организация на лекарите е категорично против. Не помогна дори констатацията, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която държавата не поема тази високоспециализирана диагностична дейност.

Преди подписването на анекса за пореден път организации на пациенти и на хора с увреждания реагираха. 19 от тях изпратиха становище до институциите и отворено писмо до министри и депутати, в което с ясни аргументи за пореден път настояват НЗОК да заплаща биомаркерната диагностика.

Въпросът е защо пренебрегнаха предложението им за промени в Амбулаторна процедура № 43, които дават отговор на въпроса как Касата да заплаща биомаркерите и за други видове рак, а не само за рак на гърдата. В бюджета бяха отделени 5 милиона лева. Проблемът стана явен, когато се разбра, че биомаркерите ще се заплащат като медицински изделия, каквито те реално не са. Логично е да бъдат заплащани като дейност, защото изследването е точно това.

>>>Биомаркерите - път за спасение от рака, който у нас е затворен

Няма нужда от дълги обяснения. Например, когато се прави профилактично изследване на кръвта, НЗОК заплаща не за използваните в лабораторията инструменти за изследването, а за извършването му, тоест за дейността.

Още тогава председателката на Сдружението за развитие на българското здравеопазване Боря на Ботева сподели, че включването на сумата от 5 милиона си е просто прах в очите на хората. И се оказа права. Защото тези пари няма да бъдат използвани. Така хората с рак ще бъдат лишени от шанс за по-точна диагноза, от лечение, съобразено изцяло със самите тях и заболяването им. Реално ще бъдат лишени от шанса да живеят.

Адвокат Силвия Величкова

Силвия Величкова е адвокат по медицинско право. Тя е представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК.

Адвокат Величкова не подписа анекса към НРД, а причината е, че Касата не поема биомаркерната диагностика.

„Не подписах анекса, защото пациентите с онкологични заболявания бяха пренебрегнати и дискриминирани. Мисля, че представителите на НЗОК и БЛС разбраха знака, но не съм сигурна, че това ги е смутило. Няма никакви индикации, че има желание да се върви в друга посока“, категорична е дамата, според която при липсата на диалог е невъзможно да бъдат намерени решения.

Лекарите и пациентите настояват държавата да поеме заплащането на биомаркерите. За съжаление в Надзорния съвет отказват темата да бъде дискутирана при това многократно. А сериозни аргументи затова няма.

Така се вижда, че пациентите, които по дефиниция са в центъра на системата, на практика не са там, а са някъде в периферията, коментира Силвия Величкова и уточнява: „Не търсим конфликт, а диалог. До този момент няма големи надежди, че диалог ще има, защото това шикалкавене компрометира възможностите за него. Има категоричен отказ. Надявам се, че е въпрос на време да се случи, защото няма логична причина – нито икономическа, нито правна, нито медицинска или житейска, напротив – всички аргументи са „за“. В крайна сметка става дума за решение, от което зависи живота на хората с рак.

Д-р Антоанета Тончева

Д-р Антоанета Тончева е специалист по микробиология и генетика, част от сдружението „Общност мостове“. Жена, която знае как да води битки в името на каузи. А едва ли има по-заслужаваща си кауза от живота.

Д-р Тончева определя реакция на БЛС и НЗОК като „крайно непрофесионална и като отявлена демонстрация на некомпетентност“. А в отговор на въпроса ми защо, отговаря: „Пациентът трябва да бъде поставен във фокуса на здравната грижа в системата на здравеопазването. Не се случва. И отказът НЗОК да заплаща биомаркерната диагностика показва точно това.“

Има и друго обаче. Антоанета Тончева смята, че очевидно БЛС и Касата не се интересуват от възможността да се подобри начинът, по който се изразходват парите за онколекарства, тоест когато от самото начало е ясно кое точно лекарство е подходящо за конкретния човек.

„Това ще спести средства от прилагането на общо основание на неефективни лекарства. Ще даде по-добри инструменти за проверка и контрол върху процеса по назначаване на лекарства.“

Освен тези, съществени за общите пари на здравноосигурените българи детайли, има и други важни неща. Сред тях микробиоложката отличава подобряване качеството на живот на болните от рак, увеличаване на шансовете за постигане на ремисия, но и предотвратяването на излишни хоспитализации и на тежка инвалидизация.

>>>За рака и битките на науката с него

„Нали искат по-ефективно и целево разходване на средствата и по-добър контрол? Защо тогава не се възползват от съвременните технологични възможности за биомаркерна диагностика, които ще им ги осигурят“, пита д-р Тончева.

Тя също припомни, че от една година НЗОК буквално разиграва представителят на пациентите в Надзорния съвет и дори не обсъжда предложението за промени в Амбулаторната процедура №43.

Д-р Антоанета Тончева разяснява, че у нас лабораториите правят различни по вид молекулярно-генетични и имунохистохимични изследвания за конкретни генетични мутации в туморната тъкан. Една част от генетичните изследвания поемат фармацевтичните фирми като част от специални пациентски програми. Става дума за таргетни терапии, подходящи за видове рак с определени генетични дефекти.

„Това не е решение, защото не покрива нуждите на всички пациенти“, категорична е тя и напомня, че още през 2024 г. производители и дистрибутори дават знак, че тази програми ще бъдат закрити.

>>>Откриват тежки форми на инсулт чрез биомаркерите GFAP и D-димер

Така у нас хората с диагноза „Рак“ си плащат сами за биомаркерната диагностика. Сумите варират от 200 лв. до 5 000 лв. и са непосилни за мнозина.

„Нямало конкретни правила и алгоритъм. Ами то и за дейностите по „Клинична лаборатория“ няма такива. Защо за клинични лаборатории може, а за патологични и молекулярно-генетични не може“, възмущава се д-р Антоанета Тончева.

БЛС и НЗОК

Още през февруари 2025 г. от БЛС се обявиха против. Според тях средствата в бюджета на Касата са малко и няма анализ. Освен това смятат, че „нуждата от биомаркерно тестване в момента има дистрибутивен, а не диагностичен характер.“

Сега председателят на съсловната организация д-р Николай Брънзалов заяви, че предстои да бъде изработена амбулаторна процедура. Създадена е поредната работна група, чиято задача е да направи анализ как точно биомаркерното тестване да бъде въведено в ежедневната практика на лекарите и: „При изготвени точни правила, един ден ще стане“.

Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски казва от своя страна, че трябва да бъдат създадени правила, но и да се направи анализ как в останалите европейски страни се реимбурсират биомаркерите.

>>>Предприемат действия срещу недостига на онкологични лекарства

Интересно защо едва сега. Въпросът е поставен от няколко години. А както доц. Стефановски, така и д-р Брънзалов не са от вчера в системата, тоест те са наясно с проблема и едва днес решават да започнат работа по него по единственият начин, който доказано няма да го реши – като създадат комисии, които в продължение на неопределено време ще търсят някакви отговори и за пореден път ще откриват топлата вода и колелото едновременно.
Всъщност, когато няма аргументи, в действие влизат комисиите.

Когато пациентът не е в центъра на системата

Докато комисиите работят, хората с онкологични заболявания ще водят своите битки – не само с болестта, но и със системата. Ако могат да си го позволят, ще направят биомаркерно изследване, което ще покаже на лекуващия им лекар кое лечение е най-подходящото за техния рак. С това ще дойде и надеждата, че болестта не само трябва, но и може да бъде победена.

Ако не могат? Случва се на много повече от онкоболните. Ако не могат, то ще бъдат подложени на обща терапия, която често е неефективна. И няма да имат нито шанс, нито надежда.

Докато човекът не е в центъра на системата реално, а не на думи, България ще продължава да бъде на първо място по смъртност.

Болните ще продължават да страдат не само от заболяването си, но особено от отношението към тях и от елементарните липси.

Неудовлетворени ще бъдат и лекарите, и всички медицински специалисти, които намаляват със скорост, която почти ги стопява.

Въпросът е, защо е това нежелание. Защо биомаркерите да не бъдат плащани от държавата или медицинските сестри да не взимат нормални заплати, защо? Защо вместо реални, смислени, издържани професионално и съобразени с настоящето и развитието на науката решения, се сформират комисии? И докога?