Парламентарната здравна комисия прие на първо четене промените в Закона за лечебните заведения

Първото четене на промените в Закона за лечебните заведения в парламентарната комисия по здравеопазване на 13 февруари 2020 г. провокира множество спорове, сред които особено продължителни бяха посветените на възможността медицински сестри и акушерки да откриват самостоятелна практика и националната аптечна карта.

Още в началото депутатите от опозицията реагираха остро и определиха като недопустимо за пореден път чрез промените в един закон да бъдат променяни други шест. Проф. Георги Михайлов от БСП нарече това порочна практика, а д-р Нигяр Джафер от ДПС насочи вниманието на колегите си към факта, че при първото четене се обсъжда философията на закона, а на второто конкретните текстове и това е логиката на законодателния процес. В крайна сметка това и множество други несъгласия с предложеното накараха депутатите от ДПС и БСП да не подкрепят проекта.

Законовата възможност медицинските сестри, акушерките и лекарските асистенти да откриват собствени практики не получи подкрепата на депутатите от групите на БСП и Обединени патриоти. Проф. Георги Михайлов изрази притеснението на мнозина от колегите си, че подобна дейност ще бъде осъществявана без лекарски контрол. Идеята е да бъде създадено нов вид лечебно заведение, в което медицинските специалисти да извършват дейности, свързани с промоция на здравето, превенция и профилактика, а това да извади от сивия сектор тези услуги. От БЛС подкрепят промените, но настояват за правила и критерии, които са ясни.

В Закона за лечебните заведения вече е предвидено средствата от продажбата на части от общински или държавни болници да бъдат използвани като инвестиция или за погасяване на дългове е другото допълнение в текстовете.

Промените в закона за лекарствата също провокира дискусия. Акцент в нея беше предложението да се създаде национална аптечна карта. В нея ще бъдат посочени онези области в страната, където има недостиг на аптеки. От левицата предложиха тя да бъде част от националната здравна карта. Доста по-рязък беше председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки. Николай Костов заяви, че става дума за безплодна работа, защото е безумие 500 души да обсъждат дали да бъде отворена аптека, когато анализът може да бъде направен от един човек. От своя страна проф. Асена Стоименова, която оглави преди дни Българския фармацевтичен съюз, поиска да бъдат намалени глобите за неизрядност по отношение на новостите като верификацията и е-системата за проследяване недостига на медикаменти. Новите тестове в Закона за лекарствата предвиждат още забраната търговците на едро да притежават аптеки.

Ще настъпят промени и по отношение на трансплантациите. Те се правят, за да се увеличи числото на донорите. Предвижда се не само преките родственици като съпруг, родител, дете, брат и сестра, но и други роднини по съребрена линия до четвърта степен да дават съгласието си. Въвежда се кръстосаното донорство, което ще позволи на неродственици да даряват органи, когато бъде установена съвместимост. Вече ще бъде възможна трансплантацията на матка, с която могат да се преодолеят репродуктивните проблеми.

Интересен е казусът с доплащането в болниците за медицинска помощ, заплатена от НЗОК. Те и в момента нямат право да искат това според регламента. Според новите текстове може да има доплащане, ако пациентът поиска това за осигуряването на по-добри битови условия и допълнителни грижи.

Не на последно място депутатите от здравната комисия приеха правилата, по които ще бъде избиран управителят на Здравната каса. Номинации за поста могат да правят само парламентарно представените партии, кандидатите ще бъдат изслушвани публично. Крайният избор е резултат от гласуването на народните представители.