Променя се рискът от артериални заболявания при диабет

Акценти

Рискът от инфаркт и инсулт при хората с диабет тип 1 и 2 намалява, докато вероятността от усложнения в периферните кръвоносни съдове се увеличава, сочи проучване на учени от Университета в Гьотеборг, Швеция.

Добре известно е, че диабет тип 1 и 2 повишават риска от инфаркт и инсулт. Сред научно потвърдените рискови фактори за сърдечносъдовите заболявания са също и затлъстяването, липидните нарушения и високото кръвно налягане. Въпреки това до момента не е изследвано достатъчно как точно диабетът и кардиометаболитните рискови фактори влияят на периферните кръвоносни съдове.

>>> Болката в краката при ходене може да бъде признак за периферна артериална болест

За да хвърли повече яснота по въпроса, изследователският екип от Университета в Гьотеборг провежда две проучвания, публикувани в списанието The Lancet Regional Health—Europe.

Изместване на риска към усложнения на периферните съдове

За целите на проучванията учените използват данни за 34 263 души с диабет тип 1 и 655 250 души с диабет тип 2 от Шведския национален диабетен регистър за периода от 2001 г. до 2020 г. За сравнение е включена и здравна информация за 2 676 227 души без метаболитното заболяване.

Въз основа на стотици статистически анализи учените изследват различни усложнения в периферните кръвоносни съдове, сред които калцификация на каротидната артерия, херния на каротидната артерия, разкъсване на вътрешната стена на каротидната артерия, калцификация на коремната артерия и периферните съдове на долните крайници и заболяване на малките съдове на краката.

Констатациите показват, че съдовите усложнения при хората с диабет тип 1 и 2 намаляват с времето (с някои изключения). Въпреки това учените наблюдават постепенно изместване на риска от артериалните заболявания в централните органи, като инфаркт и инсулт, към усложнения в периферните съдове*.

Ползи от внимателното проследяване на състоянието

Констатациите от проучванията показват голям потенциал по отношение на модифицируемите рискови фактори при диабет тип 1 – по-внимателното проследяване на глюкозата и кръвното налягане може да намали риска от няколко периферни артериални усложнения с 30-50%. Въпреки това ползите от понижаването на текущите препоръчителни стойности на кардиометаболитни рискови фактори, като ИТМ, холестерол и триглицериди или подобрена бъбречна функция, са почти нищожни.

За диабет тип 2 анализите показват, че „лошият“ холестерол играе основна роля в калцификацията на каротидната артерия и че по-ниските нива на триглицеридите значително намаляват риска от периферна артериална болест.

Гликираният хемоглобин е от решаващо значение

Както при диабети тип 1, така и при диабет тип 2, стойностите на гликирания хемоглобин изглежда са най-важния маркер за периферна артериална болест. В същото време повишените нива в дългосрочен план укрепват аортата и значително намаляват риска от херния и разкъсване на вътрешната стена на каротидната артерия.

„Нашите резултати разкриват потенциала за значително намаляване на риска от бъдещи артериални усложнения чрез ефективен контрол на кардиометаболитните рискови фактори, особено на гликирания хемоглобин.“, коментира Айдин Равшани, изследовател в Катедрата по молекулярна и клинична медицина в Университета в Гьотеборг. „Ние също отбелязваме, че относителното значение на тези рискови фактори се различава между основните и периферните артерии.“

* Rawshani Araz et al. Non-coronary peripheral arterial complications in people with type 2 diabetes: a Swedish retrospective cohort study. The Lancet Regional Health—Europe. 2024.