Трагедията във Враца – повече въпроси отколкото отговори

Преди десетина дни обществото ни за пореден път беше разтърсено. Смъртта на 43-годишната Миглена от Враца извади на преден план темата за функционирането на здравната ни система, доведена до почти пълна разруха в последните десетилетия. Под пластовете на този трагичен казус обаче се крият още стотици въпроси, на които е крайно време, ние като общество, да си отговорим.

Колкото повече разравяме тези пластове, трупани с години и резултат от неглижиране, отказ да се поеме политическа отговорност, от безразличие и мисъл за собствения джоб, но не и за обществото, толкова по-ясна става общата картина.

И без да звучи мелодраматично, тя може да бъде описана с една дума – разруха. Разбира се, по-важният въпрос е, защо я допуснахме и какво ще направим, за да я спрем.

Случаи като този във Враца показват ясно колко дълбока е тази разруха и колко съсипваща. Тя е еднаква и за пострадалите, и за хората, които се борят за живота им. От поредния случай с трагичен край стана очевидна за пореден път липсата на доверие.

Отсъствието му е явно и то влияе на целия ни живот. И това пролича особено силно по време на пандемията от COVID-19, защото каквито и още причини да търсим, не може да не признаем, че и неспазването на правилата, и нежеланието за ваксинация, и отпорът на всичко, което властта предлага и предприема, за да се справи с кризата, се дължат най-вече на липсата на доверие.

Казусът с починалата жена и неговото развитие

Вероятно кадрите, които показват жената на количка пред регистрацията на спешното отделение във Враца, все още са пред очите на всички. В началото реакцията на обществото беше особено яростна, защото видно жената умираше, а в същото време администраторката изискваше от паникьосания мъж информация. Потресе ни бездушието и пълната липса на съпричастност, но и на бърза и професионална реакция.

>>>Цената на един човешки живот

Това от своя страна провокира вълна от недоволство, протести пред спешното отделение на врачанската болница, бърза реакция от страна на министъра на здравеопазването, на различни институции, сред които и прокуратурата, която изиска ексхумация на тялото. Да не говорим за социалните мрежи, където ври и кипи.

И тук идва ред на пластовете, натрупани над новината за трагичния край на 43-годишната Миглена.

Клипът

Истината е, че за случая нямаше да се знае ако в социалните мрежи не беше пуснат клип, заснет от човек, който също е бил в спешния център. След това той превзе телевизиите и електронните сайтове. И беше повтарян многократно, което от своя страна отново постави въпроса за отговорността на медиите и техния професионализъм, защото да трупаш полза от подобна лична драма най-малкото е цинично. Едва ли безкрайното повтаря на заснетото е в състояние да реши проблемите или да върне към живота жената, още по-малко да помогне на детето й, станало свидетел на ужаса.

Оказва се, че мъжът заснел клипа, е бил там заради съпругата си. В момента, когато той снима, екипът на спешното отделение се грижи за нея. В един от постовете във „Фейсбук“ задават въпроса защо този човек, вместо да снима, не се е развикал и не е поискал от жената на регистратурата да реагира адекватно. Няма нужда да гадаем, но истината е, че без този материал никой дори нямаше да разбере за Миглена и края на нейния живот. Близките й заявиха, че нямат намерение да съдят никого.

Спешната помощ

Това че спешната помощ у нас има нужда от още по-спешна помощ се знае и повтаря като мантра от години. Проблемите са толкова дълбоки, че е трудно да се повярва във възможността дори да започнат да се решават.

На повечето от тези места екипите са сведени до двама или най-много трима души, единият от които е шофьор на линейка.

За никого не е тайна, че в почти 90% от случаите, спешните центрове играят ролята на неотложна помощ и на социална служба. През тях минават хиляди неосигурени като в по-голямата част става дума не за спешни състояния, които реално застрашават живота, а за неотложни, тези, които трябва да бъдат поети от личните лекари.

Както подчертава проф. Николай Младенов от Експертния съвет по Спешна помощ има сериозни дефицити. В много от спешните отделения и центрове може и да са направени козметични корекции, с които те стават по-приветливи и чисти, но това в никакъв случай не ги прави истински места за спешна помощ, снабдени с нужната апаратура.

Още по-сериозен е проблемът с кадрите. За никого не е тайна, че те намаляват с всяка изминала година, че и сега в голямата си част те са от представили на поколението, което трябва да е в пенсия. И тъй като нито условията, нито заплащането са в състояние да привлекат младите специалисти, действителността е – по двама души в спешен център.

Как, пита се в задачата, тези хора са в състояние да реагират адекватно на стотиците повиквания денонощно. В същото време всички те отдавна са преминали толкова любимия на всички израз „накрая на силите си“. Те работят въпреки този край. И често са яростни, защото са безсилни. Още по-често са в състояние на такава умора и такова изгаряне, че не могат не само да проявят съпричастност, но почти не виждат пациента.

Ситуацията е такава не от днес, но COVID-19 я изостри до крайност. Да не говорим, че точно спешните медици са подложени най-често на агресия – вербална и физическа.

Проф. Младенов допълва общата картина с още един елемент. Как, пита специалистът, обучаваме специалистите по спешна помощ по остарели методики и искаме от тях модерна мисъл? Е, няма как, нали? Това последното е поредният ангажимент, който държавата не е изпълнила.

Истината за здравословното състояние на жената

Вероятната причина за смъртта на жената е нелекуван рак на белите дробове. Това съобщава, позовавайки се на свои източници, регионалното издание „Зов нюз“. Според информацията, която те са събрали, жената най-вероятно е била болна поне от две години, но не се е лекувала. Задълбочената и подробна съдебно-медицинска експертиза ще даде точния отговор на въпроса дали смъртта на Миглена има връзка с действията на жената от регистратурата.

И под този пласт се крият множество въпроси. Личната лекарка на жената заяви пред БНТ, че Миглена е била на преглед при нея шест дни преди да почине. Имала лека температура и кашлица. Тестът й за COVID-19 бил отрицателен, предписала й лечение. Д-р Цветанка Генкова казва още, че жената не е имала придружаващи заболявания.

И тук логично възниква въпросът колко пъти Миглена е била на профилактичен преглед, например. Вероятно нито веднъж. Ако е преминала през него, то със сигурност наличието на рак би било открито.

Какво е качеството на доболничната помощ у нас е другият основен въпрос, на който трябва да бъде търсен отговор.

Защо години наред тя е неглижирана и средствата за нея са в пъти по-ниски в сравнение с отделеното за болнично лечение? Защо по-голямата част на личните лекари минава в попълване на документация, вместо да е посветена на пациентите им и техните проблеми?

Разбира се няма как да пренебрегнем и темата за личната отговорност на всеки един от нас към собственото му здраве. За отношението ни към него, затова откъде и кога търсим помощ. Но дори и това има пряка връзка с функционирането на системата и с наложилото се мнение, че няма как да ти обърнат внимание или ако го направят, то е недостатъчно.

Медиите

Начинът, по който медиите представят казуси, свързани със здравната система и проблемите в нея, има особено значение, защото чрез него се формира мнение и се създават настроения. Казаното не означава в никакъв случай, че журналистите трябва да си затварят очите за проблемите. Тяхната работа е да работят за огласяването и разрешаването им. Проблемът е, че по-често се търси сензацията, вдига се шумотевица, а след това случаят и човекът са забравени. Отговорността на медиите е огромна, защото всяко наложено от тях мнение се превръща в значимо и оформя начините, по които обществото се отнася не просто към конкретния казус, а към цялата система и хората в нея, които са най-важната й част.

Вероятно и затова се появи пост във „Фейсбук“, в който се казва, че вината е на медиите, настроили населението срещу медиците. Мнението е крайно, защото не само медиите настройват, но е факт, че и те са част от общата картина, създадена в последните години. В потвърждение на това е и още един акцент от казуса Враца.

Отново в социалните мрежи се появи информация, че жената от рецепцията страда от диабет и гледа сама детето си. В него се поставя въпросът как сега тя ще живее и как се чувства след всичко, изляло се по неин адрес. Темата е също сред важните, защото особено след появата на социалните медии стана много лесно да се поставят оценки, да се изразява мнение не лице в лице, а скрито, да се реагира бурно и емоционално на секундата още преди да е ясно какво точно и как се е случило.

И отново за здравната система

Дали ако системата беше различна, случилото се във Враца щеше да е възможно? Едва ли по този начин. Например, ако години у нас управляващите не просто говореха за електронната система в здравеопазването, а реално и стъпка по стъпка я създаваха, нещата биха изглеждали по различен начин. Защото в електронното досие ще фигурира всичко за пациента и никой няма да е принуден да започва от началото.

И така е с всичко останало. С парите, които не са малко, но се разпределят не както трябва, така е с медицинските специалисти, обучението им и грижата за бъдещето им не в чужбина, а у нас. Да не говорим затова, че управляващите през последните десетилетия гасят най-често пожарите, възникнали заради грешните им решения, но нямат ясна визия.

Визия не за четири години, а за няколко десетилетия напред. Политики, които да бъдат реализирани от правителство на правителство, а не всичко да започва отначало.

И най-вече е така, защото наистина в центъра на тази система не стои човекът. Докато това не се промени българите ще продължават да не вярват, авторитетът на медицинското съсловие ще продължава да е сринат, младите лекари ще избират чужбина, а случаи като този във Враца ще разбунят духовете за ден-два, после ще бъдат забравени до момента, в който поредната смърт разтърси общество. Докога?