Учени: За да се избегне следваща пандемия, трябва да се погрижим за качеството на въздуха на закрито

Хората през XXI век прекарват по-голямата част от времето си в закрити помещения, но качеството на въздуха в сградите не се проследява като това на храните и напитките, които се консумират ежедневно. Екип, включващ 39 изследователи от 14 държави, е на мнение, че това трябва да се промени, за да се намали вероятността от предаване на различни заболявания и да се предотврати появата на вируси с пандемичен характер.

Призив за промяна на парадигмата в борбата с патогени

В публикация на организацията „Perspectives“, поместена на страниците на списание „Science“ на 14 май, се призовава за промяна на парадигмата в борбата с патогени, пренасяни по въздуха, като SARS-CoV-2 – вирусът, причиняващ COVID-19, който изисква всеобщо признание, че респираторните инфекции могат да бъдат предотвратени чрез подобряване на вентилационните системи.

„Във въздуха може да се съдържат вируси точно както във водата и храната.“, казва Шели Милър, професор по машинно и екологично инженерство. „Трябва да разберем, че това е огромен проблем и че в нашия инструментариум трябва да имаме подходи за намаляване на риска и възможните експозиции, които могат да бъдат резултат от натрупването на вирусни частици във въздуха в закритите помещения.“

Публикацията излиза по-малко от две седмици след като Световната здравна организация (СЗО) публикува информация на уебсайта си, потвърждаваща, че SARS-CoV-2 се разпространява предимно във въздуха и 10 месеца след като 239 учени подписаха отворено писмо до медицинските общности и ръководните органи относно потенциалния риск от въздушно предаване.

Сега изследователите призовават СЗО и другите ръководни органи да разширят своите насоки за качество на въздуха на закрито, така че да бъдат включени патогените, пренасяни по въздуха, и да се признае необходимостта от контрол на опасностите от въздушно предаване на респираторни инфекции. Според тях промяната трябва да наподобява по мащаб преобразяването на градовете през XIX век, когато стартират организираните доставки на чиста вода и изграждането на централизирани канализационни системи, които оборват твърдението на научната общност, че някои болести се пренасят по въздуха.

Научни открития за въздушното предаване на патогени

През 50-те година на XIX век, когато избухва епидемията от холера в Лондон, учените предполагат, че болестта се преда по въздушно-капков път. Британският лекар Джон Сноу обаче открива, че причината са микроорганизмите в замърсената вода. По същия начин унгарският лекар Игнац Семелвайс разкрива, че измиването на ръцете преди израждане на бебе значително намалява риска от следродилна инфекция. Докато тези открития срещат голяма съпротива преди приблизително два века, научната общност в крайна сметка се съгласява, че в тези случаи микробите във водата и по ръцете, а не тези във въздуха са причината за болестите.

В началото на XX век американският експерт по обществено здраве Чарлз Чапин погрешно приписва респираторните инфекции, предавани от човек на човек, на големите капчици, отделящи се при кашляне и кихане, които обикновено бързо падат на земята. В резултат на това Чапин заявява, че въздушното предаване е почти невъзможно.

И все пак през 1945 г. ученият Уилям Уелс публикува статия в предшественика на „Science“, в която споделя, че докато се инвестират средства за дезинфекция на водата и качествена храна, не се прави нищо за пречистване на въздуха в закритите помещения, заради отричането на въздушното предаване. Изследванията му върху морбили и туберкулоза, причинени от въздушни патогени, оспорват тази идея, но не я опровергават.

Необходимо е въвеждането на стандарт за качеството на въздуха на закрито

Сега, когато изследванията върху SARS-CoV-2 най-накрая разкриват, че много респираторни заболявания могат да се предават по въздушно-капков път, изследователите са на мнение, че трябва да се предприемат действия.

„Нека сега не губим време до следващата пандемия.“, призовава Хосе-Луис Хименес, сътрудник в Кооперативния институт за научни изследвания и професор по химия в „CU Boulder“. „Необходими са общи усилия. Когато се проектира сграда, не трябва да се влагат минимални средства за вентилационната система, а вместо това да се има предвид възможността от бъдещи пандемии.“, допълва той.

Дългогодишното неразбиране на значението на въздушното предаване на патогени води до значителни пропуски при конструирането на вентилационните системи за смекчаване на разпространението на болести. Изключение правят само някои производствени, изследователски и медицински заведения. Вместо това фокусът е насочен към климатичните системи, контрола на миризмите и използването на енергията. Така че в момента няма насоки в световен мащаб, които да регулират или предоставят стандарти за ограничаване на бактериите и вирусите, носещи се във въздуха в закритите помещения.

„Въздухът в сградите е споделен. За него може да се каже, че не е частно благо, а обществено и трябва да започнем да се отнасяме към него като такова.“, коментира Милър.

Лидия Моравска, директор на Международната лаборатория за здраве и качество на въздуха към Технологичния университет в Куинсланд, коментира, че обществото трябва да забрави общоприетото схващане, че не може да си позволи разходите за контрол. Тя отбелязва, че глобалните месечни разходи за борба с COVID-19 са консервативно оценени на 1 трилион долара, а годишните в САЩ надвишават 11,2 милиарда долара.

Въпреки че са необходими подробни икономически анализи, прогнозите предполагат, че инвестициите в изграждането на вентилационни системи могат да бъдат по-малко от 1% от строителните разходи на сградата.

Според Моравска системите за вентилация трябва да отговарят на търсенето, за да могат да бъдат адаптирани към помещения, служещи за извършване на различни дейности и честота на дишане. За сградите, при които не може да се подобри вентилацията до подходящо ниво за използване на пространството, ще са необходими филтриране и дезинфекция на въздуха.

Изследователите призовават също за разработване и прилагане на национални стандарти за цялостно качество на въздуха в закрити помещения, които да бъдат достъпни за обществеността. За да се случи това обаче, трябва първо всички да разберат важността на тези жизненоважни действия. Според Милър промяната може да дойде единствено от хората, които работят в закрити пространства.