Непобедимите пандемии - рисковите фактори за 21 век

ПанЕвропа – България представи доклад, в който основният въпрос е дали наистина пандемиите са непобедими. Както посочи председателката на организацията Гергана Паси, пандемията от COVID-19 показа ясно кои рискови за здравето фактори, имат също пандемичен характер. Затова е важно разговорът в обществото за тези реални заплахи да започне веднага. И, разбира се, да бъде смислен и постоянен, а не да приключи бързо или да бъде лишен от реален диалог на всички възможни нива в държавата. Като се започне от политици и управляващи, мине се през представителите на бизнеса и се стигне до хората.

Докладът

„(не?) Непобедими пандемии“ – това е името на доклада, в който са събрани анализите на доказани в своята област специалисти. Всички те от гледна точка на познанията и професионалната си квалификация не само търсят отговор на въпроси, като например защо България е на второ място в света по жертви на COVID-19 (първото е на Перу) и кои са причините да бъдем част от тази черна статистика, но и разказват затова кои са вредните навици с пандемичен мащаб.

Особено важно обаче е, че освен анализи, констатации, въпроси и отговори, докладът показва как може да се работи превантивно и вредите да бъдат намалени. Учените предлагат ефективни решения, които са в състояние да променят общата картина.

Условието е, темата да бъде във фокуса на вниманието и ангажиментите на управляващи и политици, защото в противен случай резултатите ще са нулеви. Разбира се, ефект няма да има и ако темата остане далеч от обществото.

Вредните навици като скрити пандемии

Затлъстяването

Съвременният човек живее по-дълго в сравнение с предшествениците си, но за съжаление, не е по-здрав. Една от причините за влошеното здравословно състояние е и затлъстяването, което от своя страна е резултат от множество фактори, сред които са храната и заседналият начин на живот. Проблемът е световен. Стряскащата статистика показва, че от 1975 г. до днес броят на хората с наднормено тегло се е утроил, а прогнозите са, че към 2050 г. то ще е проблем за над 600 000 000 души в света, а това е в пъти повече от гладуващите.

За това говори доц. Милена Георгиева от Лабораторията по молекулярна генетика на Института по молекулярна биология в БАН. Специалистката по генетика, епигенетика и биология на стареенето е категорична, че един от уроците на COVID-19 е, че „хората с наднормено тегло страдаха повече от заболяването, а жертви на заразата станаха най-често жените и мъжете с придружаващи заболявания, много от които са резултат от затлъстяването.“

Сериозен проблем е и фактът, че затлъстяването се наблюдава и при подрастващите. Затова отговорността е на възрастните, тъй като децата следват моделите на поведение на родителите си.

За съжаление, през последните две години продължителността на живота е намаляла с 1,5 години.

Наднорменото тегло е скритата пандемия. Затова е важно не само разговор за корените на проблема, но стратегическо мислене.

Доц. Милена Георгиева е убедена, че е от огромно значение информацията да достигне до колкото може повече хора, които да са в състояние да направят избор. Надеждата й е в младите хора, защото: „Младите са много по-отворени към здравословния начин на живот, виждам това всеки ден и затова вярвам, че те са наши учители.“

Тютюнопушене и злоупотреба с алкохол

На въпроса защо не се отказваме от вредните си навици, проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация, отговори, че става дума за комплекс от фактори, които влияят, сред които и народопсихологията, но и особеностите на личността.

И все пак е добре да не забравяме, че пороците не бива да се превръщат в начин на живот. В този смисъл данните показват, че злоупотребата с алкохол влияе върху продължителността на живота. Тя е и сред причините съотношението между жените и мъжете у нас да е в полза на дамите, каза проф. Момеков и подчерта, че българинът има особено, да не кажем историческо, отношение към алкохола. „Всеки прави своя избор, но трябва да е ясно дали алкохолът е цел, или е просто катализатор на добро настроение. Добре е да се знае, че съдържанието на етанол (чист етилов алкохол) е сходно за една чаша твърд алкохол, една бира и чаша вино.

Подобна е ситуацията със тютюнопушенето, което може да се приеме като стереотип и действие с изразен социален елемент. В същото време 8 000 000 души в света умират всяка година заради тютюна.

Цигареният дим съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска – при НЗТ. При нагрявянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн, формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона. 

Подходите за намаляване на вредите включват лекарствено лечение, психологическа помощ, индивидуални и групови терапии; замяна на цигарите или другите изделия за пушене с различни форми на употреба на тютюн или никотин, при които не протича горене и излагането на токсични, канцерогенни или други вредни вещества е по-ниско; премахване на пасивното пушене за непушачите чрез замяната на пушенето с бездимни/негорими изделия, въвеждане на базирано на риска регулиране, маркетинг и етикетирането на продуктите, както и подходящи фискални мерки за различните видове продукти съобразно нивото на риска.

>>> Нова Зеландия предвижда въвеждането на забрана за тютюнопушене

Пътят към промяната е свързан както със семейството и с кампаниите в учебните заведения, така и с обществото като цяло. Или както подчерта проф. Момеков: „Крайно време е да спрем да бълваме антикултура, а медиите да показват инфлуенсъри, които не са прочели една книга през живота си, но са написали 5-6.“

Дигиталните устройства

Не по-малко опасни са и новите зависимости. 70% от населението на света използва дигитални устройства. Това са 5,3 милиарда души, голямата част от които потъват в самота, точно защото избират екрана пред живото общуване.

„Прекомерната употреба на дигитални устройства е проблем, който се превръща в рисков фактор с пандемични размери“, каза друг от авторите на доклада психологът Детелина Стаменова. Наложената от пандемията изолация показа ясно колко опасна е изолацията и как невъзможността да общуваме е в състояние да нанесе сериозни поражения на психичното ни здраве.

„Устройствата увеличиха самотата, а тя е пагубна и за малките, и за големите. Тук се откроява ролята на родителите. Те трябва да регулират и да помогнат зависимостта на децата от телефони и компютри да намалее в значителна степен“, коментира Детелина Стаменова.

Дигиталните устройства са нужни днес, но вредата от тях трябва да бъде сведена до минимум. Това може да стане чрез осъществяването на редовен скрининг за късогледство, затлъстяване, гръбначни заболявания, психични проблеми. И още чрез промяна на начина на образование, включване на множество спортни и физически занимания. „Ние трябва да настояваме това да се случи, защото в основата на успехите стои здравето“, категорична е Детелина Стаменова.

Икономика

Състоянието на икономиката е пряко свързано с вредните стоки, а вредните ни навици имат икономическа цена, заяви от своя страна експертът по икономика на здравеопазването Аркади Шарков и подчерта, че смисълът е не само проблемите да бъдат представени, но и хората да разберат как вредните навици бъркат реално в джоба им.

>>> Нарастващите нива на затлъстяване ще забавят развитието на страните с по-ниски доходи

Един от примерите, който макроикономистът даде е: „Вследствие на вредна храна са изгубени 10 000 години нормален живот. Загубите на българската икономика от тютюнопушене за 2020-а са в размер на 4,4 милиарда лева."

Решението

Решението няма да дойде бързо, но е важно общественият разговор да започне. Още по-важно е обаче да има визия от страна на управляващите, да бъдат създадени публични политики и стратегии, които се осъществяват реално и стъпка по стъпка.

Много често дори не става дума за отделянето на много средства. Например, както сподели Аркади Шарков, в училищните столове да спрат да поднасят помия на децата, а храна, която е не само здравословна, но и вкусна. Децата да обичат храната, а не да изпитват отвращение от нея. Въпросът е ключов, защото е важна стъпка напред към недопускането на епидемията на затлъстяването да ни завладее.

Проблемите, пред които сме изправени, са многобройни. Както сподели Гергана Паси, здравната криза отстъпи на всички останали, но без решаването на здравните проблеми другите също няма как да намерят своя отговор.