Хората с увреждания протестират на 2 декември 2023 г., защото се надяват най-после да ги чуят

В продължение на години хората с увреждания изразяват своето недоволство. Говорят за отношението към тях, за достъпа им до лечение и медикаменти, за трудното битие, за ниското качество на живот и за невъзможността да живеят нормално.

Представителите на най-уязвимата група в обществото ни винаги са казвали, че не искат подаяния и не просят. Те просто искат държавата да си свърши работата.

Този път протеста организират членовете на създадената отскоро фейсбук група „Невидимите“. Част от нея са Антонио Димитров и Мая Панова, с които разговарям и питам, на какво се надяват и мислят ли, че е възможно най-накрая да бъдат чути.

Мая Панова

Мая Панова е с диагноза диабет, има усложнения на очите – ретинопатия и глаукома, с псориатричен артрит, който е тежък и затова е на биологично лечение. Втора група инвалидност. „Трябваше да съм първа, но през май 2023 г. ТЕЛК прецени, че нямам ретинопатия и глаукома и те бяха премахнати от експертизата ми“, разказва Мая и допълва, че всъщност оцелява благодарение на децата си. И няма как да бъде иначе, защото пенсията й е 550 лв., а биологичното лечение струва 400 лв.

Питам я на какво се надява след протеста на 2 декември 2023-а, който ще бъде пред президентството от 12 часа. На чудо, отговаря Мая.

„Моето мнение е, че трябва да бъдем упорити и да сме много. Последното се постига трудно, защото повечето хора казват, че са зле и няма как да дойда. Аз съм убедена, че за да променим нещата не бива да спираме. Ако трябва всяка седмица да протестираме, за да ни обърнат внимание“, казва Мая.

Жената представя аргументирано мнението си за липсата на промяна: „За управляващите всичко е пари. Те и нас ни разглеждат по този начин. Дават обещания, за известно време ние млъкваме и това се повтаря много пъти. Знаете ли, че масово хората се радват на пенсиите, които взимат. Управляващите знаят много добре, че така разсъждават хората и се възползват от това.“

Докато я слушам, си давам сметка, че тя представя точно картината на вечното недоволство, на протестите и на неслучващото се. И е вярно, че особено хората с увреждания са не само най-уязвимите, но и заради десетилетната липса на реални политики, насочени към тях, от една страна се подават лесно на манипулация, а от друга са толкова изтощени от битките, които водят всеки ден за живота си и от лъжливите обещания, започват да стават апатични и да се радват и на малкото.

>>>Проблемите на децата с хронични болести и хората с увреждания във фокуса на поредната кръгла маса

Всъщност точно този начин на действие е чудовищен, защото в него ясно прозира липсата на истинска съпричастност със съдбите на страдащите. Те просто са изолирани, изоставени и често използвани особено в предизборни кампании.

Антонио Димитров

Антонио е един от инициаторите и организатори на протеста заедно с Мая Панова и Рени Драгиева. „Надяваме се най-после да бъде чути“, казва мъжът, който няколко пъти заплашва с гладна стачка, която със сигурност е истинската заплаха за живота му повече от множеството заболявания, от които страда.

„Организираме сега протеста, защото предстои бюджет 2024 да бъде приет. Само една индексация на пенсиите има. Тя е 11%, което означава, че получаващите инвалидна пенсия трета група трябва да живеем с 440 лв. на месец до 2025 г.“

Антонио признава, че трагедията с решенията на ТЕЛК продължава. „Свидетели сме на намаляване на процентите, нарушаване на права, забавяне на пенсии. Сякаш кой както иска, така прилага законите. Специално НОИ са под всякаква критика, бавят пенсиите, следват обжалвания. Институциите си прехвърлят топката, спират социалните плащания, интеграционни добавки няма с месеци. Буквално търсят вратичка, за да бъде виновен болният и да не се изплащат парите за месеците назад накуп“, очертава картината мъжът.

>>>Антонио Димитров: Започвам гладна стачка, за да бъде сложен край на гаврата с хората в неравностойно положение

Антонио Димитров споделя, че постоянно водят разговори с представителите на различните институции. „Отговорът е винаги един и същ – ще има разисквания, тристранки... Надявам се най-после да бъдем чути. Протестираме, защото сме длъжни да го направим. За себе си го правим. От февруари до октомври влизах 6 пъти в болница. Ако не бяха приятелите ми и даренията, нямаше да оцелея. Аз съм диабет, усложнен с полиневропатия, имам проблеми с бъбреците, стенокардия, ретинопатия, дерматит, лимфедем на двата крака, депресивно разстройство.“

Допълва картината с факта, че в болницата трябва да си купуваш и храна, и консумативи, че лекарствата често липсват. Докато го слушам, си давам сметка, че мъжът описва един малък ад. През него минават стотици хиляди българи. Всеки ден.

Исканията на „Невидимите“

Исканията на фейсбук групата „Невидимите“, отправени към депутатите, правителството, министерствата на труда и социалната политика и здравеопазването, Агенция „Социално подпомагане“, НЕЛК и ТЕЛК са десет на брой. И сред тях фигурират увеличението на пенсиите от 1 януари 2024 г., но и индексирането им на всеки шест месеца. Минималната пенсия за инвалидност да бъде приравнена с минималната за стаж и възраст, настояват още „Невидимите“ - и за инвалиди втора група тя да е 120% от минималната пенсия за стаж и възраст, а за първа група – 135%.

Членовете на групата настояват още да бъдат увеличени детските добавки за инвалидност, скъпите лечения и всички видове терапии да се поемат от НЗОК, да има максимални облекчения за родителите.

Искат ТЕЛК комисиите и НОИ да не спират пенсиите, а АСП – права и интеграционни добавки, когато експертните решения са изтекли.

>>>Петър Гидженов: Ние сме като осъдените на смърт, нямаме избор

Да спре недостигът на лекарства и да бъде намерена облекчена формула за рецептите, са сред другите искания.

Последното от тях показва точно състоянието в момента - „Да спре гаврата на чиновниците от всички институции с хората с увреждания и да ни се осигурят нормална среда и условия за живот!“

Поредният протест. Няма нужда да бъдат броени колко точно са за последните години. Или пък има. За да стане ясно, че хората с увреждания са наистина невидими. За управляващите, за системата, за обществото.

Опасно е, че малцина ги виждат и полагат усилия да променят ситуацията. Опасно е и това, че мнозина от хората с увреждания не смеят да надигнат глава и са примирени. А още по-опасно е, че обществото не иска да мисли за тях.

>>>Не подаяния, а държавата да си свърши работата, поискаха хората с увреждания на протест

Опасно е, че всичко това се повтаря от години. Протест, обещания, мълчание и очаквания за промяна, действия, които би трябвало да променят ситуацията, която в крайна сметка дори и леко променена продължава да работи против най-уязвимите.

И те отново решават да протестират, надявайки се някой да ги чуе или на чудо.

За съжаление у нас е истинско чудо, ако хората с увреждания се чувстват спокойни, обгрижени, лекувани с внимание, ако никой не им крещи и подвиква, ако ги приемат като част от обществото, но и като хора, които имат нужда от малко повече внимание и за които трябва да бъдат полагани малко повече усилия. Ако не им се дават лъжливи обещания. Ако не мислят как ще оцелеят без лекарства и без пари. Ако...