COVID-19 предизвиква свиване на мозъка и увреждане на мозъчните тъкани

Скенерни снимки разкриват, че при хората, прекарали COVID-19, се наблюдава по-сериозна загуба на сиво вещество и увреждане на тъкани в мозъка, основно в областите, които отговарят за нашето обоняние.

Мащабното проучване е публикувано на 7 март 2022 г. в списание „Nature“. Участниците в него са подложени на образна диагностика както преди заразяването им с коронавирус, така и няколко месеца по-късно. Независими невролози смятат, че, макар изследването да е полезно и уникално по своя характер, изводите от него не са достатъчно категорични. Според тях не е задължително хората, прекарали COVID-19, да получат трайни увреждания, които засягат мисленето, паметта и други мозъчни функции.

Най-засегнатите области в мозъка са тези, свързани с обонянието

Доброволците са на възраст между 51 и 81 години. Експертите установяват, че свиването на мозъка и увреждането на тъканите е най-вече в области, свързани с обонянието.

Д-р Сирина Спудич, ръководител на катедрата по неврологични инфекции и обща неврология в медицинско училище „Yale“, отбелязва: „Смятам, че колегите ми са намерили достатъчно силни научни доказателства, че при всички пациенти, прекарали COVID-19, настъпват промени в мозъка.“

Все пак според нея е твърде рано да се каже, че измененията са дълготрайни. „Целта не е да се всява страх в хората, че ще страдат от влошена памет и нарушени когнитивни функции“, добавя Спудич.

Етапи на проучването

Изследването се базира на данни за 785 души от британската „Biobank“, която съхранява медицинска и друг вид информация за близо половин милион граждани на страната. Освен скенерни снимки, които са направени през почти 3 години, участниците са подложени и на основни когнитивни тестове. 401 от доброволците се заразяват с коронавирус в периода март 2020 г. – април 2021 г. Останалите 384 души сформират контролната група, тъй като не са се заразили с коронавирус и имат сходни характеристики с тези на заразените доброволци – възраст, пол, медицинска история и социално-икономически статус.

Всяка година в процеса на стареене човек губи незначителна част от сивото мозъчно вещество. В зоните, които отговарят за паметта например обикновено загубата е между 0,2%-0,3%.

Изменения в мозъка на пациенти, прекарали COVID-19

Пациентите с COVID-19 в изследването, на които е направена скенерна снимка средно 4 месеца и половина след заразяването, са загубили по-голяма част от сивото си вещество, в сравнение с представителите на контролната група. Според учените коронавирусът е довел до свиването на допълнителни 0,2%-2% от мозъка, при това в различни негови зони за периода от 3 години между двете снимки. Друга промяна, която откриват те, е, че е намалял общият обем на мозъка и е настъпило по-сериозно увреждане в някои мозъчни тъкани.

Д-р Спудич признава, че е била изненадана от значителните разлики в загубата на мозъчно вещество в двете групи участници. Възможно е една от причините за това да се крие в големия брой доброволци, които са преболедували COVID-19 леко и не са имали нужда от хоспитализация.

Мозъчната атрофия при пациенти, боледували тежко от коронавирус, е по-голяма

Водещият автор на проучването Гуинел Дуо, професор по клинични невронауки в Оксфордския университет, споделя, че, макар настанените в болница пациенти от проучването да са били едва 15, резултатите показват, че мозъчната атрофия при тях е по-голяма, отколкото при онези, които са прекарали коронавирус без усложнения.

Когнитивни функции

Разлики между двете групи участници се наблюдават и по отношение на резултатите от когнитивния тест, който всеки от тях трябва да реши. Преболедувалите COVID-19 се съсредоточават по-трудно и са по-малко ефективни при справянето със сложни задачи. Въпреки това независими експерти, както и самият автор д-р Дуо смятат, че той е бил твърде елементарен, за да се направят заключения, че свиването на сивото мозъчно вещество и увредените тъкани са довели до когнитивни нарушения.

Според професора по неврологични инфекции в Университета на Ливърпул д-р Бенедикт Майкъл, който изучава нверопсихиатричните ефекти от коронавируса, когнитивният тест трябва да бъде много по-задълбочен, за да се потвърди връзката между свиването на мозъка и по-слабата концентрация. Той е скептичен доколко качеството на живот на пациента би се повлияло от установените по време на изследването промени.

Макар част от загубите на сиво мозъчно вещество да са в зони, свързани с обонянието, там все пак протичат и процеси, които отговарят за запаметяването и някои други функции. Пациентите, прекарали COVID-19, не се представят по-лошо от неинфектираните участници на задачите за памет.

Основното когнитивно упражнение, на което боледувалите се справят по-трудно, е свързването на точки на непрекъснато сменящи се букви и цифри. Те се нуждаят от повече време, което вероятно се дължи на затруднена концентрация. Д-р Дуо уточнява, че неспособността да се фокусират е свързана със свиването на сиво мозъчно вещество в малкия мозък. Според Спудич обаче не е открита причинно-следствена връзка, а основната функция на малкия мозък по-скоро е свързана с баланса и координацията на движенията. С други думи, тя не вярва, че промените в него определят как ще се справят участниците на когнитивния тест.

Едно от най-сериозните ограничения на изследването е, че екипът не е проучил предварително какви симптоми на коронавирусна инфекция са проявили доброволците, както и дали са загубили обоняние. Не става ясно също така дали някой от тях е боледувал дълго от COVID-19.

Възрастовият фактор

Колкото по-възрастни са участниците, толкова по-големи са разликите в представянето им. Например, и двете групи се справят почти еднакво със задачата по свързване на точки, ако възрастта им е до 60 години. Д-р Дуо споделя: „Може би по-младите хора се възстановяват по-бързо или просто са прекарали инфекцията много леко.“

Д-р Майкъл не изключва възможността свиването на част от сивото мозъчно вещество да е кратковременно състояние, което отшумява с възстановяването на пациентите.

Учените са заинтригувани от разнообразието от области в мозъка, където се наблюдава свиване. Д-р Дуо допълва още: „Промените, в която и да е област, никога не са еднозначни. Има части в мозъка на преболедувалите COVID-19, където се наблюдава допълнителна загуба на сиво вещество и това няма нищо общо с обонянието. А тези, които отговарят за обонянието пък, изпълняват и много други функции.“

Не е ясно на какво се дължат промените в мозъка. Според авторите две от възможните причини са възпаление или „загуба на усещания“.

Д-р Авиндра Нат, ръководител в направление инфекции на нервната система в Националния институт по неврологични нарушения, повдига друг интересен и много важен въпрос: Дали пациентите, прекарали коронавирус, не са по-застрашени от деменция и други дефицити с напредване на възрастта, вследствие на промените в техния мозък? Той препоръчва да се изследват и хора, боледували от друг коронавирус или грип, за да се установи дали въпросните мозъчни промени са резултат само от SARS-CoV-2 или не.