Д-р Милчо Костурков: Хората трябва да започнат да се оплакват и да търсят правата си, да не се страхуват

Д-р Милчо Костурков е шеф на Областната дирекция по безопасност на храните - Враца. Той е роден и израсъл във Враца. Близо 14 години е бил участъков лекар в селата Чирен и Краводер. В края на 2002 година започва работа в Окръжната ветеринарна лечебница. След 2006 година става официален лекар на Община Враца. От 2011-та е шеф на Областната дирекция по безопасност на хрените- нова структура, която обединява четири бивши национални служби.

Г-н Костурков, какво не знаят хората за Българската агенция по безопасност на храните?

Като цяло повечето хора смятат, че тя контролира само храните, които са в магазините. Подвеждащо е малко името на агенцията. Истината е друга. Ние контролираме целия процес. Цялата верига - от фуражите, през здравето на животните, вноса на храните до предлагането на продуктите в търговския обект. С други думи, следим целия процес от полето и обора до масата. Това беше смисъла да се създаде агенцията – да има единен контрол и единна регистрация.

Когато стартирахме, бяхме близо една година с шест отдела. Сега влезе в сила наредба за ръководния персонал. Увеличи се изскването за брой служители за отдел. Наложи се да обединим два отдела за разстителна защита. Сега имаме пет отдела.

При старта на работата ни, колкото и да беше трудна икономическата ситуация в страната,срещнахме разбиране от търговците и те се съобразиха с предписанията ни и започнаха да ги изпълняват.

Каква е равносметката за изминалата година?

За една година активна работа инспекторите към Агенцията извършиха над 6 631 проверки. Бяха издадени 1 194 удостоверения по Закона за храните и 336 предписания. Хванахме 304 нарушения. На три обекта в града беше временно преустановена работата. Колегите в лабораториите също бяха много заети през този период от време. Това, което е радващо и хубаво, е че нямаме груби нарушения.

Отзовавате ли се на анонимни сигнали за нередности? Каква е процедурата за оплакване при вас?

Имаме горещ телефон - 0700 122 99. Намира се в София. Всичко се записва. Там колегите разпределят сигналите първо по области, след това по спешност. Има такива, които са с гриф спешно и ние трябва да реагираме в рамките на три часа. Няма значение дали сигнала е анонимен или има адресант, проверката се извършва. Дава се констативен протокол, доклад и отговор. Ако е анонимен, остава при нас до поискване. Когато се подава жалба моят съвет е хората да не се притесняват. Желателно е също така да имат доказателствен материал. В смисъл продукта, който са закупили и според тях не е годен, както и касовта бележка. След като обработим жалбата, хората получават отговор, както и написани в него мерките, които сме предприели.

Какви жалби получавате от гражданите?

От най-различно естество. Имаме и жалби за смъртност при пчелите, примерно, начина на отглеждане на животни, както и за стоки от търговките обекти.

Напоследък стана много актуален въпросът с щастливите кокошки. Готови ли са да отглеждат местните производителите птици в тези условия?

Проблемът дойде оттам, че директивата на Европейския съюз влезе от 1 януари точно и ясно за всички страни членки. Ние, по стар български обичай решихме, че може би ще има дерогация. Вижадаме обаче, че проблемът не е само в България. Още 13 страни има не отговарящи на директивата ферми. Малко късно започнаха нашите птицевъди да се реформират. Имахме три фирми за носачки. Едната преустанови дейност. Другата фирма беше с две ферми. Започнаха преди три години да се преструктурират. Работа обаче е свързана с много пари. Все още не са прокрили ккритерите, но са на финала.

Наскоро излезе в медиите информация, че в птичето месо има вирус. Има ли или това е спекулация?

Не, не е спекулация. Сложен е все пак въпросът. Трябва да започнем от домашното възпитание и да стигнем до културата на хранене. В България всички работим на един плот, когато си подготвяме храната, респективно на една дъска, с едни нож. Какво се случва, когато вземете едно сурово пиле, слагате на дъската и разфасовате. След като не измиете ножа и дъската и там сложите продукт за директна консумация - ето как се получава заразяването. Виждал съм също така много хора да не си мият ръцете, както трябва. Това е проблемът.

В обектите за обществено хранене едно от изикванията е всеки продукт да се реже на отделен плот. В началото хората си мислеха, че тове е някаква глезотия, после рабраха, че не е така. Вкъщи това разбира се не може да се случи. Там хората имат един плот, но те трябва да работят с три дъски. Тогава няма грешка и зараза.

Като потребител, случвало ли Ви се е да попаднете на развален продукт в магазина?

Най-интересното е че за тази последната година и половина не съм попадал. Донасяли са ми на работа такива продукти. Ходили сме на проверка и сме намирали такива нарушения. Преди години ми се е случало, разбира се. Има един друг проблем, когато гледаме етикета, там не може да има подвеждаща информация. В него има инструкции за съхранение. Взимайки продукта, ние не го съхраняваме както трябва.

Търсят ли врачани правата си при, когато попаднат на некачествен продукт?

Търсят ги, но понякога е малко късно. Аз не съм съгласен, че ще си закупя някакъв продукт, на който има етикет, пише срок на годност, начин на съхранение и чак когато се прибера вкъщи или отрежа от него да се сетя да погледна, че е с изтекъл срок. Това е един малък парадокс, но случва се. Не всеки гледа. Влизат в магазина, знаят, че има контрол и не гледат етикета. След това изхвърля продукта и чак тогава се обажда. В такива случаи ние нямаме доказателства, с които да работим. Все пак повечето врачани се научиха. Прави ми впемчатление,че все повече хора започнаха да четат етикетите на продуктите, които пазаруват.

Какво предстои на дирекцията занапред?

Продължаваме в същия дух. Контрол на производвени предприятия най-вече, на складови бази, на търговската мрежа. Пререгистрация на кухнеските блокове в детските градини. Ще следим стриктно спазва ли се Законът за храните.

Какво препоръчвате на хората?

Първо: закупувайте храна само от регистрирани обекти. Не трябва да се пазарува от улицата. Врачани трябва да знаят, че когато пазаруват от улицата отговорността си е изцяло тяхна. Ние контролираме лицензираните обекти. Ако един нормален човек пази здравето си, той няма да си купи мляко от улицата. Миналата година се ужасих, когато видях на пазара да се продват яйца върху покрива на една кола. В същото време беше много горещо, а те бяха поставени директно на слънце. И си зададох въпроса, кой луд ще си закупи яйце, което е на слънце? Обаче явно има такива хора. Апелирам - не купувайте от улицата! Не знаете продуктът какъв произход има. Не винаги това, което е на частния пазар, е най-качественото. Не трябва цената да рефлектира върху здравето.

Също така препоръчвам хората да не се притесняват и да търсят правата си. Да започнат да се оплакват. Не трябва да се страхуват...