Истината за операцията на Ози Озбърн: Медицинска грешка разруши живота на рок легендата

В разговор с „В дълбочина с Греъм Бенсингер“ през септември 2021 година, Ози Озбърн и Шарън разказват за неуспешната операция, която е превърнала живота на Ози в ад. Това интервю изплува отново в последните дни, в контекста на смъртта на рок звездата. Медийният шум около последния концерт на Black Sabbath, както и емоционалното сбогуване на музиканта с публиката припомниха този разказ на Ози за болката, с която живее.

Дали наистина медицинска грешка е станала причина за няколко години агония? Въпреки всичко, в интервюто Ози показва, че е боец. Доказа го и на самия концерт. Останалото е вече само спомен. Но и надежда - защото приходите от концерта - 190 милиона долара отиват изцяло за благотворителност за каузи, свързани с болестта Паркинсон, както и за детската болница в Бирмингам. Защото Ози наистина не е приключил!

Четох цитат от вас, в който казвате, че ако чуете, че някой ще прави операция на врата, веднага бихте му казали да потърси второ и трето мнение. Вие защо се решихте на операцията?

Отидох на операция, защото мислех, че ще се парализирам, ако не го направя. Лекарят каза, че състоянието ми е наистина тежко. Обясниха ми, че една част от гръбначния ми стълб не получава спинална течност - тя беше блокирана и нямаше циркулация между гръбначните прешлени.

Какво се случи непосредствено след операцията?

Излязох от операцията практически недъгав. Три месеца бях в абсолютно дяволска агония. Всички мислеха, че ще умра. Честно казано, по начина, по който се чувствах, смъртта щеше да бъде желан подарък.

Какво ви каза хирургът след операцията?

Каза: "Поставихме тези щифтове тук и там, не беше толкова зле, колкото мислехме. Ще бъде добре. За около шест месеца ще се възстанови напълно, ще видите."

Но състоянието ви не се подобри, нали?

Ози: Не съм бил без болка в продължение на три години. Списъкът с лекарства, които ми дадоха, беше невероятен - около 60-70 хапчета дневно.

Шарън Озбърн (съпругата): Отивах в болницата и казвах: "Погледнете този списък - той е абсурден. Трябва да го откажете от тези лекарства. Не може да излезе и да трябва да взема всички тези медикаменти." Умолявах ги да ги спират постепенно преди да дойде у дома, защото с всички тези лекарства той щеше да трябва да седи в инвалидна количка - не можеше дори да стои или да отиде до тоалетната без помощ, толкова зашеметен беше.

Как протичаше възстановяването в периода, когато лекарят каза, че трябва да се подобрявате?

Шарън: В някои дни той беше в сълзи от болка. Знаеше какво се случва и просто казваше: "Трябва да ме откажеш от тези хапчета."
Ози: Не съм се предал на болкоуспокояващите, защото е опасно. Преди съм имал проблеми с тях.

Колко трудно е да се въздържате от тях?

Е, все едно съм наркоман по природа. Така че наистина не мога да ги имам при себе си. Сега трябва да имам медицинска сестра с мен навсякъде, където отида. Все едно животът ми е свършен. Не става въпрос за парите. Просто съм товар за жена ми, товар за всички, които работят за мен. Никога в живота си не съм бил така.

Мислите ли, че ако не бяхте направили операцията тогава, щяхте да се парализирате?

Не. Мисля, че типът беше по дяволски луд. Имам предвид, че сега съм парализиран до известна степен. Не мога да ходя нормално. Ако трябваше да тренирам в залата за два часа... не мога да издържа и 20 минути сега. А залата беше нещо, което правех всеки ден.

Всеки ден тренирахте?

Ози: Всеки ден ходех и тренирах по час, изпотявах се до дупка. Не е като Ози Озбърн да бъде бездеен. Никога в живота си не съм бил толкова дълго извън строя.
Шарън: Щетите - не физическите щети на Ози, а емоционалните щети, които са причинени на нашето семейство, са просто извънредни. През годините имахме борби с Ози заради зависимостите. И той беше толкова добре толкова дълго време - чист и трезвен, живееше живота си пълноценно, обичаше турнетата си. Black Sabbath направиха албум, след това той издаде соло албум, който стигна номер три по цял свят. Тичаше по сцената като луд, живееше живота, обичаше трезвостта си, обичаше всичко, обичаше внуците си и беше толкова щастлив за първи път в живота си.
И после - бум! Падаш и всичко, всичко изчезва. Да видиш как това изчезва и ефектът, който оказа върху всички нас... беше наистина тежко, тежко пътуване. Знам, че хората понасят много повече, но за нас беше наистина трудно време.

Последните няколко години са били особено тежки, нали?

Шарън: Две години и половина. Ози казва три години. Сигурна съм, че за него трябва да се усеща като 10 години, в които не може да живее нормален живот.
Ози: 2020 година беше чиста агония. Не мога наистина да си спомня, но другите могат. Всичко, което помня, е че бях в абсолютна агония. Точно започвах турне, когато се появи COVID-ът. Всички билети бяха продадени и чакаха да се върнем на сцената. Не мога да изпълня договора в това състояние. Когато започна пандемията, помислих: "О, това е като благословия под прикритие, защото ще се излекувам докато свърши и ще можем да правим концерти." Но не съм по-добре. Не мога да ходя. Не мога да функционирам. Чувствам се като 99-годишен старец.

Шарън: Тази година отидохме в клиниката Мейо, за да получим друго мнение за операцията му, първата операция. И те също искаха да го оперират и казаха, че е направена грешна операция.
Ози: Нямам никаква опора в задната част на врата си. Главата ти е една трета от теглото на тялото ти. Така че гравитацията се намесва и не мога да държа главата си изправена. Тази ръка е слаба, този крак е слаб. Не чувствам краката си вечер. Наистина ме е изчерпал.