Агресивното лечение на рака на простатата може да бъде отложено чрез метода активен мониторинг

Повечето мъже, диагностицирани с рак на простатата, могат да отложат агресивното лечение за известно време, без това да се отрази на шансовете им за преживяемост, разкрива ново, надлъжно изследване на британски учени от Оксфорд.

Пациентите в проучването проследяват заедно със своите лекуващи лекари туморите на простатата, които попадат в категорията нисък до умерен риск – метод, известен като активен мониторинг. По този начин те намаляват риска от сериозни усложнения като например инконтиненция (изпускане на урина) и еректилна дисфункция, които настъпват понякога след провеждане на лечение. В същото време обаче мъжете не са по-застрашени от смърт от онези, които са се подложили на операция за премахване на простатата или на хормонална/ лъчетерапия.

„Ако сте диагностицирани с рак на простатата, най-важно е да не губите самообладание и да отделите нужното време, за да вземете правилното решение как да продължите оттук нататък“, казва водещият автор д-р Фреди Хамди, професор по хирургия и урология към Оксфордския университет.

Негови колеги са съгласни с препоръката му към мъжете с онкологичното заболяване. Професорът по урология, епидемиология и онкология д-р Брус Трок от университета Johns Hopkins допълва: „Когато пациентът премине щателни прегледи и получи оценка на състоянието си, той може да отложи, и дори избегне, терапията, без да му бъде отнет шансът да се излекува.“

>>> Мултисензорна система за тестване на урината открива рак на простатата и пикочния мехур в ранен стадий

Активният мониторинг не е препоръчителен при пациенти с високорисков тумор

Резултатите не са приложими при хора с високорисков тумор на простатата. От такъв страдат близо 15% от мъжете с рак на простатата и за тях е задължително да започнат лечение възможно най-рано. За всички останали в повечето случаи е напълно достатъчно да наблюдават как се развива болестта.

Д-р Самюъл Хейууд, уролог онколог от клиника Cleveland в Охайо, смята, че най-голямото предимство на активния мониторинг е неговата безопасност.

Заключенията от проведеното изследване бяха представени през март на годишната конференция на Европейската урологична асоциация в Милано, Италия, а в списание New England Journal of Medicine е публикуван анализ на данните.

Ракът на простатата – често срещан и обикновено нискорисков

Ракът на простатата е вторият най-често срещан рак при мъжете в Щатите, след този на кожата. 11% ще бъдат диагностицирани с онкологичното заболяване някога през живота си, като при 2,5% от тях то ще завърши фатално, изчисляват от Националния институт за ракови заболявания.

В повечето случаи ракът на простатата прогресира много бавно. Първите по-силно изразени симптоми се появяват най-рано 10 години след образуването на тумора в простатата.

Двадесетгодишното проучване потвърждава казаното от много лекари през годините: Обикновено ракът на простатата, който е открит с кръвен тест, измерващ нивата на протеина PSA (простатно-специфичен антиген), не се проявява до края на живота на пациента и не налага провеждането на лечение.

Д-р Оливър Сартър, който е медицински директор на Центъра за ракови заболявания Tulane, отбелязва, че през последните 20 години диагностиката на рак на простатата бележи сериозен напредък. Той допълва, че мъжете, включени в изследването, са били в ранна фаза на болестта, като при повечето туморът е бил нискорисков.

Благодарение на познатите ни днес инструменти, включително ЯМР и генетични тестове, лекарите са по-прецизни в диагнозата и в назначаването на подходяща терапия.

Когато пропускането на лечението е по-доброто лечение

Стартът на изследването е поставен през 1999 г., когато скринингът за проследяване на простатно-специфичния ген (PSA тест) вече е въведен и се прилага масово. Все повече специалисти дори насърчават пациентите над 50-годишна възраст да се изследват профилактично веднъж в годината.

PSA тестът е чувствителен, но не е специфичен. PSA нивата могат да се повишат не само при рак, но и при инфекция, сексуална активност и дори докато човек кара велосипед. За да се установи каква е причината за покачването в конкретния случай, е нужно да се извърши образна диагностика и биопсия, което често се оказва напълно излишно. „Средно 30% от хората с високи нива на антигена са болни от рак на простатата, като повечето от тях не се нуждаят от лечение“, твърди Сартър. 84% от диагностицираните мъже нямат полза от провеждания скрининг, защото болестта не е опасна за тях.

Според други проучвания 1-2 от петима пациенти с рак на простатата се подложени на лечение, от което не се нуждаят. Негативните последици от него са научно доказани: инконтиненция (изпускане на урина), еректилна дисфункция, понижено либидо, тревожност и депресия.

Затова днес компетентните органи настояват за индивидуален подход и съветват мъжете между 55 и 69 години да се подлагат на периодични PSA тестове след внимателно претегляне на рисковете и ползите, заедно със своя лекар. Някои експерти дори са на мнение, че след 70-годишна възраст изследването на PSA нивата е ненужно.

Терапията не влияе на преживяемостта

Клиничното изпитване обхваща над 1600 души от Великобритания, диагностицирани с рак на простатата в периода 1999 г. – 2009 г., без метастази в други части на тялото. В самото начало те са разпределени на случаен принцип в следните три групи: активен мониторинг (кръвни тестове за проследяване нивата на антигена), лъчетерапия (хормонални блокери и лъчетерапия с цел свиване на тумора) и простатектомия (премахване на простатата).

Състоянието на почти всички участници се следи в продължение на 15 години. До 2020 г. 45 мъже, или 3% от общия брой, са загубили живота си вследствие на рак на простатата.

Изчисленията разкриват, че доброволците от групата на активния мониторинг са по-застрашени от метастази и прогресиране на заболяването. При почти 9% от тях се появяват метастази, докато в другите две групи делът на мъжете е 5%. Д-р Трок пояснява, че макар да не повлиява на общата им преживяемост, разпространението на рака е усложнение, което не бива да се подценява. То може да причини силна болка на пациента и да наложи провеждането на агресивно лечение.

В същото време активното наблюдение има някои важни положителни ефекти върху участниците, в сравнение с оперативната намеса или лъчетерапията.

Негативни последици за здравето от провеждането на агресивно лечение

След 12-годишно проследяване учените откриват, че един от 4-5 души, претърпели простатектомия, са принудени да използват поне една абсорбираща превръзка дневно, тъй като страдат от инконтиненция. Броят им е два пъти по-висок, отколкото в другите групи, твърди д-р Джени Донован от Университета на Бристол.

Провеждането на лечение често се отразява негативно и на сексуалната функция на мъжа. Д-р Донован споделя, че е напълно нормално либидото да отслабва с напредването на възрастта, но изследователският екип забелязва разлики в зависимост от формата на провежданото лечение.

Пациентите с премахната простата например се оплакват от понижено либидо много преди всички останали. При мъжете, които са подложени на лъчетерапия, сексуалната функция преминава през три фази – отслабване, възстановяване и отново отслабване, докато при хората от групата на активния мониторинг се наблюдава постепенно отслабване на либидото.

Д-р Джени Донован обобщава: „Вярно е, че има и други, по-нови видове терапия като интензивномодулираната радиационна терапия, брахитерапията и робот асисистираната хирургия, но резултатите показват, че ефектът от тях не е много по-различен.“

Учените призовават пациентите и техните лекари да вземат под внимание предимствата и недостатъците, изтъкнати в настоящото изследване, когато избират метод на лечение.