Деца под една година, гледали по-дълго телевизия, проявяват нетипично сензорно поведение в следващите години

Екип от Медицинския колеж на Университета Дрексел, Филаделфия, САЩ, осъществява поредното проучване, свързано с влиянието, което оказва активното гледане на телевизия до двегодишна възраст върху развитието на децата.

Водещ автор на изследването е доц. Карън Хефлър, а съавтор проф. Дейвид Бенет. И двамата са специалисти по психиатрия.

Изследователи се концентрират само върху гледането на телевизия или DVD от деца до една година. За анализа те използват 1500 анкети с родители, свързани със сензорните предпочитания на детето им. Например, дали избягват или точно обратното имат силен интерес към различни шумове и светлини. Във фокуса е само гледането на телевизия, но не и на смартфони и таблети, защото проучването, върху което екипът стъпва, е от данни събрани преди 2014 г.

Проучването

Както споделя доц. Карън Хефлър, в основата на интереса й към изследванията за въздействието на времето пред екрана върху малките деца, е нещо лично. Свързано е диагнозата аутизъм на нейния син.

„Интересувам се от всички възможни фактори, които оказват въздействие, но и от познанието за тях, защото вярвам, че това ще помогне на семействата, чиито деца са аутисти“, казва доц. Хефлър.

>>>Ускореното увреждане на невроните в мозъка може да е причина за аутизъм при децата

Настоящото изследване добавя към общата картина данни за прекараното пред екраните време на най-малките – децата под една годинка. Изводите са важни, тъй като по-голямата част от проучванията до момента са насочени към малчугани над една година.

Данните, въз основа на които екипът от Медицинския колеж на Университета Дрексел прави своите изводи, са от Национално изследване за гледането на телевизия от деца на година, година и половина и две години в периода 2011 – 2014 г. В него са включени 1471 малчугана – наполовина момчета и момичета.

Основният извод е, че децата, които са гледали телевизия по-дълго време, са склонни да развият нетипично поведение на сензорна обработка.

Уменията за сензорна обработка отразяват способността на тялото да реагира ефективно и подходящо на информация, подадена от сензорните му системи или казано накратко какво чува, вижда, докосва и вкусва детето.

Резултатите от сензорната обработка биват оценени, когато децата стават на две години и девет месеца.
Какво е въздействието на екрана върху децата до една годинка се оценява според отговорите, които дават родителите затова дали детето им гледа телевизия и средно по колко часа на ден го прави през последните 30 дни.

Изводите

Авторите изследват характеристиките на децата, сред които са слаба реакция, търсене на усещания като прекомерно докосване или помирисване на предмети, сензорна чувствителност като смущение или раздразнение от шум и светлина.

Децата биват класифицирани в три групи въз основа на това колко често проявяват различни поведения, свързани с усещания: „типични“, „високи“ и „ниски“.

Резултатите от анализите показват, че когато станат на 3 години, мъниците до 1 годинка, които гледат телевизия, са два пъти по-склонни да изпитат нетипична сензорна обработка, тоест да имат различни проблеми при обработката на ежедневните сензорни данни. След 18-месечна възраст всеки допълнителен час излагане на екрана увеличава с 23% рисковете от „високо“ сензорно поведение, което по-късно води до избягване на усещания и слаба реакция.

Примерите за проблеми със сензорната обработка са множество – от дете, което се чувства неудобно в дрехите си до справянето със силен шум и ярки светлини по начин, различен от другите.

В изследването сега учените отчитат още и това дали детето е родено преждевременно, какво е образованието на родителите, расата или етническата принадлежност и други фактори, сред които колко често майките и бащите играят или се разхождат с детето си.

Анализите добавят нови детайли към списъка от тревожни резултати за здравето и развитието на децата, следствие от времето им пред екрана на телевизора. Сред тях са по-късното проговаряне, проблеми с поведението, с вниманието и със съня, разстройства в аутистичния спектър.

Според доц. Хефлър всичко това може да има сериозни последици за хиперактивното разстройство с дефицит на вниманието и аутизма.

>>>Колкото по-ниска е интелигентността на дете с аутизъм, толкова по-висока е мозъчната му възбудимост

„Причината е, че атипичната сензорна обработка е много по-разпространена сред децата с тези диагнози. Повтарящото се поведение като наблюдаваното при разстройствата от аутистичния спектър е силно свързано с атипичната сензорна обработка“, казва водещата авторка, но и подчертава, че само бъдещи проучвания са в състояние да определят дали времето пред екрана в много ранна възраст може да провокира сензорната мозъчна хиперсвързаност, която се наблюдава при разстройствата от аутистичния сектор, като например, засилени мозъчни реакции към сензорна стимулация.

>>>Давайки на детето си смартфон, вие „все едно му давате наркотик“

От своя страна проф. Дейвид Бенет припомня колко важна е ролята на родителите. „Образованието и обучението на родителите имат ключова роля за намаляването или, надявам се затова, времето пред екрана на децата под две годинки да бъде избегнато“, казва психиатърът.

„В това кохортно проучване излагането на цифрови медии в много ранна възраст е свързано с нетипични резултати от сензорна обработка в множество области. Откритията ни предполагат, че излагането на цифрови медии може да бъде потенциален рисков фактор за развитието на атипични сензорни профили. Нужни са още изследвания, за да бъде разбрана връзката между времето пред екрана и специфичните резултати от развитието и поведението, свързани със сетивността“, пишат автори на изследването в статия, публикувана в списанието JAMA Pediatrics.

За децата и екраните

Все по-често през последните години специалистите алармират за сериозните и многобройни поражения, които нанася на децата времето пред различни устройства. В същото време мнозина от специалистите признават, че ограничаването става все по-трудно, но пък това не е причина да бъде осъществено. Множеството изследвания показват ясно колко тежки могат да бъдат последиците.

От организацията Child Mind Institute, която е ангажирана с дейности, свързани с психичното здраве и нарушенията в ученето на децата, казват, че проблемите със сензорната обработка са в много широк спектър – от възможно най-слабото влияние върху живота на малчугана, но груба намеса във всекидневието му. Сензорните проблеми могат да съществуват сами по себе си, но много по-често те се наблюдават при състояния като аутизъм, хиперактивно разстройство с дефицит на внимание и обсесивно-компулсивно разстройство.

Американската академия по педиатрия (AAP) не препоръчва децата до две години да бъдат пред екран. За тези от 2 до 5 години ограничението е от 1 час на ден. Изследванията обаче показват, че повечето от децата под петгодишна възраст са пред екран много по-дълго. Причината е в бързото разпространение на мобилни устройства, в достъпността, но и в увеличеното съдържание, насочено към децата.

Д-р Джейд Кобърн, педиатър и специалист по неонатология в Университета „Джонс Хопкинс“ смята, че е трудно да бъде предвидено дали сензорните разлики ще повлияят положително или отрицателно върху бъдещето на детето. „Ако те пречат на малчугана да бъде ангажиран смислено с всичко около себе си или се превръщат в проблем, едва тогава започваме да се тревожим за отрицателното въздействие“, казва той.

И точно затова когато съветва родителите да намалят времето, което детето им е пред екрана, д-р Кобърн признава, че често това е изключително трудно, защото такава е действителността – всички са пред екраните.

Специалистите признават, че сред причините за по-честото присъствие пред екраните, са и други фактори, например, умората на родителите или лисата на достъпни алтернативни дейности.

Сред препоръките им са винаги да се подхожда индивидуално, да се обсъди заедно с родителите какви действия да бъдат предприети, за да се намали времето пред екрана и да се увеличат дейностите, които да ангажират детето.