Драстичните промени в начина на хранене могат да доведат до затлъстяване и сърдечносъдови заболявания

Според хипотезата на учените човешкото тяло е еволюирало и се е адаптирало така, че да храносмила лесно храните, които са консумирали предците ни. То ще се противопоставя на всеки опит да му се предложи коренно различна храна, като не я разгражда пълноценно.

Аманда Лий, постдокторант към института по интегративна геномика „Lewis-Sigler“ и водещ автор на изследването, твърди: „Нашите прадеди са еволюирали в среда, напълно различна от тази, в която живеем ние днес. Не става въпрос, че храненето на всеки от нас е изцяло неприемливо, а че съществува разминаване между еволюционната ни история и онова, което отделният човек консумира в наши дни.“

Проучването е публикувано на 21.10.2020 г. в списание „Science Advances.“

Теорията не се ражда сега. Тя е известна на учените от години, но е трудно да бъде доказана. Повечето проведени експерименти са фокусирани върху сравнителния анализ между западните общества и ловците събирачи, но така неизменно се намесват генетични фактори или такива, свързани с начина на живота на народите.

Как преселването на хора от племето Туркана в градовете се отразява на здравето им?

Туркана е името на общност, чиято цел е единствено да оцелее, нищо повече. Жителите й обитават отдалечена пустиня в северозападна Кения. През 80-те години на миналия век екстремната суша и откриването на находище на нефт в близост са на път да променят коренно целия регион. Многобройни групи хора изоставят номадския начин на живот и се преселват в градове или села. Традиционно племето Туркана се прехранва с животновъдство – едногърби камили, зебу, овце, кози и магарета.

Жителите на Туркана, които се заселват в градовете преминават към високовъглехидратни и обработени храни. Тенденцията се наблюдава не само там и е резултат от нарастващата глобализация, която засяга дори силно изолирани и отдалечени общности.

В свое изследване Жулиен Айрол от университета „Princeton“ и Дино Мартен от центъра „Mpala“ откриват доказателства, които свързват ръста на пациентите със затлъстяване, диабет и сърдечносъдови заболявания сред жителите от племето Туркана в Кения с преминаването от консумация на продукти с животински произход към консумация основно на въглехидрати.

Жулиен Айрол е асистент по екология и еволюционна биология. Ето какво споделя той: „Имахме възможността да разгледаме какъв е ефектът от резките промени в начина на живот при хора, чиято храна до определен момент е била основно с животински произход (около 80%). Това означава, че те са приемали големи количества протеини и мазнини и почти никакви въглехидрати. Имахме уникалния шанс да изследваме две групи от генетично хомогенна общност, чийто начин на живот е коренно различен. Едната група се храни, както нейните предци, а другата – с храни, почти непознати за племето до тогава."

За целите на своето изследване експертите събират данни за здравния статус на 1 226 представители на Туркана от 44 населени места. Екипът включва учени от изследователския център „Mpala“ в Кения.

„Mpala“ е прочут по целия свят със задълбочените си екологични проучвания, а при анализа върху начина на живот на племето Туркана обединява експертизата на антрополози, социолози, генетици и експерти по геномика.

Мартен подчертава колко важно е проучването върху геномиката на кенийското племе, което не би било възможно, ако между учените и местната общност нямаше такава близост и доверие. Той разкрива, че изборът на племе не е никак случаен. Членовете на екипа и Туркана се познават от 25 години. Дори някои от специалистите са от самото племе.

Според експерта един от основните проблеми при подобни проучвания е, че се провеждат от хора, които идват отвън, и местните жители не могат да приемат. В резултат те започват да изпитват тревожност и възникват проблеми в общуването помежду им.

Как сме се адаптирали към среда, различна от тази среда на нашите прадеди?

Началото на проекта е поставено, когато Айрол решава да посети своя колега от университета в Харвард – Мартен, в института „Туркана“. През един ужасно горещ ден на Коледа, насред пустинята и отдалечени на километри от селото, Айрол е изненадан да види група жени, пренасящи стъклени съдове с вода върху главите си. Тогава Мартен му обяснява, че жените ще трябва да се задоволят с тази вода за седмица, дори повече. В отговор Айрол отговаря: „Не е възможно! Никой не би могъл да оцелее с толкова малко вода!“. Така той започва да разсъждава как могат хората да живеят в толкова сурова заобикаляща среда. А Мартен му отвръща с друг въпрос: „Как всъщност ние сме се адаптирали към различна от тази среда?“

Сравнителен анализ на 10 биомаркера на жители на Туркана

След техния разговор, двамата правят първата по-сериозна крачка – изследване здравните профили по 10 биомаркера на жители на Туркана, живеещи в града, в селото или в изолиран район.

Учените откриват, че при тези, които не са променили начина си на живот, всички биомаркери са с отлични стойности. Това са хората, които продължават да населяват селските райони, добиват и продават въглища, плетат кошници или се занимават с животновъдство.

Представителите на племето, които са се преместили в градовете, са със сърдечни нарушения и нарушен метаболизъм, много от тях страдат от затлъстяване, диабет или високо кръвно налягане. Изчисленията разкриват, че колкото по-дълго те са живели в градска среда, толкова по-голям е рискът от сърдечносъдови заболявания.

Айрол заключава: „Очакванията ни се оправдаха напълно. Високовъглехидратното хранене разболява хората.“
Учените наблюдават ефект с натрупване. Колкото по-дълго Туркана са изложени на градската среда, толкова повече се влошава здравето им.

Заключенията на екипа нямат за цел да подтикнат хората към прием на по-голямо количество протеинови храни. Айрол уточнява: „Ако аз или друг човек реши да се храни като племето Туркана, той много бързо ще се разболее. Ключовият момент тук е да се храним и да извършваме дейности, които са поне сходни с тези на предците ни. Тогава ще сме в добро здравословно състояние.“

Екипът продължава да събира данни за своето изследване и планира да включи в него различни племенни общности, при които се наблюдава рязка промяна в начина на живот – от островите в Тихия океан и не само.

Експертите вярват, че можем да научим много за човешката еволюция и здраве от племената по света, защото те преживяват наистина големи и бързи промени в заобикалящата ги среда.