Ендометриоза и причините, поради които болестта продължава да застрашава здравето на милиони жени

Близо 1,5 милиона жени само във Великобритания страдат от заболяването ендометриоза, което носи много болка и засяга всеки аспект от живота. Тя се определя като наличие на тъкан, подобна на тази, която покрива матката, извън маточната кухина. Появата на такива лезии може да доведе до остра болка в таза или по време на менструация.

Лечението включва обезболяващи и хормонални медикаменти, контрацептиви и хирургична намеса – лапароскопия и хистеректомия. За част от жените обаче тези методи са недостатъчно ефективни и те търсят други алтернативи терапии. Преди да им бъде поставена диагноза ендометриоза британските жени чакат средно 8 години.

Наскоро бе проведено изпитване на нова форма на лечение, която даде надежда на специалистите, но поради малкия си мащаб все още не се прилага върху пациентите. Засега хроничната болест продължава да бъде нелечима. И не само това. Добре познатите терапии са претърпели съвсем незначителни подобрения през годините, което е наистина изненадващо предвид факта, че ендометриозата е открита още през 20-те години на 20-ти век.

Учените открояват три основни причини, поради които заболяването остава все още в сянка и не се търсят активно нови, по-добри методи за лечението му.

1. Ендометриозата не е здравен приоритет

Инвестициите в проучвания, свързани с ендометриозата и репродуктивното здраве на жените като цяло са твърде малки в сравнение с тези, вложени в справянето с болести като диабет, който също е много често срещан, но засяга и двата пола.

Анкета на парламентарна група с представители на всички партии във Великобритания разкрива, че напредък по отношение на ендометриозата не се постига, защото тя не е приоритет. По-стряскащото е, че очевидно хората все още не са открили причинителите й, което още повече затруднява намирането на ефективно лечение.

Жените, които проявяват съответните симптоми, трябва първо да се консултират със своя личен лекар, който да им издаде направление за специалист. Едва тогава може да бъдат диагностицирани и евентуално да бъдат подложени на хирургична интервенция. Повече от половината британски жени обаче посещават личния си лекар поне 10 пъти, преди да бъдат насочени към специалист. Националният институт за подобряване на здравната грижа във Великобритания притиска общопрактикуващите лекари да обръщат по-сериозно внимание на симптоми, характерни за ендометриозата, за да се избегне забавяне при поставянето на диагнозата.

2. Липса на информираност сред обществото

Малко хора знаят какво точно представлява състоянието. Ново британско проучване гласи, че едва 8% от момичетата тийнейджъри в страната са наясно с него. Само за сравнение 39% от тях са чували и имат представа за болест на Паркинсон, въпреки че тя засяга 10 пъти по-малко хора, отколкото ендометриозата.

27% от подрастващите момичета не могат да определят дали менструацията им е в нормите. Информираността е изключително важна, защото много жени с потвърдена диагноза не са потърсили медицинска помощ по-рано, водени от убеждението, че е нещо нормално да изпитват силни менструални болки или да имат много обилно кръвотечение. Експертите са на мнение, че, ако младите жени знаят как би трябвало да протича нормално менструацията, те биха открили по-лесно евентуални признаци на ендометриоза и биха се консултирали навреме със специалист. А колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добре.

Изследванията показват, че обществото е превърнало дискусиите, свързани с менструалния цикъл, в тема табу, което създава неудобство на тийнейджърите. За съжаление, дискомфортът, който изпитват, кара някои от тях да премълчават симптоми, типични за ендометриозата, пред своите лични лекари. Тук се затваря порочният кръг – мълчанието по тези въпроси приспива интереса на изследователите и лекарите и все по-малко са тези, които искат да научат повече за болестта и да намерят нови терапии за лечение.

Специфични симптоми при ендометриоза

Гинекологичното заболяване често се бърка с нарушения в менструалния цикъл и нищо повече. То обаче може да се познае по някои специфични признаци, с които част от здравните специалисти не са наясно – болка при уриниране, ускорена перисталтика на червата, болки в таза, несвързани с менструацията, болезнен полов контакт и силна умора.

Характерна особеност на ендометриозата е, че невинаги прогресирането на болестта е обвързано с влошаване на симптомите, тоест тежката й форма не означава, че жената задължително изпитва по-силни болки например. Някои пациентки нямат сериозни оплаквания, но впоследствие се оказва, че имат твърде много ендометриална тъкан извън маточната кухина. Други изпитват силна болка, но имат малко лезии. Част от анкетираните жени споделят, че лекарят им е определил оплакванията като „не толкова сериозни“ и е подценил състоянието им.

3. Десетилетия наред симптомите на жените с ендометриоза са пренебрегвани

През 2001 г. се провежда анкета с жени, които страдат от ендометриоза. Крайните резултати показват, че лекарите масово приравняват симптомите на заболяването с тези по време на менструация.

20 години по-късно, екип от експерти от Бирмингамския университет, сред които Анализ Уекъсър, открива, че пациентките се чувстват все така неразбрани и отчаяно търсят лек за своите болки. Дори самите общопрактикуващи лекари признават, че те отиват при тях, „готови за борба“ и да докажат, че наистина имат проблем и „той не е само плод на тяхното въображение.“

Накратко, оказва се, че през годините разказите и оплакванията на жените остават до голяма степен пренебрегнати. Така са пропуснати хиляди, дори милиони, възможности да се задълбае в проблема и да се намерят, или поне да се потърсят, работещи решения.

Не се отчитат случаите на ендометриоза сред цветнокожите пациенти, както и сред представителите на LGBTQ+ общността. И двете групи традиционно не получават адекватни здравни грижи и нямат равен достъп до здравеопазването, което ги отдалечава още повече от шанса да бъдат лекувани от гинекологичното заболяване.

В областта на здравеопазването съществуват така наречените полови предразсъдъци, които се изразяват в по-отдадено и сериозно лечение на оплакванията и болките на мъжете, отколкото на жените.

Друго проучване на учени от Йейл наскоро разкри, че болката, която изпитват момичетата обикновено се подценява, за разлика от тази на момчетата.

Личните битки на всяка жена с ендометриоза всъщност са парченца от общия пъзел – пъзела на системното и всеобхватно пренебрегване на усещанията й за онова, което се случва с нейното тяло. Едва през последните години започна да се дава гласност на проблеми като сексуален тормоз, а разказът на Меган Маркъл за расовата дискриминация, на която е била подложена в медиите, е поредното доказателство, че обществото все още трудно вярва на думите на жените. Неправилната преценка и пренебрегването на оплакванията от страна на лекарите могат да доведат до опасно забавяне в поставянето на диагнозата, а оттам и до ненавременно лечение.

Отдавна чаканото подобрение на терапията при ендометриоза може да настъпи едва, когато жените се информират за нейните особености, а здравните специалисти започнат да обръщат по-сериозно внимание както на болката, така и на нетипичните симптоми, които се разминават със схващането за болезнен менструален цикъл.