Запълнените с течност разширени периваскуларни пространства в мозъка – биомаркер за деменция

Учени смятат, че хората с увеличени и запълнени с течност пространства около малките кръвоносни съдове в мозъка са по-застрашени да развият когнитивно заболяване и деменция след време. Изследването е публикувано на 27.01.2021 г. в онлайн изданието на списание „Neurology®“ на Американската академия по неврология.

Периваскуларните пространства отговарят за изчистването на мозъка от отпадъчния материал и токсините и често се свързват с промените, които настъпват в него с напредването на възрастта.

В проучването на екипа са включени 414 души на средна възраст 80 години. Те решават когнитивни тестове, с които се оценяват паметта и аналитичните им умения. Участниците са изследвани за деменция както в самото начало, така и на всеки две години в продължение на осем години. Със същата честота върху тях се прилага ЯМР, който да установи има ли наличие на разширени периваскуларни пространства в две ключови области. Накрая се сравняват резултатите на хората с най-много на брой големи периваскуларни пространства и на тези с малко или липсващи такива.

Пациентите с разширени периваскуларни пространства – 3 пъти по-застрашени от деменция

„Големият брой разширени периваскуларни пространства в мозъка крие риск от когнитивен упадък и деменция“, пояснява авторът на изследването Матю Парадайс от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни. Според него е рано да се правят заключения, тъй като тепърва трябва да се проследи развитието на тези пространства, които могат да се окажат важен биомаркер при диагностициране на пациенти с деменция.

Екипът изчислява, че доброволците с най-голям брой разширени периваскуларни пространства в двете ключови зони на мозъка са почти 3 пъти по-застрашени да развият деменция, докато трае проучването, в сравнение с останалите.

На 97 души (24%) е поставена диагноза деменция по време на изследването. От онези 31, които са определени като най-тежки случаи, тоест с най-много увеличени периваскуларни пространства, 12 (39%) са диагностицирани с когнитивното нарушение.

Вероятността участниците с най-многобройни разширени периваскуларни пространства да страдат от когнитивен упадък 4 години по-късно, въз основа на тяхното представяне на тестовете, също е много по-голяма, отколкото при онези с малко или липсващи увеличени пространства в мозъка.

Резултатите се запазват, дори, след като учените ги коригират спрямо възраст, високо кръвно налягане и диабет. Те вземат под внимание и признаците за друго заболяване на малките кръвоносни съдове в мозъка, което също би могло да увеличи риска от деменция.

Според Матю Парадайс периваскуларните пространства могат да бъдат не само показател за нарушение в малките съдове, но и биомаркер за когнитивно увреждане и деменция. Той припомня, че тяхното разширяване може да се дължи и на некачествено почистване на мозъка от отпадъчния материал.

Експертът все пак уточнява, че наличието на такива увеличени периваскуларни пространства невинаги води след себе си когнитивен упадък. Изследването по-скоро разкрива възможна връзка между двете.

Едно от ограниченията на проучването е, че когнитивните тестове са провеждани през две години, а ЯМР може да не е открил всички разширени периваскуларни пространства.

Трудът на учените е финансиран от австралийския национален съвет за здравно-медицински изследвания и програмата „Josh Woolfson.“