Знаем ли какво ядем?
Добавените консерванти имат за цел да удължат трайността на хранителните продукти. Най-разпространени са нитритите, добре известни с това, че повишават риска от рак. Затова за съдържанието на консерванти в храните има строго определени максимално допустими норми, които обаче не се следят внимателно в България. Когато човек види симпатичните продавачки зад щанда, и през ум не може да му мине, че онова, което те опаковат, е всъщност бомба със закъснител или бавно действаща отрова.
Как е решен въпросът в Германия?
Много от триковете, с които производителите се опитват да придадат на продуктите си по-изискан вид, може и да са легални. Но най-малкото, за което човек трябва да настоява, е яснота какво се крие зад лъскавата опаковка.
В Германия отскоро съществува интернет-порталът Lebensmittelklarheit.de. Дълго време хранително-вкусовата индустрия се съпротивляваше срещу старта на инициативата. А всъщност целият бранш би трябвало да е заинтересован от разяснителната инициатива, за да подобри имиджа си пред обществеността и да прекрати незаконните практики. "Порталът Lebensmittelklarheit.de ще разпне на кръста и производителите, които спазват всички закони" - така звучи критиката към новата инициатива. Тази критика обаче е неоснователна. В него производителите имат възможност да вземат отношение по въпроса. А ако някой производител самоволно промени рецептата на предлаганите от него хранителни продукти, ще си носи последствията, подчертават създателите на портала.
Фалшификаторите - на позорния стълб
Целта е потребителят от пръв поглед да различава заблуждаващите обозначения като нарушения на законите. Порталът не създава впечатление, че продуктите в него биха застрашили здравето на човек. Изобщо не става дума за това. Тук иде реч за стоки, които заблуждават с по-високо качество от това, което всъщност предлагат.
Стартът на портала Lebensmittelklarheit.de е добра новина за потребителите и за всички, които се интересуват от здравословни и честно обозначени продукти. Инициативата неволно изправя на позорния стълб и германския закон за хранителните продукти, който разрешава "разкрасяването" на хранителните стоки със заблуждаващи снимки и с помощта на добавки. И това "колатерално" влияние също е радващо. Защото засяга пряко министърката на потреблението Илзе Айгнер, чието министерство също участва в инициативата. Необяснимо е защо все още се смята за легално кофичките за кисело мляко да се "разкрасяват" със зрели ягоди, а всъщност в него почти да няма плодове. В замяна на това то съдържа все повече ароматизатори. Дано порталът Lebensmittelklarheit.de да допринесе за повече обществен натиск. Не само, за да станат известни подобни нарушения, а и за да бъдат прекратени.
Коментари към Знаем ли какво ядем?