Защо мозъкът се съпротивлява на загубата на тегло

В продължение на десетилетия се поддържа твърдението, че загубата на тегло е въпрос на воля – по-малко храна, повече движение. Съвременната наука обаче доказва, че това всъщност не е точно така. Оказва се, че човешкият мозък е програмиран да се съпротивлява на загубата на тегло, защото я възприема като заплаха за оцеляването.

На какво се дължи този сложен биологичен механизъм

За хората, живели преди милиони години, телесните мазнини са служили като спасителен пояс – твърде малко може да означава глад и риск за живота. С течение на времето човешкото тяло става забележително добро в опазването на енергийните си резерви чрез сложни биологични защити, програмирани в мозъка. Но в свят, в който храната е навсякъде и движението е по избор, същите тези механизми, които някога са помагали за оцеляване, сега затрудняват отслабването.

Когато човек отслабне, тялото му реагира така, сякаш загубата на телесно тегло е заплаха за оцеляването му. Хормоните на глада се повишават, желанието за храна се засилва и разходът на енергия намалява. Тези процеси еволюират, за да оптимизират съхранението и използването на енергия в среда с променлива наличност на храна. Но днес – с лесния достъп до калорична храна и заседналия начин на живот – същите тези процеси, които преди са помагали за оцеляването на хората, могат да създадат някои проблеми.

Изследванията показват, че мозъкът може да „запомни“ телесното тегло на организма. За предците това е означавало, че ако отслабнат поради липса на храна, телата им са способни да възстановят обичайното си тегло при настъпване на по-добри времена. За съвременните хора обаче това означава, че мозъкът и тялото помнят всяко наддаване на тегло, сякаш оцеляването и животът зависят от него. Така че, след като човек напълнее, мозъкът започва да третира по-високото тегло като новото нормално – ниво, което трябва да поддържа.

Фактът, че мозъкът и тялото са способни да „запомнят“ предишното по-високо тегло, помага да се обясни защо толкова хора качват килограми след диета. Но както показва науката, възстановяването на теглото не се дължи на липса на дисциплина, а на сложен биологичен механизъм.

Хакване на биологията

Тук лекарствата за отслабване като Wegovy и Mounjaro дават нова надежда. Те действат като имитират чревни хормони, които подават сигнал към мозъка да ограничи апетита.

Но не всички хора реагират добре на такива лекарства. За някои страничните ефекти могат да затруднят приема им, а при други медикаментите изобщо не водят до загуба на тегло. Често се наблюдава и връщане на килограмите след преустановяване на лечението.

Напредъкът в изследванията на затлъстяването и метаболизма може да означава, че е възможно бъдещите терапии да променят механизмите, които връщат първоначалното тегло, дори след преустановяване на лечението.

Общ подход за справяне със затлъстяването

Затлъстяването не е индивидуален проблем – необходим е общ подход за установяване и справяне с коренните причини. Изследванията показват, че редица превантивни мерки биха могли да променят нещата, като например инвестиране в по-здравословно хранене за учениците, ограничаване на рекламите на нездравословна храна за деца, ресторанти със стандартизирани порции.

Учените също така обръщат голямо внимание на ключови етапи от ранния живот – от бременността до около седемгодишна възраст – когато сложният процес за регулиране на теглото е особено гъвкав. Всъщност проучванията установяват, че фактори като хранене и ранни навици могат да оформят начина, по който мозъкът контролира апетита и складирането на мазнини за години напред.