Лекарства за кръвно налягане са свързани с повишен риск от бъбречни увреждания при диабет тип 2

Акценти

Проучване, представено на годишния конгрес на Европейската асоциация по бъбречни заболявания в Глазгоу, Шотландия, показва, че широко използван клас лекарства за високо кръвно налягане може да бъде свързан с повишен риск от увреждане на бъбреците при хора с диабет тип 2. Става въпрос за дихидропиридиновите калциеви антагонисти, които действат чрез разширяване на кръвоносните съдове и често се използват като втора линия на лечение при пациенти с диабетна нефропатия – прогресивно увреждане на бъбреците, дължащо се на дългогодишен лош контрол на кръвната за захар и високо кръвно налягане.

Дизайн на проучването

Изследователският екип, ръководен от нефролога д-р Тимна Агур от Медицинския център „Рабин“ в Израел, анализира данни от над 31 000 пациенти с диабет тип 2 в периода между 2016 и 2021 г.

Всички участници в проучването са лекувани с два вида медикаменти, които се считат за стандарт в лечението на диабетна нефропатия. Първата група включва инхибитори на ренин-ангиотензиновата система (RAS), които понижават кръвното налягане и намаляват натоварването върху бъбреците, а втората – инхибитори на натриево-глюкозния котранспортер-2 (SGLT2), които доказано намаляват риска от развитие на бъбречна недостатъчност и забавят прогресията на бъбречното заболяване.

Близо 39% от пациентите са лекувани и с дихидропиридинови калциеви антагонисти (DCCB) като допълнителна терапия.

Повишен риск от сериозни бъбречни увреждания

След средно проследяване от около три години и половина учените установяват, че пациентите, които са приемали DCCB в допълнение към останалите лекарства, са изложени на 33% по-висок риск от прогресиране на бъбречната нефропатия и развитие на сериозни бъбречни усложнения.

Според д-р Агур резултатите са изненадващи, тъй като първоначалната хипотеза на екипа е, че защитните ефекти на SGLT2 инхибиторите могат да компенсират евентуалните неблагоприятни въздействия на DCCB върху бъбреците.

Въпреки това повишеният риск се запазва дори при пациенти, които са получавали съвременните терапии, защитаващи бъбреците.

Какво може да обясни връзката

Изследователите предполагат, че причината може да се крие в начина на действие на тези лекарства.

Дихидропиридиновите калциеви антагонисти разширяват кръвоносните съдове, които доставят кръв към бъбреците, но не оказват същия ефект върху тези, които отвеждат кръвта от тях. Това потенциално може да доведе до повишено налягане в бъбречните филтриращи структури и постепенно увреждане на органа.

Сред най-често използваните лекарства от този клас са амлодипин и нифедипин.

Необходима е допълнителна проверка на резултатите

Авторите подчертават, че проучването е наблюдателно и не доказва пряка причинно-следствена връзка между приема на DCCB и влошаването на бъбречната функция. Поради тази причина пациентите не трябва самоволно да прекратяват лечението си. Всяка промяна в терапията трябва да бъде обсъдена с лекуващия лекар.

Според д-р Агур са необходими допълнителни проспективни и рандомизирани контролирани проучвания, които да потвърдят наблюдаваните резултати и да помогнат за определянето на най-безопасните стратегии за контрол на кръвното налягане при хора с диабетно бъбречно заболяване.

Възможни последици за милиони пациенти

Макар резултатите да са предварителни и все още да не са публикувани в рецензирано научно списание, те поставят важни въпроси относно лечението на пациентите с диабет тип 2 и бъбречни усложнения.

Тъй като тези лекарства се използват широко в световен мащаб, дори умерено повишение на риска от бъбречно увреждане би могло да засегне значителен брой хора. Именно затова специалистите призовават за по-задълбочени изследвания, които да дадат по-категорични отговори относно тяхната дългосрочна безопасност.