Малкото количество кърма може да се дължи на генетична мутация

Водещи здравни организации препоръчват изключително кърмене до шестия месец на детето. За съжаление, част от младите майки споделят, че нямат достатъчно кърма, за да следват препоръката. Изследователски екип от медицинския колеж „Penn State“ установява, че жените с този проблем по-често са носители на специфична генетична мутация в тъканта на млечната жлеза, което обикновено води и до бавно наддаване на техните бебета. Според експертите скринингът за наличие на въпросната мутация, особено при майки в напреднала възраст или с рисков ИТМ, може да се окаже важен инструмент за превенция и диагностика.

Д-р Стивън Хикс, ръководител на изследването и педиатър в детска болница „Penn State“, припомня: „СЗО, Американската академия по педиатрия и Американският колеж по акушерство и гинекология горещо препоръчват бебетата да бъдат изключително кърмени най-малко шест месеца след раждането им, тъй като така се гарантира пълноценното им хранене, което е важно условие за добро здраве.“ 83% от жените кърмят в началото, но само 57% продължават да го правят поне половин година. Социално-икономическите фактори и тези, свързани със заобикалящата среда, също могат да доведат до преждевременно спиране на кърменето, редом с недостатъчното количество произведено майчино мляко. Ако младата майка е запозната с риска, би могла да се консултира със специалист, който да й помогне да засили лактацията.

Анализ на 18 гена в млечните жлези

По-стари изследвания доказват връзката между гените на кърмачката и хранителния състав на кърмата, но рядко разглеждат какво влияние имат те над количеството й. В продължение на година изследователският екип търси мутации в 18 гена, експресирани в млечната жлеза, като участие вземат 88 жени на възраст 19-42 години. Те попълват въпросници, свързани с храненето на бебетата им, на първия, четвъртия, шестия и дванадесетия месец. Някои от въпросите касаят количеството майчино мляко, което жената смята, че произвежда, дали детето е дохранвано с адаптирано мляко и, ако да, защо. Най-често изтъкваните причини за храненето с формула са слаба или намаляла лактация (хипогалактия), алергична реакция, предизвикана от кърмата, натовареност на работното място или липса на време.

След това експертите вземат секрет от слюнка от участничките, за да изследват тяхната ДНК.

Въз основа на получените резултати екипът групира майките в две категории: с добра и слаба лактация. 45-те жени от първата категория кърмят по-кратко, имат по-малко майчино мляко, а децата им наддават по-бавно.

Мутация в млечния гликопротеин MFGE8

При някои доброволки се наблюдават мутации в десет от осемнадесетте анализирани гени, но учените все пак смятат, че само една се наблюдава при повечето от тях – вариантът в млечния гликопротеин MFGE8. Лактацията при жените без мутация е по-добра, което им позволява да кърмят дълго своите деца.

С помощта на статистически модел екипът установява, че характеристики като възраст, продължителност на предишно кърмене и ИТМ (индекс на телесна маса) не се отразяват на лактацията. Когато обаче към модела се добави мутацията на MFGE8*, изчисляването на риска от недостатъчно производство на майчино мляко става много по-прецизно.

Изследването е публикувано в списание „Breastfeeding Medicine“.

Според д-р Хикс „точната прогноза още в началото на кърмаческия стаж на майката увеличава шанса й да се справи успешно с проблема.“ Той уверява, че специалистът по кърмене може да изиграе решаваща роля, ако бъде потърсен навреме, тъй като ще предложи храни и лекарства за засилване на лактацията.

Експертът признава, че трябва да бъде проведено по-мащабно проучване, за да се потвърдят резултатите. Не е разгадан и биологичният механизъм, по който този специфичен ген влияе на количеството произвеждано от майката мляко.

Добрата лактация зависи и от начина на живот

Хикс допълва: „Майките с мутация на гликопротеина MFGE8 също имат кърма, макар и по-малко от останалите. Не изключвам вероятността нейното оскъдно количество да се дължи и на други фактори като лошо хранене, оскъден прием на течности или непълноценен сън. Затова е важно, освен скрининга, да се анализират и отговорите от въпросниците, които дават информация за начина на живот на жените.“

Членове на екипа са Дезире Шандран, Александра Конфеър, Кейтлин Уорън и други. Научният им труд е подкрепен от фондация „Gerber“ и Центъра за изследвания върху жените и новородените бебета.

* Desirae Chandran, Alexandra Confair, Kaitlyn Warren, Yuka Imamura Kawasawa and Steven D. Hicks. Maternal Variants in the MFGE8 Gene are Associated with Perceived Breast Milk Supply. Breastfeeding Medicine. 2021.