Напълно възможно е животът наистина да минава като на лента при смъртта

Учени за първи път успяха да запишат мозъчната активност на човек преди настъпването на смъртта. Данните предполагат, че е напълно възможно животът да премине като на лента пред очите ни, докато умираме.

Случайност

Откритието всъщност е трагично съвпадение. След падане 87-годишен мъж е приет по спешност в болница, като състоянието му бързо се влошава. Поради наличието на епилептични пристъпи невролозите решават да направят ЕЕГ (електроенцефалограма). По време на неврологичното изследване обаче възрастният мъж получава фатален инфаркт, предлагайки неочакван запис на активността на умиращ човешки мозък.

Данните, публикувани в списанието „Frontiers in Aging Neuroscience“, навярно дават отговор на въпроса, който може би всеки си задава: „Какво се случва с нас в момента на смъртта?“.

Анализът на записаните общо 15 минути разкрива, че през 30-те секунди преди и след смъртта мозъчните вълни следват моделите на съня и процеса на припомняне на спомени. Екипът, работил върху записа, констатира, че подобна мозъчна дейност предполага, че е възможно „припомняне на живота“ в последните секунди.

Д-р Аймал Земар, съавтор на изследването, казва, че това, което екипът, базиран тогава във Ванкувър, Канада, е получил случайно, е първият запис на умиращ мозък. „Това всъщност беше напълно случайно. Ние не планирахме да правим този експеримент или да записваме тези сигнали.“, казва Земар пред BBC.

Възможно ли е да погледнем назад във времето, преди да умрем?

Според д-р Земар е невъзможно да се каже. „Ако трябваше да разсъждавам философски, бих предположил, че ако мозъкът направи ретроспекция, вероятно би искал да напомни за добрите неща от живота, а не за лошите.“, коментира той.

По думите на д-р Земар, неврохирург в Университета в Луисвил, през 30-те секунди преди сърцето да спре кръвоснабдяването на мозъка, мозъчните вълни следват същите модели, както когато човек изпълнява задачи с високи когнитивни изисквания – концентрация, сънуване или припомняне на спомени.

Активността на мозъка продължава 30 секунди след като сърцето на пациента спира да бие – моментът, в който обикновено се обявява смъртта.

„Това може да е последното припомняне на спомени, което изпитваме през живота си и те се възпроизвеждат в мозъка ни в последните секунди, преди да умрем.“, казва Земар.

Изследването повдига въпроси за това кога точно животът свършва – когато сърцето спре да бие или когато мозъкът спре да функционира.

Възможност за нови изследвания

Д-р Земар и неговият екип са категорични, че не може да се направи широко заключение от едно изследване. Фактът, че пациентът е бил епилептик, допълнително усложнява нещата.

Проучване от 2013 г., проведено върху здрави плъхове, вероятно може да предложи на учените допълнителни данни. В изследването американски учени съобщават за мозъчна активност от момента на смъртта до 30 секунди след преустановяване на сърдечната дейност на плъховете.

Приликите между проучванията са „удивителни“, коментира д-р Земар.

Изследователите се надяват, че публикуването на данните за този единствен човешки случай може да отвори врати за други изследвания върху последните моменти от живота.

„Мисля, че има нещо мистично и духовно в цялото това преживяване преди смъртта.“, казва д-р Земар. „И открития като тези – това е момент, за който учените живеят.“