Подобряването на чревния баланс може да забави когнитивния спад

Някои учени описват човешкото тяло като система, управлявана от два мозъка – основният, разположен в черепа, и неговата своеобразна мини версия в червата. Връзката между тях, известна като оста черва-мозък, представлява сложна двупосочна „комуникационна система“, която през последните години привлича все по-голям научен интерес. Тази взаимовръзка се очертава като потенциален фактор за повлияване на когнитивните процеси и забавяне на свързания с възрастта когнитивен упадък.

Неотдавнашен преглед на 15 проучвания, публикувани в периода 2012-2025 г., представлява едно от най-солидните доказателства до момента (март 2026 г.) в тази област. Макар резултатите все още да се считат за предварителни, те насочват към значима връзка между чревния микробиом и когнитивното здраве при възрастните хора, предполагайки, че подобряването на чревния баланс може да има превантивен или смекчаващ ефект върху когнитивния спад.

Подобряването на чревния баланс носи ползи за мозъка

Прегледът включва 4275 участници на възраст над 45 години от Европа, Азия, Северна Америка и Близкия изток, които са диагностицирани с деменция, когнитивни увреждания или състояния, повишаващи риска от когнитивен спад. Част от участниците са били подложени на интервенции, насочени към подобряване на баланса на чревната микробиота – както чрез индиректни хранителни стратегии, включващи средиземноморска диета, кетогенна диета или прием на омега-3 мастни киселини, така и чрез по-директни подходи като пробиотици, пребиотици и трансплантация на фекален микробиом (ТФМ).

Контролните групи в разглежданите изследвания получават плацебо, стандартни грижи или алтернативни хранителни режими.

Анализът, публикуван в списанието Nutrition Research, показва, че участниците, подложени на интервенции за балансиране на чревната микробиота, демонстрират по-голямо микробно разнообразие. Наред с това при тях се наблюдават по-значителни подобрения на паметта, изпълнителните функции и общото когнитивно състояние. Тези ефекти са най-изразени при лица с ранно или леко когнитивно увреждане, докато при пациенти с напреднала форма на болестта на Алцхаймер ползите остават ограничени.

„Разгледаните интервенции изглежда носят когнитивни ползи чрез подобряване на баланса на чревната микробиота.“, заключават авторите на прегледа, проведен от изследователи в Италия и Испания.

Кои интервенции са най-ефективни

Въпреки обещаващите резултати, са необходими по-дългосрочни рандомизирани контролирани изследвания, за да се изясни с по-голяма точност ефективността на отделните интервенции и механизмите, чрез които те въздействат.

Трансплантацията на фекален микробиом се разглежда като иновативен, но все още до голяма степен експериментален подход. Въпреки това включените в прегледа данни показва едни от най-силно изразените ефекти именно при този тип интервенция. В едно от анализираните проучвания петима пациенти с болестта на Алцхаймер, подложени на еднократна трансплантация, демонстрират повишено микробно разнообразие. Наред с това при тях се отчитат подобрени резултати на когнитивните тестове, оценяващи паметта, вниманието, езиковите способности и уменията за решаване на проблеми.

Според авторите трансплантацията на фекален микробиом има потенциала да променя микробния състав по-бързо и по-осезаемо от диетичните или пробиотичните подходи, но все още липсват достатъчно данни за нейната дългосрочна ефективност и безопасност.

За разлика от ТФМ, диетичните промени и приемът на хранителни добавки са свързани с по-нисък риск. Макар ефектите им да се проявяват по-бавно, те също могат да окажат съществено положително въздействие. Например изследвания върху близнаци показват, че определени пребиотици на база растителни фибри, които стимулират растежа на полезни чревни бактерии, могат да допринесат за подобряване на мозъчната функция при възрастни хора.

Други изследвания показват, че пробиотиците, които директно доставят полезни бактерии в червата, могат да окажат благоприятно въздействие при афективни разстройства (разстройства на настроението) и стрес, макар че клиничните изследвания са ограничени.

В рамките на настоящия преглед няколко малки рандомизирани проучвания подкрепят хипотезата, че пробиотиците и синбиотиците могат да подобрят изпълнителните функции, паметта и вербалната плавност. Наблюдаваните когнитивни подобрения са съпътствани от повишено микробно разнообразие и изменения в невротрансмитерните пътища.

Освен това възрастни хора, спазващи средиземноморска диета, обогатена със зехтин или смесени ядки, демонстрират значително по-добри когнитивни показатели в сравнение с контролни групи, придържащи се към режим с ниско съдържание на мазнини.

Как поддържането на чревен баланс оказва влияние върху мозъчната функция

Причините, поради които подобряването на чревния баланс оказва благоприятно влияние върху мозъчната функция, не са напълно изяснени и остават извън обхвата на разглеждания преглед. Въпреки това авторите предлагат няколко възможни хипотези.

Предполага се, че някои метаболити, произвеждани от чревната микробиота, като късоверижните мастни киселини, притежават противовъзпалителни и невропротективни свойства. Освен това увеличаването на броя на полезните чревни бактерии може да допринесе за възстановяване на целостта на чревната бариера, като по този начин се ограничава т.нар. „повишена пропускливост на червата“, при която микроорганизми и техни продукти преминават в кръвообращението и предизвикват възпалителни процеси.

Според учените е възможно също чревната микробиота да оказва влияние върху имунната система и качеството на съня – два ключови фактора, които са тясно свързани с развитието и прогресията на деменцията.

Въпреки че изследванията са ограничени, става все по-ясно, че ритмичната дейност на червата може да повлияе върху мозъчната функция, както и че мозъчната дейност може да окаже въздействие върху функцията на червата. Някои изследователите предполагат, че тази двупосочна комуникация може да се разглежда като самостоятелна система, която свързва чревната и мозъчната дейност. По-задълбоченото й изследване би могло да разкрие нови възможности за лечение не само на деменция, но и на редица други здравословни състояния.