Проф. Никола Григоров: Ракът на панкреаса се проявява обикновено след 50-60-годишна възраст

Панкреасната или задстомашната жлеза е изключително важен орган, който е свързан с редица болестни промени. Основните групи заболявания са възпалителните и туморните.

Остро настъпващото възпаление може да протече леко с болка и повръщане за няколко дни и пълно възстановяване на жлезата. При тежката форма обаче, т.нар. хеморагично- некротичен панкреатит, настъпва самосмилане на органа от собствените му ензими - състояние, при което смъртността достига 30-60% според различни проучвания.

Две са основните причини за острия панкреатит в над 90% от случаите - алкохолът и усложнената жлъчно-каменна болест, като рискът е почти равен. Останалите няколко процента са в резултат на травма, обилно хранене с животински мазнини, автоимунни причини и токсини.

"В държави с прекомерна употреба на алкохол заболяването е по-често свързано с него и по-малко с патологията на жлъчната система", обяснява проф. Никола Григоров, дмн, началник-клиника по вътрешни болести към Втора МБАЛ. По думите му този факт се отнася и за България.

Острото възпаление, причинено от алкохол, протича по-тежко, тъй като той има директно токсично въздействие върху жлeзата. Естествено, болестта не настъпва от едно напиване с приятели, а от продължителен прием на големи количества алкохол. Въпреки че панкреасът разполага със защитни механизми, понякога и те не могат да се справят със системната алкохолна злоупотреба.

Жлезата е сложно изградена - има екзокринна и ендокринна функция.

Произвежда ензими, които участват в чревното хранене, и бикарбонати, потискащи киселинността на стомаха, за да могат ферментите в червата да си вършат работата. Ендокринната й функция е свързана с производство на инсулин и неговия антагонист - глюкагон. Тя произвежда и много други хормони, без които не може да функционира организмът ни. И понеже панкреасът е с много функции, възпалителните и туморните процеси са доста разнообразни и понякога трудни за диагностициране.

Първите прояви на острото възпаление са тежест в коремната област, остра болка, позиви за повръщане. Обикновено това става след или по време на жлъчна криза, както и след прием на значително количество алкохол. Страдащият търси помощ в болнично заведение, където се установява високо ниво на левкоцитите и ензима амилаза в кръвта. Ехографията и компютърната томография уточняват заболяването. Тази диагностика на един образ и един тест е съвременният подход и диагнозата се поставя бързо.

"Така наречената оточна форма на острия панкреатит е по-леката, минава сравнително бързо - болката, гаденето, повръщането, диспептичните оплаквания изчезват след около една седмица. По-важно е как ще се постъпи и каква стратегия ще се избере за лечението на острия хеморагичен-некротичен панкреатит, който е с висок процент смъртност", алармира проф. Григоров. Ако това състояние се преодолее, настъпва хроничната форма на панкреатита.

Тежката хеморагично-некротична форма е по-опасна като протичане, защото застрашава живота на болния. По време на първата фаза на болестта вътре в жлезата се освобождават собствените ензими, които започват да я смилат. Следва втората, възпалителната фаза, която може да предизвика истинското тежко гнойно възпаление - т.нар гноен панкреатит.

Така жлезата се самоунищожава в определена степен, а в болестната каскада се включват други органи и системи (сърдечна, белодробна, бъбречна), които са причина за смърт в 40-60% .

Как да се лекува острият некротично-хеморагичен панкератит?

"Не бива да се бърза с операцията на острия хеморагичен-некротичен панкреатит. Въпреки това някои специалисти все още го правят. Важно е болният да се постави в реанимационна обстановка, за да се контролират основните жизнени функции, да се използват антибиотици и лекарства за поставяне на жлезата в покой, доколкото е възможно, за да бъде прекъснато самосмилането. През 1992 г. в Атина на Европейската гастроентерологична седмица и през 1993 г. в Лос Анджелис на световен конгрес лансирах за първи път идеята, че не бива да се бърза с операцията при остър хеморагичен-некротичен панкреатит, а да се поставят катетри под ултразвуков контрол, за да се избегне инфекцията на отворения корем. В момента, в който се отвори коремът на болния , инфекцията нахлува и става по-страшно. Смъртта настъпва именно от тази инфекция. А чрез въведените специални катетри се изсмукват некротичните материи и се избягва инфекцията. Това стана възможно след навлизането в клиничната практика на т.нар. инвазивна ехография, при която в корема под контрол на апаратурата се въвеждат различни дренажни катетри. Не бива да се бърза с хирургията, въпреки че тя има своето място при определени обстоятелства," коментира още проф. Григоров.

При хроничния панкреатит настъпва загуба на част от жлезата. Затова хората с това заболяване трябва цял живот да са на поддържащо ензимно лечение с панкреасни ензимни препарати, подобно на диабетиците с инсулин. Някои от медикаментите се взимат в големи дози и не са евтини, обръща внимание ученият. Повечето от пациентите в напреднал стадий на болестта, които са няколкостотин у нас и са от средна и ниска класа, не могат да си платят сами лечението, тъй като държавата не отделя средства, за да реимбурсира напълно тези медикаменти.

Хроничният и острият панкреатит водят в крайните си фази и до вторичен диабет, защото в хода на болестта се унищожава частично или напълно инсулинопродуциращият апарат. Тогава се налага инсулиново лечение.

При панкреатит диетата е задължителна.

От менюто се изключват груби и пикантни храни, запръжки, боб, леща, грах, които съдържат много целулоза и дразнят стомашно-чревния тракт. Абсолютно забранено е приемането на алкохол и животински мазнини и това трябва да се спазва цял живот. Приемът на мастноразтворими витамини А, D, Е,К е задължителен. Важно е храненето да става на малки порции 4-5 пъти дневно заради намаления капацитет на панкреасните ензими.

По-обилните количества храна и загубата на ензими водят до тежки диарии.

Друг проблем, свързан с панкреаса, са кистите, които са няколко вида - псевдокисти след прекаран панкреатит, вродени и придобити, доброкачествени и злокачествени. Според проф. Григоров най-чести и "по-интересни" са псевдокистите. След остър панкреатит с разпадане на жлезата, организмът успява да стопира процеса на определено ниво и да спре разграждането. Той обвива разпадната течност с фиброзна съединителна тъкан и я ограничава като киста. Тя може да се възпали, да перфорира, да активира нов панкератит и да създаде сериозни проблеми.

"Кистите обикновено се третираха чрез сложни операции. Въведеното у нас още по време на работата ми в ИСУЛ пункционно и дренажно лечение под ултразвуков контрол се превърна от алтернатива на хирургията в рутинно през последните години. След контролирана пункция на кистата се изсмуква съдържанието й, промива се или се вкарва катетър при по-големите, който се подържа до пълното й "изсъхване". Това беше малка революция в лечението на тази панкреасна патология. Разбира се, че крие рискове, защото е работа на тъмно, но без рискове не може. Първата ми публикация във Франция беше точно за тези кисти. Метода въведох в ИСУЛ през 80-те години на миналия век, малко след като се беше появил в световната практична медицина."

Ракът на панкреаса се проявява обикновено след 50-60-годишна възраст и е с много висок злокачествен потенциал, категоричен е проф. Григоров. И отново напомня, че е важно да се хване в по-ранен стадий, когато може да се отстрани тумора. Проблемът е, че този стадий не е много дълъг и протича почти безсимптомно. Операцията е сложна. Отстраняват се не само туморът, но и веригите лимфни възли и засегнатите съседни структури.

Статистиката е жестока - дори и след добре направена операция по всички правила, само 20-30% от хората оцеляват година след операцията, а след 5 години - само 5%.