Работата на криминалистите нанася големи вреди на психичното им здраве

Изнасилвания, убийства, мъчения, палежи, терористични актове и дори геноцид – човешката жестокост не познава граници. В своята работа хората, които отговарят за залавянето и осъждането на престъпниците, са изложени на почти ежедневен силен психологически стрес. Те изслушват свидетелите, гледат ужасяващи записи от камери, събират доказателства. Всичко това обаче се отразява пагубно на психичното им здраве.

Черната статистика на служители, сложили край на живота си заради силен стрес

Статистиката за Европа е повече от тревожна. Само през 2022 г. полицейски служители от Англия са отсъствали от работа заради психични проблеми общо 730 000 дни, докато броят им за периода 2012-213 г. е бил 320 000.

Пак през 2022 г. в Испания 28 разследващи полицаи слагат край на живота си.

Във Франция те са 78, като част от самоубилите се там са и охранители в затвори. През 2019 г. гърците също регистрират рекорден брой полицейски служители, извършили самоубийство – 159 души.

Със сигурност роля играе стигмата върху хората с психични разстройства, която кара криминалистите да крият състоянието си, от страх, че това може да попречи на кариерата им или че другите ще ги сметнат за твърде слаби.

37% от доброволците в проучването страдат от тежка депресия

За да изчисли степента на въздействие на работните материали върху психиката на разследващите полицаи, екип от психолози от Университета на Бирмингам провежда анкети и 40 интервюта със служители от Великобритания, Белгия, Испания, Нидерландия и Канада. Доброволците са в сянката на криминалните разследвания – анализатори на престъпления, специалисти, отговорни за събирането и проучването на информация, експерти по обработка на дигитални данни и консултанти по поведенчески въпроси. Всички те са ангажирани в разследването на най-сериозните случаи. 37% от тях са диагностицирани с тежка степен на депресия, а близо 55% - с умерена.

Как се отразява травмата от събирането и анализа на информация, свързана с тежки престъпления

Анализаторите описват негативния ефект от тяхната работа върху начина, по който гледат на света, семейния и социални им живот. Много често те се притесняват за безопасността на любимите си хора. Както споделя един от служителите: „Ужасно се притеснявам, че сестра ми може да реши да излезе на разходка в късните часове, когато по улиците няма много хора.“

Анкетираните признават, че травмата, свързана с разследването на престъпления, ги кара да бъдат изключително предпазливи и дори да избягват обстоятелства, които крият риск за живота. Това неизменно се отразява междуличностните им отношения.

Друг служител казва на психолозите: „Не зная как бих могъл да позволя на децата си да преспят на друго място. Мисля, че съм много по-подозрителен и скептичен от повечето родители.

„Страхувам се, че някой може да влезе и да ме удуши с кабела на зарядното“

Една от участничките в изследването признава, че никога не държи зарядното за телефона до леглото си, защото се страхува, че ако влезе крадец, може да я удуши с него.

Голяма част от интервюираните криминалисти и анализатори споделят, че през повечето време изпитват силни емоции, а понякога дори преживяват емоционален срив. „Да четеш разказите на жертвите е много потискащо и натоварващо. Има толкова подробности, че се разплаквам от мъка“, казва още жената.

Затруднения в сближаването с други хора

Неспособността да се доверят също е негативна последица от травмиращата им работа. Един от мъжете разказва: „Бих казал, че съм по-предпазлив от нормалното и трудно завързвам приятелства. Разследването на престъпления ме превърна в параноик, който няма социален живот.“

Негова колежка не крие, че често си представя как някой от мъжете, с които излиза, ще се окаже насилник, така както се е случвало с жени, жертви на насилие, чиито случаи тя разследва.

Психолозите установяват, че доброволците, които вярват, че на добрите хора се случват хубави неща, а на лошите – лоши (така нареченото „схващане, че светът е справедлив“), са по-застрашени от депресия и посттравматичен стрес. Те са изложени на силен психологически стрес, който е резултат от болезнената истина, че всъщност добрите хора също страдат.

Липсата на адекватни грижи за психичното здраве на криминалисти и разследващи полицаи

Въпреки големите рискове за здравето, на които са изложени служителите, в повечето страни няма работещи мерки, насочени конкретно към тях.

Повечето споделят, че не са били обучавани и не са запознати с механизмите за справяне с преживяна травма, предвид естеството на работата им. Според тях помощта, която получават, е реактивна, а не превантивна.

Истината е, че ако искаме те да откриват престъпниците и по този начин да правят нашия живот по-сигурен и безопасен, трябва да ги предпазим, убедени са психолозите. За целта те заснемат два видеоклипа, които разкриват именно предизвикателствата, проблемите и рисковете за психичното здраве на служителите, разследващи тежки престъпления.

Екипът създава също така наръчник с практически съвети за преодоляване на тежки психологически травми. За да се осигури нужната подкрепа обаче, е нужно да се извършат много повече проучвания върху рисковете и факторите за устойчивост на служители, чиято работа е свързана директно или индиректно с травмиращи преживявани на други хора.