Обструктивната сънна апнея може да е свързана с микрокръвоизливи в мозъка

Акценти

Проучване показва, че не бива да се подценява обструктивната сънна апнея, защото тя може да повлияе за развитието на деменция и на болест на Алцхаймер в по-късни години. Изследователите установяват, че умерената до тежка апнея е свързана с по-голям риск от нови микрокръвоизливи в мозъка.

Какво представлява обструктивната сънна апнея

Микрокръвоизливите са често срещано явление при стареещия мозък. Те се увеличават с възрастта, а хората, които ги имат, са подложени на малко по-висок риск от бъдещи инсулти и по-бърз когнитивен спад.

Обструктивната сънна апнея (OSA) е състояние, при което слаби, отпуснати или тежки меки тъкани запушват дихателните пътища и нарушават дишането по време на сън. Състоянието се различава от централната сънна апнея, при която мозъкът временно не изпраща сигнал на дихателните мускули и дишането спира.

Лечението на обструктивната сънна апнея става по няколко начина. Използват се орални устройства, които държат гърлото отворено по време на сън, прилага се терапия с непрекъснато положително налягане в дихателните пътища (СРАР) чрез специални апарати, както и подлагане на операция.
Сънната апнея се свързва и се посочва като причина за възникването на сърдечно-цереброваскуларни заболявания като аритмия, заболяване на малките мозъчни съдове, миокарден инфаркт и инсулт.

Връзката между апнеята и микрокръвоизливите

Недостатъчното количество качествен сън е една от последиците от състоянието. То е свързано със стареенето на мозъка, като микрокръвоизливите, които биха могли да възникнат, могат да повишат риска от деменция в бъдеще.

Направеното проучване, което е публикувано в JAMA Network Open, установява връзка между обструктивната сънна апнея и микрокръвоизливите, а не че едното причинява другото. Нужни са още изследвания, за да се разбере дали лечението на сънната апнея може да предотврати кървенето в мозъка.

Проучването, направено от изследователи от Медицинския колеж към Корейския университет, Южна Корея, в сътрудничество с американски учени, обхваща 1441 участници със средна възраст 58 години. По-голямата част от тях са диагностицирани с лека, умерена и тежка обструктивна сънна апнея, а 812 души не страдат от състоянието. Проследяването на една част от доброволците е направено в рамките на 4 години, а на друга част - на 8 години.

Резултатите показват, че умерената до тежка обструктивна сънна апнея е независимо свързана с повишен риск от инцидентни мозъчни микрокръвоизливи при 8-годишното проследяване, което потвърждава доказателствата за значението на сънната апнея за здравето на мозъка. Въпреки това, не е наблюдавано значително повишен риск при 4-годишното проследяване.

В същото време изследователите не установяват нарастване на опасността от появата на микрокръвоизливи при лека обструктивна сънна апнея в рамките на нито едно от проследяванията.

Какви са предполагаемите механизми, чрез които става връзката

Не е добре известен патологичният механизъм, чрез който става връзката между обструктивната сънна апнея и инцидентните мозъчни микрокръвоизливи. Често срещан механизъм може да бъде хипертонията, която също е свързана с OSA. Високото кръвно налягане е резултат от повтарящи се епизоди на хипоксия (недостиг на кислород) по време на сън и свързаната с това свръхчувствителност на каротидните тела. Сънната апнея се сочи като причина за скокове на кръвното налягане, които могат да бъдат особено вредни.

Няколко други механизма също могат да влияят за появата на мозъчно кървене, свързано с OSA. Оксидативният стрес провокира производството на свободни радикали, които могат да увредят клетъчната структура, в това число и мозъчните кръвоносни съдове, потенциално допринасяйки за микрокръвоизливите. Хроничната хипоксия също е в състояние да предизвика възпалителни реакции, водещи до ендотелна дисфункция и повишена съдова пропускливост, правейки съдовете по-податливи на кървене. Доказано е, че обструктивната сънна апнея е независим рисков фактор, свързан със сърдечни аритмии, най-вече предсърдно мъждене и камерни аритмии.

Кои симптоми подсказват, че имате обструктивна сънна апнея

Силното и често хъркане е един от първите симптоми на сънната апнея. Ако партньорът ви забележи прекъсвания на дишането ви, задавяния или хъркане, докато спите, това е знак, че трябва да потърсите услугите на специалист по сънна апнея.

Състоянието дава отражение и на дейностите през деня. Сънливост, раздразнителност, проблеми с концентрацията и повишен апетит са едни от признаците за некачествен сън и за наличието му.
Друг симптом е нощното изпотяване - изследвания сочат, че близо 30% от хората с обструктивна сънна апнея съобщават за него. Събуждането минимум два пъти през нощта, за да отидете до тоалетната, скърцането със зъби, главоболие след събуждане също са индикатори за проблем.

Специалистите призовават обструктивната сънна апнея да бъде възприемана сериозно от хората, защото щетите, които могат да се появят заради нея, могат да бъдат много по-опасни, отколкото си мислят.