Съществува връзка между емоционалното благополучие и субективното здраве в зряла възраст

Проучване, проведено от учени от Университета „Ювяскюля“, Финландия, установява, че емоционалното благополучие може да послужи като предиктор за по-добро субективно здраве (самооценка на здравословното състояние) за десетилетие напред. И обратното, по-доброто здравословно състояние е свързано с по-голяма удовлетвореност от живота на по-късен етап. Констатациите са публикувани в списанието Psychology & Health.

По отношение на причинно-следствените връзки между емоционалното благополучие и здравето, предишни проучвания откриват доказателства, които предполагат двупосочна връзка. Емоционалното благополучие може пряко да повлияе на здравето чрез физиологични промени (например промени в сърдечносъдовата и имунната системи), индиректно чрез свързано със здравето поведение (физическа активност и диета) или чрез намаляване на стреса в трудни ситуации. Въпреки това различни житейски обстоятелства, като например промени в здравословното състояние, могат да повлияят върху щастието и удовлетвореността от живота. По този начин поддържането на здравето може да бъде от полза за емоционалното благополучие.

>>> Чувството за удовлетвореност от живота се повишава с възрастта

Изследването на такива причинно-следствени връзки изисква дизайн на надлъжно проучване, на който се основават анализите на настоящото изследване.

Проучването

Работата на екипа от Университета „Ювяскюля“ има за цел да проучи връзката между емоционалното благополучие и субективното здраве, които са оценени сред възрастни финландци, проследени от средна зряла възраст (36 години) до началото на късна зряла възраст (61 години). Данните, използвани в изследването, са от Jyväskylä Longitudinal Study of Personality and Social Development – проучването, което проследява развитието на едни и същи хора повече от 50 години. Последното събиране на данни е извършено в периода между 2020 г. и 2021 г.

Емоционалното благополучие включва емоционалните реакции на хората и когнитивните оценки на удовлетворението от живота. Субективното здраве често се измерва с един елемент (самооценка на здравословното състояние) или със списъци за проверка на симптомите.

В настоящото проучване индикаторите за емоционално благополучие включват както когнитивни (удовлетворение от живота, обхващащо много области, като например работа и социални отношения), така и емоционални аспекти (добро и лошо настроение), а тези на субективното здраве включват самооценка и психосоматични симптоми (главоболие, мускулна болка, умора и слабост).

Констатациите

Резултатите от проучването показват, че наличието на по-малко физически симптоми на възраст 36 или 50 години е свързано с по-голямо удовлетворение от живота през следващите 6 до 11 години*. В допълнение, по-доброто настроение на възраст 42 или 50 години предвижда появата на по-леки симптоми през следващото десетилетие от живота.

„Връзката между емоционалното благополучие и субективното здраве изглежда двупосочна. Когато хората изпитват по-малко неприятни симптоми, удовлетворението им от живота се увеличава. От друга страна, доброто настроение може да допринесе за появата на по-малко и значително по-леки симптоми.“, коментира Еми Рейнила, докторант в Центъра за изследване на геронтологията към Факултета по спорт и здравни науки.

„Открихме също, че лошото настроение предсказва по-добро самооценяване на здравето, което беше в противоречие с очакванията.“, споделя Рейнила. „Това може да се обясни с възможността, например, в някои ситуации безпокойството да доведе до дейности, полезни за здравето, като търсене на здравна помощ.“

*Reinila Emmi et al. Longitudinal associations between emotional well-being and subjective health from middle adulthood to the beginning of late adulthood. Psychology & Health. 2023.