Тютюнопушенето увеличава риска от развитие на депресия

От десетилетия лекарите предупреждават за рисковете за здравето от тютюнопушенето. Предупрежденията им обаче са фокусирани предимно върху физическите рискове, които цигарите представляват за здравето, като рак на белите дробове, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане. Нови проучвания обаче разкриват наличието на рискове за психичното здраве, свързани с тютюнопушенето.

Депресия и тютюнопушене

Доказано е, че възрастните хора с депресия са два пъти по-склонни към вредния навик, отколкото тези без заболяването. Повечето хора започват да пушат, преди да проявят признаци на депресия, така че все още се проучва дали тютюнопушенето води до развитие на заболяването или обратното. Специалистите са на мнение, че вероятно съществува сложна връзка между двете.

Редица проучвания показват, че никотинът стимулира освобождаването на допамин в мозъка. Невротрансмитерът влияе върху контрола на емоционалните ни реакции и центровете на удоволствието. Често се установява, че нивата му са ниски при хората с депресия, което ги подтиква към цигарите като начин за временното им повишаване. Пушенето обаче насърчава мозъка да изключи собствения си механизъм за производство на допамин, което кара хората да прекаляват с вредния навик.

Хората, диагностицирани с депресия, могат да изпитат особени затруднения, когато започнат с опитите за спиране на цигарите и обикновено имат по-тежки симптоми в резултат на отказа от тютюнопушене.

Активните пушачи са изложени на повишен риск от депресия

В две идентични проучвания, проведени от доц. Татяна Газибара от Белградския университет и Мария Милич, студент в Университета в Прищина, са анкетирани над 2000 възпитаници на различни висши учебни заведения на Балканите. Изследванията са публикувано в списанието „PLOS ONE“.

Изследователите установяват, че студентите, които са активни пушачи, са с два до три пъти по-висок риск от развитие на клинична депресия, отколкото тези, които са непушачи. Резултатите показват също, че 14% от анкетираните студенти от Университета в Прищина, които пушат, страдат от депресия, за разлика от непушачите, при които са отчетени едва 4%. Резултатите на проучването, ръководено от Белградския университет, показват подобни резултати - съответно 19 и 11 процента.

Освен това, независимо от социалния им произход, студентите, които пушат, също имат по-висок процент на депресивни симптоми и по-лошо психично здраве, отколкото връстниците им без никотинова зависимост.

„Нашето проучване е допълнение към нарастващия брой доказателства, че тютюнопушенето и депресията са тясно свързани.“, споделя Левайн. „Въпреки че е твърде рано да се каже, че пушенето причинява депресия, изглежда, че тютюнът има неблагоприятен ефект върху психичното здраве.“

Съществува причинно-следствена връзка между депресията и тютюнопушенето

Повечето проучвания по въпроса не успяват да определят дали това е причинно-следствена връзка, както и нейната посока. Дали депресията увеличава вероятността от тютюнопушене, или то е рисков фактор за развитие на психични заболявания? Това е въпросът, който много изследователи си задават.

За да проучат въпроса, учени от Университета в Бристол използват данни за 462 690 души от европейски произход. Екипът прилага аналитичен подход, наречен Менделеева рандомизация, който използва генетични варианти, за подкрепа на причинно-следствените връзки.

Изследователите откриват доказателства, че тютюнопушенето увеличава риска от депресия, както и че заболяването повишава вероятността за започване на вредния навик, т.е. успяват да докажат причинно-следствената връзка между тях.