Разделение сред учените: Няма данни, че екранното време вреди на децата

Екранното време се превърна в синоним на нещо вредно, което увеличава риска от депресия при младите хора, нарушава съня им и води до поведенчески проблеми. Дори Стийв Джобс и Бил Гейтс са ограничили достъпа на децата си до технологии.

Група британски учени обаче твърди, че има твърде малко категорични научни доказателства за вредите от екранното време върху мозъка. Дали пък не сме се тревожили напразно за децата си и не сме сгрешили като сме ограничили времето им на телефона?

Толкова ли е опасно за здравето екранното време

Пийт Ечълс, професор по психология от университета Bath Spa, също е част от екипа, според който няма данни, че екранното време е толкова опасно за децата. Той анализира стотици изследвания върху връзката между екранното време и психичното здраве, както и големи бази данни за младите хора и техните навици за използване на дигитални устройства. В своята книга Unlocked: The Real Science of Screen Time той пише, че заключенията във връзка с рисковете от дългия престой пред екрана са противоречиви.

Подобен е изводът и от друго проучване, публикувано през 2021 г. от Американската асоциация по психология. 14 автора от различни университети по света разглеждат 33 изследвания, проведени между 2015 г. и 2019 г. Те установяват, че екранното време, прекарано на смартфон, в социалните мрежи или във видео игри, „се отразява слабо на психичното здраве“.

Редица проучвания сочат, че синята светлина, излъчвана от екраните, затруднява заспиването, тъй като потиска производството на хормона мелатонин. Метаанализ от 2024 г. обаче опровергава теорията, че скролването на телефона непосредствено преди сън е вредно.

Самооценка на участниците в проучванията

„Най-сериозният проблем е, че голяма част заключенията се базират на самооценката на участниците“, допълва проф. Ечълс. С други думи, учените просто питат младежите колко време прекарват пред екран и как се чувстват след това.

Ечълс също така уточнява, че има милиони начини за интерпретация на събраната научна информация и затова трябва да се подходи внимателно, когато се търси евентуална връзка. Той дава за пример големия скок в продажбите на сладолед и в броя хора със симптоми на рак на кожата през лятото. И двете тенденции са свързани с горещините, но не са свързани помежду си. Сладоледът не причинява рак на кожата.

Специалистът също така разказва за съвместен научен проект с личен лекар, който забелязва, че все по-често разговаря с младите си пациенти за депресия и тревожност и че повечето тийнейджъри в чакалнята стоят на телефоните си.

„Решихме да използваме наличната информация, за да проверим дали наистина съществува връзка между екранното време и психичното здраве на тийнейджърите. Въпреки че между психичните разстройства и екранното време има някаква връзка, от огромно значение е и колко време прекарват сами младежите, които страдат от депресия или тревожност“, споделя Ечълс. Изводът от направеното проучване гласи, че самотата е основен фактор за развитие на гореспоменатите нарушения, докато екранното време е по-скоро вторичен, който влошава симптомите, но сам по себе си не може да ги причини.

Дуумскролинг или подобряване на настроението

Много е важно за какво се използват дигиталните устройства, категоричен е проф. Ечълс. За развеселяване, за търсене на информация или просто дуумскролинг (търсене на негативни новини онлайн)? Дали младежът прекарва това екранно време сам или общува онлайн с приятели? От това зависи и самото преживяване.

В свое съвместно проучване британски и американски учени анализират 11 500 скенерни снимки на мозъка на деца между 9 и 12 години, техните здравни досиета и времето, което са прекарали пред екрана по тяхна лична преценка. Снимките доказват, че екранното време наистина променя начина на свързване на областите в мозъка, но не и че влошава психичното здраве или когнитивните способности.

Изследването е проведено в периода 2016 г. - 2018 г. и е под ръководството на професора от Оксфордския университет Андрю Прзибилски, който изучава ефекта от видео игрите и социалните медии върху психичното здраве и стига до извода, че и двете могат дори да повлияят положително на благосъстоянието на човека.

Проф. Ечълс пояснява: „Ако наистина екраните имаха негативен ефект върху човешкия мозък, щяхме да открием доказателства за това в огромната ни база данни, но ние не открихме такива. Ето защо смятаме, че теорията е погрешна.“

Проф. Крис Чембърс от Кардифския университет е на същото мнение. „Разглеждайки изследванията от последните 15 години, е ясно, че когнитивните ни умения не са се влошили. Ако се повлияваха толкова лесно от външни фактори, нас, хората, вече нямаше да ни има. Неслучайно човекът е оцелял през хилядолетията. Той е усвоил нужните механизми за тази цел.“

Опасната формула: Повече време пред екрана, по-малко сън, по-кратки срещи с приятели

Проф. Прзибилски смята, че ограничаването или дори забраняването на дигиталните устройства не е решение. Според него „забраненият плод е още по-сладък“ и подрастващите ще започнат да търсят алтернативни начини да ги използват.

Много психолози обаче не са съгласни. Когато психологът Джийн Туендж от държавния университет в Сан Диего започва да изследва причините за растящия брой тийнейджъри с депресия в САЩ, тя няма за цел да докаже, че социалните медии и смартфоните са опасни и „ужасни“, но открива, че те са единственият повтарящ се рисков фактор при всички засегнати. Днес тя е убедена, че времето, което децата прекарват с дигитални устройства, трябва да бъде силно ограничено. „Детският мозък не е така добре развит, колкото мозъкът на 16-годишен младеж. Освен това 16-годишните вече имат изградена далеч по-стабилна социална среда, за разлика от 12-годишните. Затова вярвам, че по-малките трябва да бъдат откъснати от телефоните и таблетите“, отбелязва Туендж.

През 2024 г. датски екип провежда изследване, което обхваща 181 деца от 89 семейства. В продължение на две седмици половината от тях имат право да използват дигитални устройства три часа седмично, като през останалото време ги предават на учените. Резултатите показват, че намаленото екранно време „влияе положително на децата и подрастващите и подобрява общуването“.

Друго проучване, в което участниците са помолени да записват колко време прекарват пред екрана, разкрива, че при момичетата има правопропорционална зависимост между продължителността на престоя и степента на депресия.

„Повече време онлайн, обикновено сами пред екрана; по-малко сън, по-малко време, прекарано на живо с приятелите. Това е ужасно за психичното здраве на тийнейджъра“, категорична е проф. Туендж.

Упреците между родителите

Джени Радески, педиатър от Мичиганския университет, забелязва, че родителите са склонни да се съдят едни други, когато обсъждат темата за вредата от екранното време. „Притеснява ме това, че родителите не толкова анализират резултатите от научните изследвания и извличат полезното от тях, колкото отключват чувство на вина в отсрещната страна“, казва тя.

За съжаление официалните препоръки също не са ясни и еднозначни, което задълбочава проблема и обърква още повече възрастните. Причината отново е в липсата на ясни и достатъчно солидни научни доказателства. Това разделя не само родителите, но и научната общност.

Залогът е голям. Ако екраните наистина вредят сериозно на детското здраве, може би ще са нужни години на учените, за да го докажат. Ако пък се окаже, че не са опасни, то децата ще се окажат лишени от технологии, които могат да бъдат много полезни за тях.