Дългото време пред екран в детството води до намаляване на умствените способности

Прекомерното боравене с електронни устройства в ранното детство води до намалени когнитивни способности на по-късен етап от живота, установяват в проучване учени от Националния университет на Сингапур и Института по клинична медицина. Екипът предполага, че причината се крие в отрицателното въздействие върху развитието на префронталната мозъчна кора, която има голямо значение за поведенческия контрол, познавателните способности.

Проучването

В проучването, което се провежда близо 10 години, участват 506 деца.

Когато са на една година родителите подават информация всяка седмица за средното време, в което децата им са пред екрана както през делничните, така и през почивните дни.

След това учените ги разпределят в четири групи според това колко време на ден са пред екран- по-малко от един час, от един до два часа, от два до четири и повече от четири часа.

Шест месеца по-късно, когато децата са на 18 месеца, изследователите измерват мозъчната им активност с помощта на електроенцефалография (ЕЕГ), за да проследят промените в мозъчната активност.

Всяко от децата в проучването участва в различни тестове за установяване на когнитивните способности. С тях измерват обхвата на вниманието и изпълнителните функции или уменията за саморегулация.

Първо екипът изследва връзката между времето пред екрана и мозъчната активност. Данните от ЕЕГ показват, че бебетата, които са били изложени по-дълго пред екрана, са имали по-високи нискочестотни вълни, състояние, което се свързва с липсата на когнитивна бдителност.

Следващата стъпка в изследването на учените е насочена към опита им да установят дали времето пред екрана и промените в мозъчната активност, които наблюдават в следствие на това, имат неблагоприятни последици в по-късна детска възраст. За тази цел екипът анализира всички данни за едни и същи деца, когато са на възраст 1 година, година и половина и девет години.

Изводът е, че колкото повече се увеличава продължителността на времето пред екрана, толкова по-голяма е промяната в мозъчната активност, а когнитивните дефицити са повече.

Резултати и изводи от проучването

Изследването на сингапурските учени показва, че прекомерното време, прекарано пред екрана, може да попречи на развитието на изпълнителната функция.

„Проучването ни предоставя убедителни доказателства, че времето, което децата ни прекарват пред екрана трябва да бъде наблюдавано внимателно особено при ранното развитие на мозъка“, категорична е д-р Ивлин Лоу Чунг, Която е ръководител на проекта.

Мозъкът на детето расте бързо от деня на раждането до ранна детска възраст. В същото време префронталната мозъчна кора, която участва в планирането на движенията, определя социалното и емоционално поведение и в голяма степен индивидуалността, продължава развитието си дълго и не приключва до началото на зрелостта или между 20-та и 25-та година.

Както поясняват учените изпълнителните функции включват способността да се задържа вниманието, да се обработва информация, да се регулират емоционалните състояния, а комбинацията от всички тях има съществено значение за ученето. По-бавният растеж в префронталния кортекс има своите предимства. Сред тях е, че проникването и оформянето на уменията може да се случи в периода от училището до университета. Но не трябва да се забравя, че тази област в мозъка е силно уязвима от влиянието на околната среда.

>>>Мобилните телефони вредят на детското здраве и съня

Когато бебето гледа екран, то бива буквално бомбардирано от поток бързи движения, от светлини, които мигат непрекъснато, от промени, които изискват достатъчно умствени запаси, за да бъдат обработени и осмислени. Мозъкът се претоварва и не е в състояние да остави достатъчно ресурси за себе си, с които да има възможността да развие когнитивни умения.

Проф. Майкъл Мийни, който е директор на Програмата за транслационни невронауки в SICS споделя по повод изследването и резултатите от него: „В страна като Сингапур, където родителите работят твърде много, а децата са често пред екрана на различни устройства, без значение дали за да учат или да играят, е от огромно значение да се разбере какво е въздействието, което оказва времето пред екрана върху развиващите се детски мозъци, защото става дума за бъдещето и за човешкия капитал.“

>>>Давайки на детето си смартфон, вие „все едно му давате наркотик“

Изследователският екип изразява загриженост, че семействата, които позволяват на много малките си деца да седят часове наред пред екрана, най-вероятно правят това заради проблеми. Например, защото имат остра нужда от пари и се притесняват за осигуряването на храна, или просто са в период на емоционална нестабилност и настроенията им често се сменят.

Нужни са допълнителни изследвания, които ще помогнат на учените да разберат какви точно са причините за продължителното прекарване на малките деца пред екрана и да разграничат пряката връзка между използването на електронни устройства от бебета и семейните фактори, които предразполагат към нещо, което води до увреждания.

Статията е публикувана на 30 януари 2021 г. в JAMA Paediatrics.

За екипа

Проучването е осъществено основно от изследователите от Националния университет на Сингапур и Сингапурския институт по клинична медицина. Към тях се присъединяват и колегите им от Националния институт по образование, Женска и детска болница, Макгилския университет и Харвардското медицинско училище.

Д-р Ивлин Лоу Чунг е специалист по педиатрия и развитието и поведението на детето. Асистент е в Катедрата по педиатрия на Националния университет на Сингапур и консултант в Националния педиатричен университет и Националната университетска болница.

Изследователските й интереси са насочени към разстройствата с дефицит на вниманието и хиперактивност от предучилищна до зряла възраст и влиянието на семейството, на социалния и икономически статус и родителската психопатология върху развитието на децата. Работи активно и по въпросите за късните ефекти върху хроничните заболявания и неврологичното развитие при недоносените деца.