COVID-19 повишава риска от инфаркт и инсулт до три години след боледуване

Акценти

COVID-19 може да увеличи риска от инфаркт, инсулт и смърт до три години след боледуване, сочи скорошно проучване на Университета на Южна Калифорния, САЩ. Констатациите са публикувани на 9 октомври 2024 г. в медицинското списание Atherosclerosis, Thrombosis, and Vascular Biology.

Проучването

За целите на проучването учените използват изследователския ресурс UK Biobank, съдържащ информация за начина на живот, здравословното състояние и биологични проби от половин милион души от Обединеното кралство. В рамките на този набор от данни изследователите идентифицират над 11 000 души с положителен лабораторен тест за COVID-19 през 2020 г., от които приблизително 3000 са били хоспитализирани. Те са сравнени с над 222 000 души от същата база данни, които не са боледували от COVID-19 в посочения период.

Констатациите сочат, че хората, които са се заразили с COVID-19 преди създаването на ваксините, са били изложени на два пъти по-висок риск от инфаркт, инсулт или смърт до три години след инфекцията в сравнение с тези, които не са боледували в същия период от време.

Учените установяват също, че рискът е значително по-висок (над три пъти) при участниците, които са били хоспитализирани. Освен това при тях COVID-19 е толкова мощен рисков фактор за сърдечен пристъп и мозъчен удар, колкото диабетът или периферната артериална болест.

>>> Високият риск от сърдечносъдово заболяване е предпоставка за тежко протичане на COVID-19

Рискът не изглежда да намалява с времето

По време на проучването учените достигат до извода, че повишеният риск от инсулт и инфаркт вследствие на COVID-19 не намалява с времето. „Няма признаци за намаляване на наблюдавания риск.“, коментира авторът на проучването д-р Стенли Хейзън, ръководител на Отдела по сърдечносъдови и метаболитни нарушения в Кливландската клиника. „Това всъщност е едно от най-интересните и изненадващи открития.“

„Това откритие е поразително и изглежда уникално за COVID-19.“, споделя Патриша Бест, кардиолог в Клиниката „Майо“, която не е участвала в изследването. „От известно време знаем, че инфекциите, независимо дали са бактериални или вирусни, повишават риска от сърдечен удар. Но обикновено рискът намалява доста бързо след боледуване. Това вероятно се дължи на факта, че COVID-19 е много по-различен от останалите инфекциозни болести.“

Изследователите, провели настоящото проучване, споделят, че не знаят защо COVID-19 има толкова дълготрайни ефекти върху сърдечносъдовата система.

По-ранни изследвания показват, че коронавирусът може да зарази клетките, покриващи стените на кръвоносните съдове. Вирусът е открит също и в лепкави артериални плаки, които могат да доведат до разкъсване, причинявайки инфаркт или инсулт.

„Възможно е просто COVID-19 да води до трайно увреждане на артериите и сърдечносъдовата система, което продължава да се проявява с течение на времето.“, коментира Хуман Алей, професор по биохимия и молекулярна генетика в Университета на Южна Калифорния.

Защитни фактори

Алей и неговият възпитаник Джеймс Хилсър проучват по-задълбочено на какво може да се дължи дългосрочният ефект на коронавируса върху сърдечносъдовата система. Това, което учените установяват, е, че кръвната група е от съществено значение. Оказва се, че хората с нулева кръвна група са изложени на по-нисък риск както от сърдечносъдови заболявания, така и от COVID-19.

В настоящото проучване участниците с кръвна група 0, хоспитализирани с COVID-19, са били изложени на по-нисък риск от инфаркт или инсулт, отколкото тези с кръвни групи А, В или АВ. Това обаче не означава, че не съществува риск, а само, че кръвната група е фактор, който трябва да се има предвид.

Изследователите вярват, че генът, който кодира кръвната група, може да играе роля по отношение на риска от инфаркт и инсулт след COVID-19, но не са сигурни по какъв начин точно.