Вирусът, децата и COVID-19 – защо инфекцията протича по-леко

Защо инфекцията със SARS-CoV-2 протича по-леко при децата? Какво представлява мултиситемният възпалителен синдром и има ли продължителен COVID-19 при подрастващите.

Защо инфекцията със SARS-CoV-2 протича по-леко при децата

Едно от нещата, които разбрахме от началото на миналата година е, че тежестта на клиничната картина, нуждата от болнично лечение и смъртността от COVID-19 рязко нарастват с напредване на възрастта. В същото време повечето заразени със SARS-CoV-2 деца са безсимптомни или проявяват леки симптоми, най-често треска, кашлица, фарингит, стомашно-чревни оплаквания и промени в обонянието или вкуса. Нивата на хоспитализация (

При повечето от останалите респираторни вируси (например, респираторно-синцитиален вирус, метапневмовирус, парагрип, грип) обаче, сценарият е коренно различен и при тях разпространението и тежестта на инфекцията са по-високи при децата. Защо това е така все още не е съвсем ясно.

В стремежа си да обяснят разликата в тежестта на COVID-19 при деца и възрастни, учените разглеждат две групи фактори: тези, които излагат възрастните хора на по-висок риск от тежко боледуване и такива, които защитават децата.

Сред причините, за които се предполага, че може да повишат склонността на възрастните хора към по-тежко протичане на COVID-19 са:

а) свързаните с напредването на възрастта увреждания на стените на кръвоносните съдове и измененията в процеса на кръвосъсирване;

б) остаряване на имунната система и склонност към възпалителни реакции;

в) по-голямо разпространение на съпътстващи заболявания, предразполагащи към тежък COVID-19;

г) по-ниски нива на витамин Д и др.

Има данни, че витамин Д играе благоприятна роля за намаляване на възпалението при пациенти с COVID-19, като стимулира молекулите (цитокините) с противовъзпалително действие и намалява нивата на провъзпалителните. Освен това витамин Д понижава изявата на молекули (DPP4/CD26), които подпомагат навлизането на вируса в клетката, т.е. инфекцията.

А ето и част от факторите, които вероятно предпазват децата от „хватката“ на SARS-CoV-2:

• Една от причините за по-лекото протичане на инфекцията при децата е, че те имат гъвкава и добре „подготвена за битка“ имунна система, която успява да задържи вируса в горните отдели на дихателната система. Началните години от живота са време, в което организмът се среща за пръв път с обитаващите света наоколо инфекциозни агенти и е нормално да е подготвен за това.
• Друго възможно обяснение е по-слабата изява на рецептора (ангиотензин конвертиращият ензим 2) върху повърхността на клетките на респираторните пътища – вирусът използва този ензим като своеобразна входна врата, за да навлезе в клетката.
• Предполага се, че значение имат особености на микробиома - онези 9 милиарда вируса, бактерии, гъбички и паразити, с които всеки един от нас съжителства и чийто състав и структура се променят с напредването на възрастта (намалява разнообразието им например).
• При децата се откриват по-високи нива на мелатонин. Мелатонинът е един от хормоните, които нашият мозък произвежда. Задачата му е да спомага за здравословен сън и да регулира „вътрешния часовник“ (денонощния цикъл) на тялото ни. Проучванията показват, че той е ефективен при проблеми с безсъние и лечение на главоболие, тревожност и други патологични състояния. Хормонът привлече интереса на изследователите и във връзка с COVID-19 и ваксините срещу него. Предполага се, че благодарение на своите антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти мелатонинът може да подпомогне лечението на COVID-19. В допълнение, пълноценният сън е важен за нормалното функциониране на имунната система.
• Обсъждат се и неспецифичните ефекти, които някои живи ваксини срещу други инфекциозни агенти може да проявяват. Сред тях е ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR ваксина), за която се допуска, че е възможно да осигурява кръстосана защита и по отношение на SARS-CoV-2 – това би обяснило поне частично по-високата устойчивост на децата към инфекция с коронавируса в сравнение с по-възрастното население. Предположението се основава на наличието на известна прилика между участъци, съдържащи се в белтъци на SARS-CoV-2, морбилния и рубеолния вирус. Все още не знаем със сигурност дали имунитетът, придобит чрез MMR ваксината, може да действа и срещу SARS-CoV-2. Изказана беше и идеята, че БЦЖ ваксината също може да има предпазно действие, но тя също не е категорично потвърдена.

Макар децата като цяло да прекарват по-леко инфекцията със SARS-CoV-2, при тях също се наблюдават усложнения. Подобно на възрастните, децата със съпътстващи заболявания може да са в повишен риск от тежко протичане на COVID-19. Сред тях са затлъстяване, имунни дефицити, диабет, астма, хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни заболявания, генетични и неврологични заболявания, смущения в обмяната, сърповидно-клетъчна анемия. Уязвими са и малките деца на възраст под 1 година.

Смъртните случаи от COVID-19 при деца са изключително редки. На 15 юли 2021 г. статия в списание “Nature” съобщи, че заболяването е причинило 25 смъртни случаи при деца и юноши под 18 години във Великобритания между март 2020 г. и февруари 2021 г. (за същия период са регистрирани общо 3105 смъртни случая в тази възрастова група в страната). Около половината от тях са при деца със сериозни съпътстващи увреждания (с необходимост от помощни устройства при хранене или дишане). Никое от тях не е имало астма или диабет тип 1. Анализът на данните разкрива, че някои състояния, включително затлъстяване и сърдечни или неврологични нарушения, се свързват с по-висок риск от тежко протичане и неблагоприятно развитие.

Специалистите предупреждават, че ниският процент на тежко заболяване причинено от SARS-CoV-2 при децата е важна новина, но това съвсем не означава, че вирусът няма значение за тях и не бива да притъпява бдителността ни. Тревога буди мултисистемният възпалителен синдром при деца (MIS-C), както и възможността за продължителен COVID-19 при тях. Освен това голяма част от данните, с които разполагаме, са получени при предишните варианти на вируса и няма как да предвидим в каква посока ще протече еволюцията му.

Мултисистемен възпалителен синдром при деца (MIS-C)

Нарича се така, защото освен с треска, протича с възпаление, което може да обхване различни органи и тъкани, включително сърцето, белите дробове, бъбреците, мозъка, кожата, очите, храносмилателната система. Често се наблюдават сърдечни увреждания. Признаците и симптомите зависят от това кои области на тялото са засегнати. Докладван е за първи път през април 2020 г., като веднага е направила впечатление приликата му с т.нар. болест на Кавазаки.

MIS-C е в процес на активно изучаване. Все повече данни показват, че се среща и при възрастни хора, въпреки че при тях първоначално може да остане незабелязан на фона на тежко протичащ COVID-19 при наличие на сърдечни или други съпътстващи заболявания. Случаите при подрастващите „бият на очи“ поради разгърналата се драматична картина при деца, които до този момент са били в добро здраве и от повечето от тях не се е очаквало да развият тежка форма на заболяването.

Мултисистемният възпалителен синдром е рядко събитие - развива се в малка част (<0,1%) от децата от 2 до 6 седмици след заразяването им със SARS-CoV-2. В резултат от приложената терапия повечето деца, които са диагностицирани с него, се възстановяват. Състоянието на някои обаче бързо се влошава до степен, в която животът им е изложен на риск.

Продължителен COVID-19 при деца

В процес на активно изучаване е продължителният COVID-19 при децата. Публикации по темата намериха място в списанията „Nature“ (14.07.2021) и „The Pediatric Infectious Disease Journal“ (16.09.2021). Сред най-често съобщаваните симптоми при тях са главоболие, умора, нарушение на съня, проблеми с концентрацията, болки в коремната област, в мускулите или ставите, загуба на апетит и тегло и др. Продължителността им обикновено не надхвърля 12 седмици, макар в някои от проучванията да се наблюдават и след по-дълъг период от време.

Изследователите обаче предупреждават, че разграничаването на последствията от инфекцията със SARS-CoV-2 от тези, дължащи се на самата пандемия никак не е лесно.

Децата минават през труден период, затварянето на училищата и останалите ограничения ги лишиха от нормалните им срещи с приятели и любими дейности, притесняват се за здравето на близки, нарани ги болката от загубата на скъпи хора.

Не бива да забравяме и това, че симптоми като необичайна умора са често срещани в тази възрастова група като цяло. Важна част от проучванията е попълването на анкетни карти от децата и юношите, но не всички са го направили.

Не е изключено тези, които са отговорили, да са били в по-лошо здравословно състояние (и да са искали да споделят проблема си) в сравнение с онези, които не са ги изпратили.

За получаването на обективни резултати е необходимо наред с групата на преминалите през инфекцията участниците, в изследването да е включена и т. нар. контролна група от приблизително същия брой техни връстници, които живеят и учат при подобни условия, но не са се заразявали със SARS-CoV-2. Такава група не е предвидена при всички изследвания и е трудно да се направи сравнителен анализ. Освен това продължителният COVID-19 е ново състояние и при него все още няма стандартизирано определение за клиничната му диагностика.

Ясно е, че такъв проблем съществува, но са необходими още изследвания, за да бъде определен „профила“ на продължителния COVID-19 при деца и юноши и неговите действителни измерения. Това е особено важно за съпоставянето на риска и ползата при взимане на решение за ваксиниране на деца под 12 години.

Тъй като рискът от тежко заболяване при тях e нисък, продължителният COVID-19 се превръща във важен фактор, който може да натежи от едната страна на везните.