SARS-CoV-2 и Респираторно синцитиалният вирус

Респираторно синцитиалният вирус (РСВ) е идентифициран за първи път при шимпанзета през 1955 г. а скоро след това става ясно, че може да бъде патогенен и за хората.

Кой е респираторно синцитиалният вирус?

Вирусът принадлежи на семейство Pneumoviridae, геномът му е едноверижна РНК молекула. Разпознат е като един от най-честите причинители на респираторни инфекции при деца в световен мащаб - заразява 90% от най-малките през първите 2 години от живота им. Често протича като настинка, но проявите му включват бронхиолит при кърмачета/малки деца и остър бронхит при по-големи деца, може да доведе до пневмония.

Изчислено е, че РСВ годишно се свързва с 33 000 000 инфекции на долните дихателни пътища и 3 200 000 хоспитализации при деца под 5-годишна възраст, а броят на смъртните случаи варира от 55 000 до 200 000 – това го нарежда сред водещите причини за детска смърт в световен мащаб, като най-засегнати са страните с ниски и средни доходи. Наличието на подлежащи белодробни или сърдечни заболявания може да увеличи тежестта на инфекцията.

Недоносените бебета, малките деца (особено тези под 6 – 12 месеца) и възрастните хора с отслабена имунна система са изложени на особено висок риск.

Смъртността от респираторно синцитиалния вирус е по-висока от тази при сезонните грипни инфекции. В общата популация честотата на инфектираните с РСВ пациенти приети в болница е около 1% до 3%, а при недоносените бебета е 10% до 25%.

Активността на РСВ е сезонна в повечето части на света и по този начин оказва значителен натиск върху здравните услуги по време на обичайните епидемии. В Северното полукълбо сезонът на РСВ обикновено започва в края на лятото в тропиците и късните есенни или ранните зимни месеци в районите с умерен климат.

Появата на SARS-CoV-2 разтърси не само нашия свят, но и този на вирусите

Макар да са познати повече от 300 вируса, причиняващи респираторни заболявания при хората, преди COVID-19 грипът беше най-тежката и най-честата инфекция през есенно-зимния сезон. Появата на нов играч в лицето на SARS-CoV-2 и въведените противоепидемични мерки значително ограничиха разпространението на неговите „колеги“, доказателство за което са и най-слабите грипни сезони през последните две години.

В опит да бъдат прогнозирани най-големите рискове за здравето през зимата на 2021/2022 година, в Обединеното кралство беше създадена специална консултативна група, чиито заключения бяха публикувани в списание „British Medical Journal“ на15 юли 2021 г.

От анализа на наличните данни стана ясно, че облекчаването на ограниченията в страната през лятото на миналата година даде път на инфекции, с които обичайно се срещаме през зимните месеци. Сред тях са РСВ, парагрипни вируси и риновирусите. Подобни сигнали дойдоха и от САЩ, където през март 2021 г. РСВ започва да набира ръст (вместо да отзвучава съобразно сезонния му „график“), за да достигне високи стойности през лятото, когато се разпространи изключително интензивно заедно с Делта варианта на SARS-CoV-2. Повишаване на случаите на инфекция с РСВ след периодите на блокиране, по време на които нивото на този вирус е било много ниско, беше регистрирано и в Япония, Швейцария, Австралия и Южна Африка.

Според специалистите факторите, предизвикали това извън сезонно активизиране на РСВ са два:

• прескачането на един сезон, в резултат на което са се „натрупали“ два пъти повече деца, на които им предстои за пръв път да се срещнат с РСВ и са чувствителни към него;
•  установената при по-ранни проучвания склонност на коронавирусите, които причиняват настинки при човека, да се разпространяват заедно с с РСВ.

Въпросът дали "Делта" вариантът е помогнал на РСВ да се „изяви“ толкова успешно, при това не в „обичайния“ си сезон, все още няма отговор.

Излизането на РСВ извън профила на обичайното му разпространение предизвика вниманието на учените. И има защо.

Инфекцията с РСВ води до по-тежко заболяване и повишава необходимостта от болнично лечение при високорискови бебета. Сезонното му разпространение позволява предприемането на профилактични мерки при уязвимите деца, включително чрез прием на моноклонални антитела. Затова всяка неочаквана промяна в обичайната „програма“ на РСВ никак не е добре дошла.

Съвместна инфекция с РСВ и SARS-CoV-2

Съвместната инфекция с тези два вируса е обект на изследване и вече са публикувани резултатите от няколко проучвания. Все още няма категорично заключение за хода на протичането й. Специалистите допускат тя да окаже влияние върху лечението и прогнозата на заболяването, да породи необходимост от по-високо ниво на медицински грижи, да увеличи продължителността на болничния престой и риска от развитие на усложнения (включително остър респираторен дистрес синдром), не е изключено да доведе до по-сериозно увреждане на имунната система.

Илюстрация за този възможен сценарии са данните от проучване (публикувано в „The Pediatric Infectious Disease Journal“ през 2021 г.), проведено върху 32 деца на възраст под 24 месеца, настанени в болница с COVID-19.

Намерено е, че 18,7% от тях са инфектирани и с РСВ - тези пациенти са имали значително по-дълъг болничен престой. Въпреки това обаче при тях не са наблюдавани значителни разлики по отношение на необходимостта от интензивни грижи и механична вентилация или смъртност.

При друго изследване, осъществено в град Ухан и обхванало 250 пациенти с COVID-19, РСВ е открит при 12 от тях (4,8%). Пациентите инфектирани с два вирусни болестотворни агенти, са имали по-дълъг болничен престой в сравнение с тези, заразени със SARS-CoV-2 и бактериален патоген. При някои от проучванията, не е установено наличие на съвместна инфекция със SARS-CoV-2 и РСВ, а в други не е потвърдено категорично по-тежкото протичане на двойната инфекция.

Фактори, които улесняват съвместната инфекция с различни вируси

Това може да бъде подпомогнато от предизвикано с вирус увреждане на дихателните пътища, намалена способност на лигавицата на носа и намиращите се в нея реснички да уловят нахлуващите отвън патогени, проблеми с имунната система.