Два часа упражнения седмично намаляват ставните болки

Акценти

Хората с болки в ставите, които правят упражнения по два часа седмично, чувстват по-малко болка, посещават личния си лекар по-рядко и взимат по-малко болнични. До този извод стига проучване, в което изследователи анализират как 40 000 британци с болки в гърба, тазобедрената става или коляното са се справили, когато са спортували два часа седмично в продължение на 12 седмици.

Какво е въздействието на правенето на упражнения два часа седмично

Проучването, проведено от Nuffield Health, Frontier Economics и Manchester Metropolitan University1, показва как въздействието върху живота на страдащите от такива проблеми е толкова голямо, че предизвика призиви към Националната здравна служба (NHS) да направи физическата активност стандартна част от лечението за многобройните хора, борещи се с мускулно-скелетни заболявания.
Ако 3,7 млн. британци с болки в ставите, но без план за грижи, правят упражнения по два часа седмично, тогава те, техните семейства, NHS и икономиката на Обединеното кралство биха се възползвали с до 34 млрд. паунда, коментират изследователите.

Над 40 000 души, страдащи от болки в ставите, са ползвали 110 фитнес зали в Обединеното кралство. Те посещавали два пъти седмично едночасови занятия, водени от специалист по рехабилитация. Участниците правели упражнения за подобряване на стабилността, мобилността, силата и сърдечносъдовото здраве. Хората отчитат следните ползи след посещенията във фитнес залите:

• Усещат средно 35% по-малко болка.
• Посещават личния си лекар с 29% по-рядко.
• Почти наполовина намаляват болничните.
• Грижите за тях от страна на семейството се редуцират с 21%.

"Персонализираните, структурирани упражнения са едно от най-ефективните лечения за хора с дългосрочни заболявания. Ако движението беше хапче, то щеше да е най-мощното лекарство на планетата, но въпреки това все още не се предписва достатъчно. Интегрирането му като лечение в общото здравеопазване би променило живота в мащаб, какъвто никое лекарство не би могло", казва д-р Давина Денисчиц, благотворителен и медицински директор на Nuffield Health.

Качеството на живот на участниците, свързано със здравето, се подобрява с 13%, което се изчислява на стойност 6680 паунда във финансово изражение. По подобен начин намаляването на болничните дни е оценено на 501 паунда, докато 10-процентното увеличение на удовлетвореността от живота на семейството им е оценено на 4765 паунда. Ник Уули, мениджър във Frontier Economics, казва, че в началото на програмата за болки на ставите един от всеки четирима от посещавалите занятията не е могъл да работи, докато до края на 12-те седмици почти всеки един на всеки 10 е бил достатъчно здрав, за да се върне на работа.

Държавата ще залага на превенцията

В анализа се препоръчва Националната здравна служба да включи структурирани програми за упражнения в насоките на най-добрите практики, както и да стимулира болниците и общопрактикуващите лекари да насочват към тях пациентите, които отговарят на условията.

Въпреки това, главният изпълнителен директор на благотворителната организация Versus Arthritis Дебора Алсина коментира, че макар упражненията да подобряват качеството на живот на хората със ставни проблеми, те не са панацея. Според нея хората може да имат проблеми с включването на упражненията в живота си и често срещат спънки при достъпа до ефективно лечение и подкрепа от NHS, липса на възможности за лечение и големи забавяния при поставянето на диагноза.

Резултатите от проучването се потвърждават и от 6-седмична програма за намаляване на болката, състояща се от обучение, самоконтрол и упражнения, провеждана от някои тръстове на NHS в Англия. Тя е наименувана Escape Pain и е използвана от 15 000 души, при които е установено, че се подобрява качеството на живот на тези с артрит, като в същото време спестява време и пари на NHS.

Властите вече са дали своето обещание, като говорител на Министерството на здравеопазването и социалните грижи заяви, че в изготвения 10-годишен здравен план NHS ще бъде трансформирана така, че грижите да са насочени към превенцията, а не към болестта, за да поддържат хората здрави и независими за по-дълго време.