Българите продължават да изпитват страх от възможно заразяване с COVID-19

Последното проучване на „Галъп интернешънъл“ показва, че 51% от българите продължават да изпитват страх от възможността от зараза с COVID-19. Това е осмото по ред изследване. Този път в проучването, осъществено от 4 до 7 юни 2020-а, участват 850 души.

В началото на април страх от заразата изпитват 69%, което показва ясно намаляването през юни и постепенното утихване на притесненията.

Намалели са хората, които определят заплахата от COVID-19 като преувеличена. Сега подобно мнение изразяват 58% от участниците в проучването, докато в средата на март по този начин приемаха нещата 73%.

Че в обществото е настъпило успокоение, говори и фактът, че 72% приемат, че ситуацията е под контрол и само за 24% това не е така. В същото време обаче от „Галъп Интернешънъл“ подчертават, че проучването е преди новините за различните огнища на заразата от преди няколко дни.

За 77% правителството се справя добре с критичната ситуация, 83% са сигурни, че отделният човек е отговорен за здравето си, а не управляващите. Повече от половината са спрели да посещават театрални спектакли, кино и концерти, ограничили са посещението по заведения, магазини и спортни събития, както пътуванията и събиранията. 41% ограничават дори излизането от дома си.

Повишил се е процентът на хората, чиито доходи са намалели заради COVID-19. Ако през март те са били 45%, сега са вече 5 %. 61% се надяват до края на годината ситуацията да се нормализира.

И настоящото проучване показва, че продължава да доминира страхът от икономическите последици и оцеляването във време на криза.

В същото време президентът на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев представи своя втори по ред анализ, посветен на темата COVID-19.

COVID-19 не е новост в контекста на семейството на коронавирусите, новото обаче е реакцията на хората, защото излиза отвъд здравия разум, убеден е социологът, който оповести и раждането на нова религия – тази на тялото. Заглавието на този анализ е показателно в контекста не само на връхлетялата ни пандемия, но и на начините, по които я разбрахме, оценихме и реагирахме. „Най-новият култ или новото „нормално“ я е нарекъл Кънчо Стойчев и очевидно тя отговаря напълно на реалността.

Оказва се, че вирусът ни провокира да мислим за себе си единствено като за тяло, на което сме пазители. А защо става дума за нова религия? Отговорът на Кънчо Стойчев е изключително ясен, логичен и обоснован.

Няма как да се говори за пандемия, ако се съобразим с критериите, според които за такава трябва да има поне 350 000 000 заразени в света. В момента те са 7 500 000 души. В България са под 3000, а за да бъде обявена епидемия трябва да има 20 000 болни на 1 000 000 души. Проверката на починалите показва, че около 60% от тях са били с напреднала форма на рак, 20% са имали тежък диабет, а останалите – други хронични болести. Констатирайки всичко това, Стойчев призовава да не смятат, че е от хората, за които COVID-19 не съществува. Големият проблем е реакцията на хората. Заместването на здравия разум с паника и страх.

От първото глобално проучване, осъществено от Асоциацията, става ясно, че във всички страни 80% от хората са паникьосани, обичат правителствата си, готови са да се откажат от свободата си и спряха да работят. Не по-различно е и второто изследване. Всичко това кара авторът да отбележи, че няма отговори, но е убеден в продуктивността на факта, че формулира въпроси.

А те са дали ще бъдем 22-та цивилизация, успяла да се самоунищожи, подобно на другите 21, представени в труда на Тойнби. Дали сме толкова наивни да повярваме, че можем да унищожим всички вируси, ще търсим ли отговорност от управляващите за неконституционните мерки и дали сме толкова глупави да възприемем фалшивата дилема „здраве или икономика“?

Важен акцент в анализа е изводът, че свободата става старомодна, защото е в ума, здравето става физическо, а не духовно състояние, а лекарите се превръщат в новите пазители на истината, защото отговарят за човешките тела и така се ражда новата религия. Религията на тялото, която изисква постоянен страх и паника.

Анализът завършва с въпроса: „Ние идиоти ли сме?“, провокиран от припомнянето на определението, дадено от класически китайски философ, че идиотът е човек, който не може да направи разлика между малко и голямо.