Галъп Интернешънъл отчита колебание у българите по въпроса за ваксините

Първото за новата 2021 г. бързо проучване на Центъра за обществени и политически изследвания „Галъп Интернешънъл“ показва, че обществото вече не се тревожи толкова силно за COVID-19, но е налице колебание за ваксините.

800 души от цялата страна отговарят на въпроси за COVID-19. Изводите са, че в настоящия момент хората са спокойни и паниката не е надделяла. Очевидно, казват изследователите, мерките са успели и от тях има ефект. В същото време е налице сериозно колебание, когато става дума за ваксинацията, която е в ход над петнадесет дни. Ще е нужда интензивна работа, която да убеди българите да се ваксинират. Изследването показва, че готовността им не е ниска, но и колебанието не е малко.

Ваксините

Ще се ваксинирате ли, е първият въпрос, а отговорите показват ясно, че не са малко желаещите да го направят, особено в контекста на обичайно ниските нива на ваксиниране в страната.

30% ще се имунизират срещу COVID-19. 46% обаче не смятат да го направят. Още не са решили 23% от участниците в проучването.

Екипът на „Галъп Интернешънъл“ смята, че делът на колебаещите се ще се променя в зависимост от сведенията. Вероятно влияние ще окажат и начините, по които ще бъде организирана и реално осъществена информационната кампания. До момента здравното министерство дава заявка, че българите ще бъдат най-осведомените европейци. Нужна е добра комуникация за процеса на ваксиниране, е другият извод.

Вторият съществен въпрос по темата, който социолозите задават, е дали ваксините срещу COVID-19 са безопасни, или крият опасности. И в този случай процентът на смятащите ваксините за опасни е повече от вярващите в тяхната безопасност.

34% са убедени в безопасността им, а 48% казват, че ваксините крият опасности. 18% не могат да определят дали са безопасни. Този дял е сериозен за подобен тип изследвания, припомнят социолозите. Те определят колебанието като резултат от несигурността в безопасността. Тази несигурност от своя страна е свързана и с липсата на пълна информация. Напълно възможно е с времето да укрепне и чувството за сигурност. За целта е нужна сериозна работа от страна на държавата и здравните власти и прецизно организирана кампания, която да е в състояние не само да затвърди мнението на вярващите в безопасността на ваксините, но и да промени нагласите на противниците и колебаещите се.

Мерките

59% смятат, че удължаването на мерките е свършило добра работа. На противното мнение са много по-малко – 39%. Възможно е намаляването на случаите на COVID-19 да кара хората да бъдат благосклонни към наложените от властта мерки. Социолозите припомнят, че мерките бяха подкрепени масово в края на ноември, когато бяха обявени. Дължи се на страха на хората от високия брой на заразените в този период . Малко по-късно проучване на „Галъп Интернешънъл“ показа, че сериозна част от хората подкрепят обещанието рестрикциите да бъдат прекратени на 21 декември 2020 г. В този смисъл решаващ фактор за настоящото добро отношение към неспазеното обещание за отваряне е намаляването на заразените. 64% са убедени, че мерките са ефективни, двойно по-малко - 34% са на противоположното мнение.

Интересен акцент по темата е, че десет месеца след първото затваряне на страната през март, обществото продължава да смята, че България се справя по-добре с кризата в сравнение с други европейски страни. Върху подобни усещания влияе не само усещането за ефективността на мерките, но и за тяхната либералност. 48% смятат, че това е така наистина, обратното мнение защитават 43%. През март обаче общественото мнение е било единодушно по въпроса за справянето с кризата.

Същото е съотношението на хората, отговорили на въпроса справя ли се или не премиерът Борисов. 48% отговорят с „да“, а 42% с „не“.

Сондажът показва още, че хората са спазили наложените ограничения по време на празничните дни. Само 2% признават, че са празнували с повече от 15 души. 84% са били в компании до десет, а 11 са били сами. От отговорите става ясно, че е напълно запазен афинитетът към социалния живот, който продължава да е силно затруднен.

Проучването е осъществено между 6 и 8 януари 2021 г.