България е несменяем лидер по смъртност от инсулт в света

През последните над две десетилетия България е несменяем лидер по смъртност от инсулт. Това заяви по време на дискусия на тема „Ще има ли България модерно лечение на инсултите“ доц. Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт, което заедно с „Индекс на болниците“ е организатор на форума.

Инсултите през 2022 г.

От десетилетия страната ни е несменяем лидер по смъртност от инсулт в света. Българите умират четири пъти по-често в сравнение с гражданите от страните в Европа. Още по-лошо е, че сме на последно място, когато става дума за лечението на заболяването.

През 2022 г. в 130 болници са лекувани 41 858 случая на исхемичен инсулт, показва анализът на „Индекс на болниците“, представен от Първан Симеонов.

Годишно в страната биват регистрирани над 47 000 случая. Данните показват още, че от тези над 41 000 случая едва при 2,5% от пострадалите е приложена тромболиза, а при 0,1% тромбектомия. Изводът е един и той е, че у нас приложението на модерните методи на лечение на инсулта се прилагат твърде ограничено и категорично недостатъчно.

И това е сериозният проблем, защото инсултът е не само лечимо, но и предотвратимо заболяване. Както подчерта доц. Росен Калпачки, това се случва, когато има реална превенция, прилагат се съвременните начини на лечение, рехабилитацията е персонализирана и пациентът бива наблюдаван след изписването му от болницата.

Съвременното лечение на инсултите

Тромболизата е едно от доказалите своята ефективност лечения. В Европа тя се практикува от 2002 г., а у нас се прави от 2005 г. Ако обаче в страните от Стария континент 10% от лечението е чрез тромболиза, то у нас тези проценти са 2,5%. Тромболизата е подходяща при пациенти, които са получили исхемичен инсулт – тромб е запушил мозъчен кръвоносен съд. Активното вещество започва да действа веднага за разграждане на тромба и отпушване на кръвоносния съд. Показанията на пациента обикновено се подобряват още в рамките на първия час. По мнение на лекари, при добро развитие на обстоятелствата, до 24 часа след лечението с тромболиза може да се постигне над 70% възстановяване на пораженията от инсулта.

Тромбектомията се прилага в случаите, когато тромболизата не е успяла да помогне. И ако според Европейския план за борба с инсулта този вид ендоваскуларна терапия е повече от 5% в случаите, то у нас процентите са 0,1 или става дума за направени през 2022-а 49 тромбектомии в четири лечебни заведения – три в София и едно във Варна. При тромбектомия тромбът се отстранява чрез вътресъдова минималноинвазивна интервенция. Прилага се специална аспирационна система, която се въвежда в мозъчните артерии чрез микроводачи и микрокатетри от бедрената артерия до мястото на запушването. Така съсирекът се вади механично, а кръвобращението в мозъка се възстановява веднага.

Съвременните методи за лечение на инсулт понижават сериозно смъртността и инвалидизацията, подчерта и проф. Силва Андонова, директор на УМБАЛ „Св. Марина“, Варна, която представи и работата на болницата, свързана с налагането на ендоваскуларното лечение на инсултите. Проф. Андонова припомни, че от 2016-а болницата разполага с високотехнологичен мозъчносъдов център, а от 2018-а организира Национална конференция по инсулта.

Причините за слабото приложение на съвременните методи за лечение на инсулт

Липсата на достатъчно болнични структури, които да прилагат ендоваскуларното лечение, е една от сериозните причини. 130 лечебни заведения лекуват инсулт, но съвременното лечение се прилага в не повече от 12. От тях в 8 се извършват тромболизи над 5%, а в три – над 10%.

Липсата на опит и на системно обучение на специалистите е втората по значимост причина. Както подчерта доц. Калпачки, от 10 болници само две са университетски и обучават студенти.

Когато става дума за прилагането на съвременно лечение, е добре да се знае, че специалистите трябва да се обучават постоянно. Това е екипна работа, в която се включват много и различни групи от професионалисти както от болниците, така и от спешните и центровете за лечение на инсулт, категорична беше проф. Силва Андонова.

Липсата на информираност на обществото за ранното разпознаване симптомите на инсулта е следващата по значимост причина. „Тук има с какво да се похвалим обаче“, заяви доц. Росен Калпачки.

Става дума за програмата FAST Heroes 112, благодарение на която няколко хиляди деца от детските градини знаят как да разпознават инсулта. „Инициативата е похвална и е част от пътя, който обществото ни трябва да извърви. Пациентските организации също са важен фактор, за което благодарим. От сдружението "Инсулт и афазия" постоянно ни бутат, за да вървим напред“, каза доц. Росен Калпачки.

>>> Елица Хадживълчева: За една година 1333 деца се научиха да разпознават симптомите на инсулта

Сериозен проблем е и липсата на кадри. Ако това почти не се усеща в столицата и още няколко по-големи областни центрове, не така стои въпросът в по-малките населени места. Там е почти невъзможно да бъдат прилагани съвременни методи, защото работещите са на критичния минимум.

Важна е още и личната ангажираност на невролозите.

Сериозен е проблемът с липсата на Национален план за борба с инсулта и на стратегия. В България няма и регистър. Още по-тревожна е липсата на организация. Защото при инсулта става дума за борба за всяка минута.

>>> Българското общество знае критично малко за инсулта

„Инсултът не е във фокуса на вниманието на управляващите“, смята доц. Калпачки, който е убеден, че липсата на ангажираност е в основата на множеството проблеми.

Основният извод е, че съвременните методи за лечение на инсулт, които са в състояние да спасят живота на голям процент от пострадалите и да ги предпазят от инвалидизация, се прилагат крайно недостатъчно у нас.

Бъдещето

Възможно ли е ситуацията да се промени и у нас да започне най-накрая реално и в пълна степен да се прилага лечение на инсулта, доказало своята ефективност и спасяващо живота?

Възможно е, но за да се случи, са нужни целенасочени действия и усилията на цялото общество. Това включва политическа воля и реален, а не на думи ангажимент от страна на управляващите, добра организация, изработването на работещи, а не просто на хартия документи, като Национален план и стратегия за борба с инсулта например, създаването на протоколи и стриктни правила, които не се променят от днес за утре. Държавна политика, насочена към работещите в системата, свързана със създаването на условия за задължането им, но и за квалификацията и професионалното им развитие и усъвършенстване.

>>> Статините намаляват риска от инсулт

Съветникът на здравния министър Аркади Шарков съобщи, че е създадена работна група, която да изготви плана за борба с инсулта и се разработва проект за изграждането на 10 високотехнологични центъра за лечение на инсулт – известни като строук центрове.

Не е възможно обаче, всичко това да стане изведнъж. Изоставането ни е твърде сериозно и резултати ще има единствено, ако целите са реалистични и се действа стъпка по стъпка, убедена е проф. Силва Андонова.