Ваксинацията срещу COVID-19 у нас – възможна ли е мисията
Възможно ли е наистина броят на българите, които се ваксинират срещу COVID-19 да нарасне в следващите няколко месеца? При това без да го правят, защото са задължени или защото срещу това ще получат пари или друг вид облаги. Трудно е да се отговори. Важно е обаче да има обществен дебат по тези въпроси, както е важна и информационна кампания, която представя смислени и научни аргументи в полза на ваксинирането.
Ваксинацията у нас
В момента България разполага с всички ваксини, одобрени от ЕК и разрешени за употреба от Европейската агенция по лекарствата. Количествата са предостатъчни. Проблемът е, че страната ни продължава да бъде на последното място по брой ваксинирани. Защо е логичен въпрос.
Добре е да отбележим, че проблемът в никакъв случай не е единствено и само в България. Френското правителство бива критикувано постоянно от месеци за забавените темпове на имунизация в страната и за мудните действия, а в същото време броят на нежелаещите да си поставят ваксина срещу COVID-19 французи не е никак малко. Подобна е ситуацията и в Русия.
Факт е, че у нас процесът по ваксинация започна объркано, създаде хаос, напрежение и почти успя да откаже мнозина. Освен липсата на организация, сериозен проблем се оказа разнопосочното говорене по темата и огромното количество информация, което провокира буйния разцвет на конспиративните теории. А още по-сериозният проблем е, че кризата се управляваше повече политически, отколкото медицински, а българинът отдавна не вярва на политиците си. За съжаление това недоверие той пренесе върху собственото си здраве и реши, че нищо от казаното не отговаря на истината.
В този смисъл настоящият служебен министър на здравеопазването е прав, когато казва, че ваксинирането е доброволен акт, който човек трябва да направи след информиран избор, а не защото са го подкупили с пари. Д-р Стойчо Кацаров и екипът му насочиха усилия точно в тази посока – създадоха обществен съвет, убедени, че личности с авторитет от различни сфери на обществото, биха могли да помогнат на българите да вземат решение.
Ваксинацията не е ангажимент единствено на министъра на здравеопазването, а обща, национална мисия, категоричен е министър Кацаров. Той допълва още, че със сигурност ще помогне и информационна кампания, която е смислена, рационална, професионална. И е убеден, че няма по-голяма мотивация за един човек от това, че ваксинирайки се опазва своето и на близките си здраве. И може би най-важното, че имунизацията е доброволен акт и не може да бъде задължителна.
И все пак очевидно няма как да се мине без стимули, каквито в други държави, например, Гърция вече прилагат. У нас стана ясно, че обмислят вариант ваксинираните да получат ваучер за 50 лв., който да бъде използван за туристически услуги. Предложението е на Националния борд по туризъм.
От просветното ведомство обявиха, че започват информационна кампания. Учителите, които се ваксинират ще получат допълнително два дни платен отпуск, а учебните заведения, където има поне 70% имунизирани, ще се сдобият със свидетелство за принос към опазване на общественото здраве.
Преди дни стана известно и за работодател по Българското Черноморие, който е дал по 500 лв. на служителите си, които са си поставили ваксина срещу COVID-19.
Междувременно стана ясно, че има ваксини, чийто срок на годност изтича. Да бъдат изхвърлени е недопустимо. Особено в условията на очакваната четвърта вълна на пандемията и на факта, че има много държави, които не разполагат с ваксини.
Добрата новина е, че близо 300 000 дози ваксини, чийто срок на годност изтича в края на август 2021-а, ще бъдат дарени на съседни държави, които имат нужда от тях. Това съобщи в интервю за Нова телевизия служебният здравен министър.
Стойчо Кацаров заяви, че късно вечерта на 8 юли 2021 г. са получили разрешение от компанията, без което даряването на ваксини е невъзможно. В случая става дума за ваксините на „AstraZeneca”, към които у нас няма голям интерес. Освен тях обаче има и други ваксини, чийто срок изтича на 31 август 2021 г., така че от министерството продължават разговорите с различните компании.
Ваксини ще получат Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, кралство Бутан.
Дарението на ваксини
Дарението на ваксини е важен процес не само в Европа, но и в света. Това е начин страните, които не разполагат с нужните ваксини срещу COVID-19 да имат възможност да имунизират населението си. Дарението ще помогне в ускоряването на процеса навсякъде. Държавите обхващат все повече възрастови групи в опит да противодействат на поредната четвърта по ред вълна на заразата. Не на последно място е фактът, че срокът на годност на закупените огромни количества изтича. Би било истинско безумие да се бракуват и изхвърлят ваксини, особено като се има предвид, че има страни, в които те липсват.
Преди дни стана ясно, че Германия ще предостави 3 000 000 дози по програмата „Covax”. Хърватия ще дари 20 000 ваксини на “AstraZeneca” на Република Северна Македония, а Дания 2 000 000 дози. Израел изпрати 700 000 дози от ваксината на Pfizer/BioNTech на Южна Корея, която ще върне същото количество, но през септември. 200 000 ваксини на китайския производител „Синофарм“ предостави Унгария на Босна и Херцеговина и на Черна гора. Люксембург също се включи в инициативата „COVAX”. Решението е да дари 350 000 дози от ваксините на “AstraZeneca” и на „Johnson&Johnson”. Тепърва ще стане ясно къде точно ще отидат те. До края на месец юни 2021 г. държавите от ЕС са споделили повече от 2 500 000 дози ваксини с трети страни чрез „COVAX” и Европейския механизъм за гражданска защита.
Тези усилия продължават, защото ваксинационното неравенство в света е една от сериозните заплахи върху контрола на епидемията. Неслучайно от СЗО призоваха многократно за съпричастност и солидарност. За да бъде ограничено разпространението на различните варианти на вируса SARS-CoV-2 страните в света е нужно да положат сериозни усилия, за да успеят да ваксинират поне 10% от населението си до края на септември и поне 30% до края на 2021 г., а това означава обща нужда от 250 000 000 дози ваксина, казват експертите на Световната организация. Даряването на ваксини е не просто знак за солидарност, но и гаранция за сигурност на глобално ниво.
От 13% до 30% ваксинирани срещу COVID-19 българи
Възможно ли е наистина да нарасне двойно броят на хората, които ще се имунизират. Трудно е да се прогнозира. Ваксини има, места, където да бъдат поставяни при това без да се чака на опашки – също. Проблемът е в личния избор, който трябва да направи всеки. А върху него със сигурност влияние оказват огромен брой фактори. Сред тях на първо място стои обаче доверието. А изгубеното се връща изключително трудно. Нужни са постоянство, честност, всекидневни усилия и истински, а не клиширани послания. Нужно е да се чува ясно гласът на здравните специалисти. Нужно е медиите да предоставят достоверна, научна и проверена информация. Само така колебаещите се ще бъдат в състояние да вземат решение. Решение, което ще бъде резултат от осъзната необходимост, а не защото вземайки го, ще получиш награда.
- Имаме ли нужда от бустерна доза срещу COVID-19 и кои са определящите фактори
- Няма доказан нито един случай на починал заради поставена ваксина срещу COVID-19
- Генерал Джером Адамс очаква ваксина срещу COVID-19 до края на годината
- Д-р Фаучи: трета доза от иРНК ваксините ще осигури пълна защита срещу коронавируса
НОВИНАТА е свързана към
- Министър Кацаров с призив за ваксинация срещу COVID-19
- Да се допускат ли до учебните заведения деца без ваксини
- Проф. Тодор Кантарджиев: COVID-19 показа какъв щеше да е животът ни без ваксини
- Д-р Дрю Вайсман: иРНК технологията се използва не само във ваксини срещу COVID-19, но и срещу рак
- Експертите препоръчват хората с рак да си поставят трета доза иРНК ваксина срещу COVID-19
- Имаме ли нужда от бустерна доза срещу COVID-19 и кои са определящите фактори
- Ваксинирахте ли се срещу COVID-19?
- Генерал Джером Адамс очаква ваксина срещу COVID-19 до края на годината
- Д-р Фаучи: трета доза от иРНК ваксините ще осигури пълна защита срещу коронавируса
- Бил Гейтс: COVID-19 ще се превърне в сезонен грип след варианта Омикрон
Коментари към Ваксинацията срещу COVID-19 у нас – възможна ли е мисията