Вирусът на маймунската шарка мутира повече от очакванато – близо 50 варианта са установени през 2022 г.

Проучване на изследователи от Португалия показва, че последният щам на маймунската шарка има около 50 генетични варианта за 2022 г. Това е многократно повече в сравнение с предишни години, когато вирусът има не повече от една или две мутации на година.

Проучването

Изследването, осъществено от Националния здравен институт "Д-р Рикардо Хорхе" на Португалия, показва сериозно увеличение на броя мутации на вируса на маймунската шарка през 2022 г.

Един от водещите изследователи Жоао Пауло Гомеш коментира, че за екипа е било доста неочаквано да открие толкова много варианти. Резултатите от геномното секвениране на вируса на маймунската шарка показват средно 50 мутации. Те позволяват настоящият вирус да бъде разграничен от предишното огнище през 2018 г. – 2019 г. в африканските страни, Израел, Сингапур и Обединеното кралство.

Сегашният геном е подобен на секвенираните преди три години, но мутациите му са прекалено много.

Учените наблюдават, че десетте секвенирани вируса на маймунската шарка имат от две до три мутации помежду си. Изводът е, че очевидно вирусът еволюира твърде бързо.

Изводите

Продължава да няма яснота как мутациите на вируса на маймунската шарка могат да променят тежестта на заболяването.

Една от хипотезите за бързото предаване на болестта, е, че е мутирал така нареченият ортопоксвирус, което улеснява по-голямото разпространение на болестта сред хората. Все още хипотезата не може да се потвърди от анализите на генома.

„Твърде рано е все още, защото единственият по-подробен анализ на изследваните геноми показва, че по-голямата част от мутациите са неутрални или вредни, тоест те не са добри за вируса. Възможно е да са резултат от селективен натиск от страна на гостоприемника, който се опитва да елиминира вируса. Ензимът Apobec работи като антивирусно средство, защото предизвиква мутации във вирусите, докато те се репликират. Те имат специфичен модел, който е открит в мутациите на маймунската шарка сега“, разяснява друг от авторите на проучването – бразилският биолог Камила Малта Роман.

Другата линия на изследване е за вирус, натрупал много мутации за кратък период от време в резултата на ензима Apobec.

„Възможно е мутациите да са резултат от опит на гостоприемника да контролира вируса, а не обратнотото, тоест вирусът се адаптира, за да се разпространява по-лесно“, обобщава Камила Малта.

„Вирусът на маймунската шарка, открит в Португалия е по-малко агресивен от вида, който се разпространява в Африка. Но е добре за пореден път да кажем, че той се различава от вируса SARS-CoV-2 и се разпространява много по-бавно от него като засяга много малък брой хора“, казва Жоао Пауло Гомеш.

Учените са категорични, че са нужни още изследвания, за да разберат по-добре промените във вируса и да установят какво е влиянието им върху заболяването.

Геномът на маймунската шарка

Екип изследователи от Националния здравен институт „Д-р Рикардо Хорхе“ е първият, който идентифицира генетичната последователност на вируса на маймунската шарка, който в момента се разпространява в Европа и САЩ. Веднага след потвърждаването на първите случаи на заразени в страната специалистите от Отдела по геномика и биоинформатика на Националния здравен институт секвенират генома и споделят информацията с международната научна общност. Това е ключов момент в разбирането на произхода на огнището и причините за бързото му разпространение.

Ръководителят на Отдела по геномика и биоинформатика Жоао Пауло Гомеш подчертава, че сравнението на генетичните последователности на вируса, получени в различните страни, е основата, която ще помогне да се разбере произходът на огнището. „Това ще ни позволи да приемем мерки в сферата на общественото здравеопазване за по-добър мониторинг и контрол на ситуацията“, казва Жоао Пауло Гомеш. Изследователят припомня, че вирусът е установен за първи път през 1958 г. Тогава възникват две огнища на заболяването при маймуни. През 1970 г. то е открито при хора в Демократична република Конго.

До момента са потвърдени 3200 случая на маймунска шарка в 48 държави. В България са установени 3 случая.

>>> България е поредната страна, в която са регистрирани случаи на маймунска шарка

Кризисният щаб на Световната здравна организация съобщава, че на този етап маймунската шарка не представлява глобална здравна криза. Тъй като обаче много от характеристиките на заболяването са необичайни, експертите от СЗО настояват разпространението на болестта да се наблюдава внимателно.