Генна терапия за епилепсия се активира само при пристъп

Учени от Еврейския университет в Йерусалим разработват генна терапия за епилепсия, която действа единствено по време на припадъци. Терапията създава саморегулираща се биологична система, която реагира в реално време на анормална мозъчна активност и ограничава прогресията на заболяването. Подходът на изследователите е преход от постоянния прием на лекарства към адаптивно лечение, което се включва само в условия на неврологичен стрес.

Интелигентната генна терапия

За разлика от конвенционалните генни терапии, които действат непрекъснато, терапията, създадена от екипа на проф. Таупик Шейх Ахмед от Фармацевтичния факултет на Еврейския университет в Йерусалим използва генетичен превключвател, който реагира единствено на неврологичен стрес. Когато нервните клетки станат хиперактивни, например, това се случва по време на припадък, превключвателят открива това състояние и активира незабавно лечението.

Както споделя ръководителят на изследването проф. Ахмед: „Нашата цел беше да създадем лечение, което работи с мозъка, а не срещу него. Вместо постоянна намеса искахме нещо, което се активира само по време на вредна и патологична дейност.“

Вероятно на това се дължи и определението на новата терапия като пробив в лечението на епилепсията.

Изследването

В центъра на тази ключова иновация е протеинът Nrf2. За него е известно, че предпазва клетките от оксидативния стрес, свързан с епилептични припадъци и мозъчни увреждания.

Непрекъснатото активиране на протеина Nrf2 може да повлияе на нормалната мозъчна функция. Изхождайки от този факт, учените вземат решение да сдвоят Nrf2 с промотора cfos – генетичен регулаторен елемент, който се активира естествено само в силно активни неврони, а това позволява времето и местоположението на терапевтичния отговор да бъдат определени изключително прецизно.

Авторите публикуват изследването в научното списание Signal Transduction and Targeted Therapy.

Резултатите

По време на предклиничните проучвания става ясно, че терапията намалява тежестта на гърчовете и понижава броят им като в същото време периодите между тях се увеличават значително. Екипът на проф. Таупик Шейх Ахмед установява още, че създаденият от тях модел на лечение подобрява паметта и мозъчната функция при модели на епилепсия. Според учените това със сигурност предполага възможности извън основното предназначение на терапията да потиска гърчовете.

Анализът показва още, че тя остава ефективна и в случаите, когато епилепсията е вече в действие, но и когато става дума за заболяване, което не се повлиява от лекарствата, тоест в сила е резистентност към тях.

Всичко това е важно, тъй като епилепсията е заболяване, което засяга над 50 милиона души в света, а един на всеки трима души, които страдат от него, не се повлиява от съществуващите лекарства. Не на последно място е фактът, че съвременните терапии могат да намалят честотата и тежестта на пристъпите, но не са в състояние да се справят със самото заболяване или да предотвратят прогресирането му.

„Изследването ни е доказателство за концепцията за по-интелигентен вид терапия. Терапия, която е прецизна, адаптивна и намалява почти до крайност нежеланите странични ефекти“, коментира ръководителят на разработката.

Откритията на екипа показват пътя към ново поколение динамични и саморегулиращи се терапии, чиято цел е да се намесят в ранния стадий на неврологичното заболяване.

Терапията може да намали нуждата от непрекъснат прием на лекарства и страничните ефекти, свързани с дългата употреба на антиепилептични медикаменти.

Не на последно място може да повлияе и на протичането на заболяването. Като се намесва в момента, когато се появява анормалната невронна активност, терапията помага за забавянето на свързаните с болестта промени в мозъчните мрежи.

Авторите казват още, че създаденият от тях генетичен дизайн може да бъде адаптиран към други неврологични състояния, за които са характерни епизодична или мрежова анормална мозъчна активност, например, посттравматична епилепсия, която е следствие от мозъчно увреждане, гърчове след инсулт и други форми на придобита епилепсия, свързани с кортикално увреждане. Може да има значение още за състояния като мигрена, някои двигателни нарушения, включително и болестта на Паркинсон.