Индия – страната с най-много жертви в резултат на мръсния въздух

Само през 2019 г. в Индия 1,67 милиона души губят живота си в резултат на силно замърсения въздух. Няма друга страна по света, която да плаща толкова висока цена.

Финансовото изражение на претърпените икономически загуби заради лошото качество на въздуха там е 36,8 милиарда долара, изчисляват експерти от международната обсерватория по замърсяванията и човешкото здраве към колежа в Бостън, индийският съвет по медицински изследвания и националната организация по обществено здраве.

Близо 20% от починалите индийци губят живота си заради мръсния въздух

През същата 2019 г. мръсният въздух е причина за смъртта на 17,8% от всички починали в Индия, се твърди в проучване, публикувано в списание "Lancet Planetary Health".

36,8 милиарда долара загуби представляват 1,36% от брутния вътрешен продукт на страната, изчисляват учени в доклад на тема "Ефекти от замърсения въздух върху здравето и икономиката на Индия".

Учените смятат, че загубите вследствие на замърсяването „биха могли да попречат на амбициите на Индия да се превърне в страната с БВП в размер на 5 трилиона долара до 2024 г. Подобряване качеството на въздуха не само би повлияло положително на здравето на индийското население, но и би имало благоприятен ефект върху икономиката.“

Водещият автор на проучването Филип Ландриган от колежа в Бостън е професор по биология, доктор по медицина и директор на международната обсерватория по замърсяванията и човешкото здраве. Според него „замърсената околна среда в Индия взема огромен брой жертви. Всяка година 1,67% милиона индийци губят живота си преждевременно, което е в пъти повече от жертвите на COVID-19."

Ако не бъдат предприети сериозни мерки за подобряване качеството на въздуха, последиците за 1,35-милиардното население на Индия биха били необратими, смята Ландриган, чието изследване е частично финансирано от Програмата за опазване на околната среда на ООН.

Дългосрочни последици върху здравето от замърсения въздух

Биологът е убеден, че екологичната криза в страната ще има сериозно отражение и върху живота и здравето на следващото поколение индийци. Тя увеличава риска от развитие на сърдечни заболявания, диабет и респираторни нарушения на по-късен етап от живота на хората.

Не по-малко тревожен е фактът, че мръсният въздух понижава коефициента на интелигентност. Ако управлението на страната не предприеме действия, ще претърпи сериозни социални и икономически щети.

Учените наблюдават с тревога динамиката, свързана с екологичните проблеми и произтичащите от тях болести. Така например ръстът на смъртност в резултат на мръсния въздух на закрито, в помещения без вентилация и на твърдо гориво, е намалял с 64,2% от 1990 г. насам.

За същия период случаите на починали хора вследствие на замърсяване на въздуха на открито с фини прахови частици са нараснали със 115,3%, а тези вследствие на замърсения и изтънял озонов слой – със 139,2%. Обратът се дължи на увеличения брой коли, камиони и автобуси, както и на въглищните електроцентрали.

Пряка връзка между замърсения въздух и БВП

Освен скочилия брой на жертвите и по-високата заболеваемост в резултат на лошото качество на въздуха, здравната система на Индия претърпява сериозни финансови загуби в размер на близо 12 милиарда долара само за 2019 г.

Експертите допълват, че климатичните промени задълбочават още повече проблема, защото затрудняват движението на въздушните маси, увеличават праховите частици и формират приземен озонов слой.

Те извършват анализ за всеки от щатите и откриват, че на места замърсяването на въздуха е три пъти по-голямо. Ландриган пояснява, че докато в южните щати са предприети мерки, които да ограничат неговите мащаби, то в северните проблемът става все по-сериозен и заплашва да нанесе още по-големи щети на здравето на хората и на самата икономика.

Според него съществуват сравнително прости решения за справяне със замърсяването, които са напълно приложими в Индия. Китай, която е с близко по брой население, одобри и вече прилага 5-годишен план за контрол върху замърсяването, чиито резултати са налице.

„През 1963 г. в САЩ бе приет Закон за чистия въздух, който ограничи замърсяването със 70%. Същевременно БВП на страната нарасна с цели 250%. Не по-различни са статистиките за страните в Европа, Австралия и Япония. Контролът върху качеството на въздуха не задушава икономиките, а точно обратното“, уверява Ландриган.

Готъм Ядама, декан на училището по социални дейности към колежа в Бостън, споделя: „Макар да се забелязва известен напредък по отношение на качеството на въздуха в закритите помещения, където основен фактор са печките за готвене на твърдо гориво, не е отпаднала необходимостта от строги и последователни мерки за справяне с бедността и намирането на алтернативни източници на електроенергия, за да се подобри неговото качество и на открито.“

Ядама подчертава, че една от важните, но и трудни стъпки би била да се даде възможност на бедните слоеве от обществото да използват по-чисти източници на енергия, които те да използват лесно в реалния живот. За целта е нужно да се предложат и след това приложат различни практики, както и да се потърси обратна връзка от самите хора, особено от жените, тъй като те са най-потърпевши от използването на познатите в момента печки на твърдо гориво.