Камилите ще помогнат на учените в битката с автоимунните заболявания

Изследване на структурата на терапевтични препарати на основата на антитела, които не съществуват в човека, но са налице при камилите, осъществяват сътрудниците от Института за изследване на протеините към Руската академия на науките. Модификацията на антителата ще доведе до подобряването на ефекта на медикаментите. Постигнатото до момента беше представено на научната конференция „Автоимунни и имунодефицитни заболявания“. 

За да бъде по-ефективен контролът върху автоимунните заболявания, се използват активно наноантитела, които представляват фрагменти от антитела, открити при камилите. Именно те са модифицирани от биолозите, а целта е да се намали имуногенността им (способността на антитялото да предизвика имунен отговор) за човека, а след това да бъдат използвани като терапевтични средства. 

Чрез вкарването на вируси и бактерии в кръвната плазма се образуват антитела (протеинови молекули), които спират възпроизвеждането на дразнители, като същевременно неутрализират токсичните вещества, отделяни от тях. Лекарите ги използват за лечение на автоимунни заболявания. Тези болести се развиват при автоимунни атаки, при които клетките приемат своите тъкани като чужди и започват да ги разрушават. 

Олга Костарева, която е научен сътрудник в Института за изследване на протеините към РАН споделя, че „процесът на взаимодействие на наноантителата с антигени е изучен слабо и поради това методите за тяхното модифициране не са развити, а тъй като процедурата е сложна и трудоемка, практически никой не се занимава с това. Излиза, че наноантителата са вид черна кутия, с която всички работят, но никой не знае какво точно се случва в нея. А ние я гледаме, опитваме се да я разберем и да я приложим в практиката.“

Независимо от големия брой терапевтични лекарства, базирани на антителата, винаги има нужда от нови, защото хората бързо привикват с тях. Често при създаването на медикаменти на основата на антитела биолозите тестват различни варианти и накрая избират един – този с най-добрите свойства. Самият процес обаче не е целенасочен. Просто биват изследвани случайни връзки. За да се избегне това, учените използват по-ефективен, но трудоемък начин - лекарството бива подложено на рентгенов и дифракционен анализ, чрез който се определят координатите на всички атоми. С помощта на компютърни модели, биолозите могат да разберат как едно антитяло взаимодейства със своята мишена и да определят как то може да бъде променено. Чрез този подход учените имат шанса да разработят много по-ефективни молекули, които да бъдат стимулирани да се борят с различни инфекции, дори такива, за които все още няма подходящи лекарства.

По статията работи: Гергана Караилиева

Източник: ads4access.us