Розеоловирусът може да причини автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и диабет тип 1

Изследователи от Медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис откриват, че розеоловирусът може да е причина за автоимунни заболявания. Екипът, начело на който е специалистът по ревматология и имунология проф. Уейн Йокояма установява, че автоимунните заболявания могат да възникнат в резултат на проникването на вируси в тимусната жлеза. В следствие на това имунните клетки изгубват частично способността си да разграничават собствените си и чуждите тъкани.

Изследването

Автоимунните заболявания като диабет тип 1 и ревматоиден артрит се появяват, когато хората, които имат генетична предразположеност към автоимунитет, се срещнат с нещо в околната среда, което задейства имунната им система и я кара да атакува собствените им тела. И ако учените имат сериозен напредък в идентифицирането на генетичните фактори, излагащи на риск на хората, то не така стои въпросът с факторите на околната среда. Те трудно се забелязват, защото се оказват твърде неуловими.

Същността на изследването, осъществено от екипа на проф. Уейн Йокояма, е констатацията, че една вирусна инфекция може да задейства изцяло разрушителен процес, кулминацията на който е появата на автоимунитет при това дълго след като вирусната инфекция е приключила.

Учените насочват усилията си и наблюдават какво е въздействието на вирусната инфекция върху Т-клетките. Това е групата от имунните клетки, които имат ключова роля при много от автоимунните заболявания.

Опитите, осъществени с мишки, показват, че розеоловирусът инфектира тимуса. Месеци след заразяването мишките развиват автоимунно заболяване на стомаха, което се причинява от саморазрушителните Т-клетки.

„Проникването на вируса в тимусната жлеза, където Т-клетките узряват, нарушава процеса на селекцията им и реално пречи да бъдат елиминирани телата, които атакуват собствените тъкани на тялото. В резултат на тези процеси клетките напускат жлезата и започват да атакуват различни човешки органи“, обяснява един от авторите на изследването проф. Уейн Йокояма.

Екипът успява да идентифицира и да опише неизвестен до момента начин, по който вирусът предизвиква автоимунитет.

Ето и още подробности от проф. Йокояма, които дават информация за пътя, по който се движат с колегите си по време на научните търсения: „Много често ние, като клиницисти, се концентрираме директно върху болната тъкан. Когато не открием вирус, правим заключението, че болестта не е причинена от него. Сега обаче наблюдаваме ситуация, при която вирусът нанася щети на друго място. Той отива в тимуса, където Т-клетките преминават през процес, по време на който избират онези клетки, полезни за имунната защита като в същото време правят опит да се освободят от Т-клетките, които най-вероятно ще увредят тъканите на собственото си тяло. Сега ние откриваме, че целият този процес е засегнат. Т-клетките, които не трябва да напускат тимуса излизат и месеци по-късно се появяват в стомаха като причиняват автоимунно заболяване на място, което никога не е било заразени с вируса.“

Резултатите от тестовете с мишки

Екипът изследва миши розеоловирус, открит наскоро, който заразява тимуса и Т-клетките на мишки в природата. С него те заразяват новородени мишки. Три месеца по-късно всяка една от заразените мишки развива автоимунен гастрит или стомашно възпаление като в същото време няма признаци за наличието на вирус в стомасите на гризачите.

Мишките, на които са дадени антивирусни медикаменти още в първите дни, не развиват гастрит три месеца по-късно.
Изследователите откриват, че мишките с гастрит са изработили антитела не само срещу протеини върху стомашните клетки, но и срещу много широк спектър от нормални протеини, свързани с други автоимунни състояния.

Специалистът по педиатрична ревматология д-р Тарин Бигли споделя, че са наблюдавали толкова широк отговор на автоантителата, че според тях автоимунният гастрит не е резултат от молекулярна мимикрия.

„Това, че заразените мишки произвеждат различни по вид автоантитела и прибавените към тях анти стомашни автоантитела, предполага, че инфекцията с мишия розеоловирус в първите дни от живота на гризачите предизвиква широкообхватен дефект, свързан със способността на тялото да избягва насочването към собствените си протеини“, разяснява д-р Бигли.

От своя страна проф. Йокояма подчертава, че автоимунното заболяване при човека също може да е резултат от вирусна инфекция, която постепенно изчезва, но оставя увреждане, което може да причини автоимунност.

„Ако е така обаче трябва да има и друг фактор, който ние все още не разбираме и който прави някои хора по-податливи на автоимунни ефекти в следствие на инфекция с розеоловирус“, казва специалистът и се аргументира така: „Почти всички хора се заразяват, но повечето от тях нямат автоимунни заболявания. Това е изключително важна тема, на която трябва да бъде посветено следващото ни проучване“.

Сега на екипа предстои да проучи дали процесът, наблюдаван при мишките, ще протича и при хората и дали човешките розеоловируси, които са близки до тези на мишките, са възможна причина за автоимунитета при хората.

Изследването е публикувано в Journal of Experimental Medicine

За розеоловирусите

Розеоловирусите са членове на семейството херпес вирусите. Най-често те причиняват розеола. Болестта е известна още като бебешка шарка. Заболяването е леко, протича с треска и обриви по тялото. Разпространява се лесно и през цялата година като най-често засяга бебетата между 9 месеца и 1 година.

Те причиняват розеола, заболяване при децата, което преминава в лека форма за няколко дни, през които болният има треска и обрив по тялото.